Седем свидетелства за чудесата на св. Йоан Рилски
Днес Църквата почита небесния покровител на българския народ св. Йоан Рилски. В деня на неговото успение ви представяме 7 разказа за чудеса, свидетелстващи, че и след края на земния си път св. Йоан откликва на всяка човешка болка, страдание и съкровено желание – на всеки, който с молитва и вяра търси неговото застъпничество пред Бога. Седемте разказа са само малка част от историите, публикувани в книгата на архимандрит Климент Рилец „Чудесата на св. Иван Рилски и чудотворната икона на Пресвета Богородица „Осеновица“ в Рилския манастир“ (шесто допълнено издание от 1947 г.).
Отче Йоане, моли Христа Бога за нашите души!
Свети Иван изцерява глух по рождение
Предавам дословно съдържанието на писмото, получено от игумена на Рилската света обител архимандрит Натанаил и заведено по входящия дневник на Рилската света обител под № 3783 от 18 ноември 1940 г. „ До Негово Високопреподобие о. Игумена на св. Рилска обител. Ваше Високопреподобие, даде ни се от Бога чедо по име Асен, още на 3-4 месеца усетихме, че детето не ще може да слуша по слух и почнахме да го носим по лекарите, като се надявахме да го изцерят, но, за жалост, колко неприятности, тревоги и безпокойство сме преживяли за него, носихме го навсякъде до осмата му година, но лекарите не можаха да го изцерят. Най-сетне решихме с пълна вяра в Бога и в неговия Божи угодник св. Иван Рилски Чудотворец, тази година на Кръстовден да го доведем в светия монастир, и щом го поднесохме и целуна светите мощи на светията, и като го запоихме от светото аязмо, и му умихме главата и ушите, и о, Боже: за наша радост детето Асен прослуша! Чест и слава да бъде на св. Иван и с неговите молитви да го пази здрав и весел през всичките дни на живота му. От радост на душата ни поднасяме на свети отец Йоан нашите скромни благодарности. Подписвам се саморъчно: В. Иванов Каракашев (1 ноември 1940 г., с. Махала Рибник, Петричка околия)
***
Св. Иван изцерява болен от сърце
Днес, 20 юли, 1938 г., в Рилския манастир долуподписаният йеромонах Климент, ефимерий-библиотекар в Рилската света обител, съставих настоящия акт в присъствието на йеромонах Сергий, ефимерий-изповедник, и монах Самуил, брат на същата света обител, за следното чудесно събитие, разказано от Лазар Куюмджиев – бижутер от Горна Оряховица.
„Около 1910 г. , разправя Лазар Куюмджиев, за първи път посетих Рилския манастир. Страдах тогава от сърце. И сега едната клапа от сърцето ми е повредена, но аз вече не усещам онези мъчителни страдания, които усещах тогава. Не можех да дишам свободно, винаги трябваше да се изкашлям, за да мога да поема въздух с пълни гърди. Усещах силно сърцебиене, изпотявах се, чувствах болки в коленете, а когато се опитвах да се изкашлям, за да поема въздух, прежълтявах като мъртвец. Бях се отчаял от живота си, защото отидох при много лекари, но не можаха да ми помогнат. Накрая, по съвета на един свещеник от с. Стрелец, реших да се обърна за помощ към свети Йоан. Стегнах се и тръгнах за Рилския манастир, придружен от жена ми. По онуй време железницата вървеше само до град Радомир. От Радомир се качихме на файтон. Файтонджията ни се случи много религиозен човек…
Благополучно стигнахме монастиря. Влязохме в монастирския двор. Църквата в момента беше отворена. Като влязохме в църквата, видяхме, че тя е пълна с народ и че ковчегът с мощите на свети Йоана е отворен. Отидох да се поклоня пред мощите на св. Йоан. Целунах ги и усетих, че вече нямам нужда да се изкашлям, за да поемам издълбоко въздух, от каквото досега се нуждаех. Оттогава настъпи значително подобрение в болестта ми. В монастира прекарахме пет дена и аз се завърнах радостен и здрав у дома си. След това прекарах двете войни, в които взех участие. Понякога преминавах пеш по 40 километра и се чувствах здрав. Сега съм вече 70-годишен и се радвам на добро здраве.
В благодарност на чудесното изцеление, което получих от св. Йоана, обещах да му подаря венец. През 1923 г. посетихме за втори път монастиря. Тогава бяхме донесли обещания венец, който и сега стои на главата върху мощите на св. Йоана. Той е сребърен и позлатен с дебел пласт от чисто злато. За позлатяването му употребих голям златен пендар, който струва около 1400 лв.
Истинността на гореизложеното потвърждавам с подписа си: Лазар Куюмджиев.“.
***
Един циганин добива рожба, след като я обрича на св. Ивана
Монах Теодосий, брат на Рилската света обител, разправя следното: „През 1938 г., когато бях още послушник, в началото на летния сезон, като минавах покрай църквата, спряха ме двама души: мъж и жена, която държеше дете в ръцете си. Мъжът ме запита: „Къде е свети Иван?“. Аз му отговорих: „На небето.“. Тогава той ми обясни, че иска непременно да види тялото на свети Иван. Казах му, че тялото на свети Иван лежи в един ковчег в църквата и го запитах, защо той толкоз се интересува от св. Ивана, понеже разбрах, че е циганин. Тогава той ми разправи следното: „те идвали от Неврокопско. В продължение на осем години брачен живот те нямали деца. Тогава циганинът решил да се помоли на свети Ивана, като обещал, че ако му се роди дете, той ще подари на монастиря 100 лева. Затова именно те дошли сега в монастиря заедно с детето, за да благодарят на св. Ивана, както и да оставят обещаната сума. Заведох го в църквата и му предложих да запали на св. Ивана едно свещ. Оказа се обаче, че циганинът е бил толкова беден, че нямал други пари, освен предназначените за подарък 100 лева. Дадох му от себе си 2 лева, за да купи свещ. Той запали свещта и отиде при мощите на свети Ивана, за да остави там подаръка си. Истинността на гореизложеното потвърждавам с подписа си: монах Теодосий. (2 декември 1941 г., Рилски манастир)
***
„Успение на св. Йоан Рилски“ – стенопис от притвора на манастирската църква „Рождество Богородично“
Св. Иван изцерява едно тежко болно момче, след като то било обречено нему
Михаил Иванов Милев, родом от град Струмица, понастоящем живущ в град Свети Врач, на възраст 19-годишен, дошъл по обета на родителите си в Рилския манастир да работи безплатно в продължение на една година, разправя следното: „Когато бях на възраст 8-10-годишен, тежко се поболях. Родителите ми се изплашиха да не умра, защото съм единствено тяхно дете. Обърнаха се с вяра към Бога и ме заведоха да преспя в църквата „Св. Петка.“ в град Петрич, а след това в църквата „Св. Антоний“ в град Мелник. Но нищо не помогна.
Тогава родителите ми решиха да ме обрекат на св. Иван Рилски, като обещаха, ако оздравея, да отида в Рилския манастир и да работя на св. Йоана една година безплатно. В изпълнение на това именно обещание аз сега работя в монастиря и след два месеца ще се навърши една година от стоенето ми в монастиря. Благодаря на Бога и на св. Ивана. В продължение на това време работих и в дърводелската работилница, и в кацарницата, и в кухнята, и други послушания ми възлагаха, и аз нито боледувах, нито даже се нараних, когато у дома често ставаше да се наранявам при някоя работа.
Истинността на гореизложеното потвърждавам с подписа си: Михаил Иванов; Иван Милев (баща на Михаил).“.
***
Св. Иван спасява кравата на един селянин
Георги Колев Иванчов от с. Ресилово (Дупнишко) на възраст 60-годишен, ми разправи на 12 септември 1937 г. следното: „През 1915 участвах във войната. През май месец получих отпуск и отидох у дома. През време на пребиваването ми в отпуска, веднъж дойдоха нашите съседи при баща ми и му казаха, че кравата ни се разгонила и че я погнали юнците из гората. Баща ми и аз тръгнахме да я търсим. Намерихме я изнемощяла, почти на умиране, лежи и пъшка. Опитахме да я накараме да се вдигне, но безрезултатно. Баща ми реши да я заколи. Каза ми да донеса секира и въжета за целта. Но аз му възразих, че ако я заколи, не ще има с какво да оре. Аз сам си казах на ума: „Св. Иване, помогни да се вдигне и остане здрава кравата ни, ще ти харижеме телето от кравата.“. Току продумах това, гледам кравата сама се подигна и лека полека взема пътя за дома. Аз се зарадвах. Казах на татко да не закача кравата, а да я остави сама да си върви и му обясних причината за внезапното й свестяване. Заръчах на баща си да изпълни даденото от мене на св. Ивана обещание, понеже след завършването на отпуската ми трябваше да се върна на фронта. След завръщането ми от войната научих, че кравата била напълно оздравяла и родила телето. Баща ми изпълни обещанието, като хариза телето в метоха на Рилската св. обител в град Дупница.
Истинността на гореизложеното потвърждавам с подписа си: Георги Колев.“.
***
Св. Иван „сгрява“ ръцете на един лекар
Йеромонах Инокентий, игумен на Мътнишкия манастир (Врачанско) публикува в сп. „Християнка“ за 1942 г., кн. 7, стр. 16, следното: „Участъковият лекар от с. К-ц, Б. М. Л., иначе равнодушен към религиозните преживявания, веднъж при една случайна среща (на 8 ноември миналата година) ми каза: „Искам да ти се изповядам, отче – и продължи, – тези дни пътувах с кабриолета до балканското село Д. Попадна ми книжката „Чудесата на св. Ивана Рилски“, която давате на учениците и християните. Реших пътьом да я прочета. Беше много студено. Ръцете ми изпремръзнаха и аз си казах на ума: „Св. Иване, ако казаното в тази книжка е истина – стопли ми ръцете“. И знайте, отче, за това свое богохулство и кощунство бях веднага наказан. Ръцете ми пламнаха, сякаш бяха във вряла вода с температура 40 °C. Стана нужда вместо да сгрявам ръцете, да топя пръстите в снега, за да изгася огъня!“. След тия думи лекарят извади 50 лева и ме замоли да запаля непременно в светия олтар една свещ, а после подари на църквата ни един нов позлатен потир.
Ясно е, че не може да се подозира един лекар, индиферентен към религията, в мистификация и в желание да се представи достоен за някакво чудо“.
***
Чрез застъпничеството на свети Иван възрастна жена родила
Днес 17 октомври 1942 г., долуподписаният архимандрит Климент, брат на Рилската света обител, ефимерий-библиотекар при същата, съставих настоящия акт в присъствието на: йеродякон Евтимий и монах Теодосий, братя на Рилската света обител, по повод на следното чудесно събитие, разправено от свещеник Константин Йосифов от град Щит, на 70-годишна възраст: „На майка ми Мирсофия измрели 13 деца и след това 13 години тя не раждала вече. На 54-годишна възраст тя дошла на поклонение при св. Ивана. Това е било през турското робство, през 1871 г. Тя дошла с коне, с няколко другарки и горещо молила св. Ивана да не я остави безчадна. Бог чул молитвите й и, по застъпничеството на св. Ивана, като се завърнала у дома тя заченала наскоро и родила мене, като ме обрекла да посетя Рилския манастир и да се поклоня на свети Ивана при първа възможност. Поради робството аз не можах да изпълня това обещание.
През 1935 г. тежко се поболях. Роднината ми д-р Илиев, както и жена му ме посъветваха да отида и да се поклоня на св. Ивана, за да оздравея. Аз обещах, че ще отида и молих Бога да ме поживи и да даде сили и здраве, както и свобода на отечеството ми, за да мога да изпълня това мое съкровено желание и на покойната ми майка. И ето, сега ми се удаде с Божията помощ и със застъпничеството на св. Ивана да дойда на поклонение в Рилската света обител. Днес можах да отслужа и света литургия в съборната монастирска църква, за което благодаря на Бога и на свети Ивана. Истинността на гореизложеното потвърждавам с подписа си: свещ. К. Йосифов.“.
Снимки: www.doxologia.ro (1); www.rilamonastery.pmg-blg.com (2)
