Българин ли е Господ
.jpg)
През последниге години стана модерно да се ползват евтини клишета, изпълнени със съмнително съдържание, ала изфабрикувани под моментното влияние на силни емоции. Клишета, които се дъвчат вече години и които, уви, почти никой не оспорва. Кой не е чувал гръмките фрази „Господ е българин”, „Българският Великден” или „Българската Коледа”? Само че, колцина са, които успяват да проникнат зад димната завеса на подобни словосъчетания?
Повечето хора възприемат тези шаблони съвсем първосигнално и безкритично. Е, казват си някои, подобни твърдения са пресилени, но нали няма забрана за употребата им, пък и какво толкова – начин на изразяване като всеки друг. По-емоционален, със съвсем прости и ясни послания, които дори двойкаджията в училище би разбрал. Също както е с рекламите, чиито, на моменти наивно-глуповати, дори дебилни внушения са направо обидни за по-интелигентната част от обществото, ала важна е платежноспособността на клиента, пък тя не зависи от интелекта, нали? Дори понякога е обратнопропорционална на него.
Малко хора си дават сметка, че тъкмо тук е проблемът. Че безкритичната употреба на такива послания води до формиране на силно опростенческо и елементарно мислене у българина. Мислене, при което сакралните понятия се профанизират, опразват се от същинското си съдържание и след като добре се изкормят, се пълнят наново, този път с изкуствената вата на субкултурата. Субкултурата, която често е бунт, изкривяване или дори алтернатива на християнската култура.
Тези нови понятия създават една крайно нездравословна среда, в която с огромна скорост почват да се размножават опасните бактерии на така наречения „нетрадиционен подход” към християнството и неговите ценности. Подход, който се характеризира с пълна свобода в интерпретацията на християнските текстове, история и предание. Подход, сред чиито плодове в световен мащаб, например, са плитките лъжесензации на Дан Браун, трилърите на Хавиер Сиера и сродната им литература, Никосказандзакиевите сиропирани измишльотини, (а у нас – драматургичните фантазии на християнска тематика, създадени от Емилиян Станев и Стефан Цанев), та стигнем дори, ако щете, до червенобузите и шишкави дядоколедовци с техните джуджета, снежанки и еленчета. Да не говорим пък за паранормалните трактовки на християнската символика, които всякакви врачки и баячки правят, както им подшушне някой Кики. (Илюзия е, че могат да се обхванат всички импровизации на тема „християнство”!)
Този подход принизява християнството и го превръща в поле за лично и народно творчество, което неизбежно води до срив на високите му небесни цели и идеали, а това е повече отстрашно!
Всеизвестен факт е, че Христос по плът е бил иудеин. Ражда се във Витлеем, живее и проповядва в Иудея, Самария, Галилея, отвъд река Иордан и въобще из цяла Палестина чак до Средиземноморското крайбрежие. Това са общо взето местата на Неговата проповед. Дори изразът „Бог е българин!” да е езикова хипербола за изразяване на възторг от някаква особена Божия подкрепа спрямо нашата нация, той пак е пресилен и неприложим, защото се касае за куха промяна на историческата фактология, предизвикана от нещо толкова дребно като спортен ентусиазъм. В този случай става дума и за богохулство, защото Христовият произход фриволно се променя, за да се обяснят някакви земни събития, чиято значимост е маргинална. Всички помним, че тази фраза се роди при победата на България над Франция в квалификациите за световното първенство по футбол в 1994 г. Когато обаче българите загубиха битката за третото място в Америка в мача срещу Швеция, никой не каза, че Бог е станал швед. Както и че преди това е бил италианец, защото адзурите ни натупаха мач по-рано! Ала ето до какви безмислици водят подобни пионерски възторзи!
Произходът на термина пък „Българският Великден” е свързан с книгата на Тончо Жечев „Българският Великден или страстите български”, която е летопис на борбата за Църковна независимост (и не само). В нея се говори за пътя, по който българите се борят за църковна независимост, като негов връх е акцията на Великден (3 април 1860 г.) в църквата „Св. Стефан” в Цариград. На тази акция вместо поменаването на Цариградския патриарх по време на църковната служба, (както е абсолютно задължително по канон), българските свещенослужители поменават турския султан, което е недопустимо пак от църковно-канонична гледна точка! И така „се ражда” оксиморонът „Български Великден”! Вместо да празнуват Светлото Христово Възкресение българите се оплели в политически игри и интриги и отпразнували Великден без Христос, Великден на политиката, Великден на низките страсти български, принизявайки църковния празник до светски такъв. Това се случи и с прословутия Иванкостов „Български Великден”, където отново Христовата победа над смъртта беше сведена до национална идея, нямаща нищо общо с радостната вест на Възкресението. Тази профанация на празника и употребата му за политически цели говори за липса на елементарна духовна култура у нашите държавни мъже и хората от техните щабове, занимаващи се с фабрикуване на подобни мероприятия у нас. Те си служат с църковната терминология, за да придадат значимост на своите идеи, очевидно защото се съмняват в тяхната оригиналност или легитимност. Нищо чудно, че докато жонглираха с християнските понятия като с топки за пинг-понг, стигнаха до идеята да си поиграят и разцепят Българската Църква.
Така се получава и днес с „Българската Коледа” – сама по себе си хубава идея за благотворителност, но идея, където пак е налице национален комплекс и религиозен провинциализъм. Трябва ли Коледата да е българска, за да благотворим?! И защо това трябва да става само по празник? Нали към милосърдие сме призвани всички хора по всяко време, а не само в периода на стихийно проведени телевизиони кампании в края на годината. Обаче не! Коледата трябва обезателно да е българска, за да подчертаем, че никой друг не е като нас, българите; че благотворителността е едва ли не наше изобретение и никоя друга нация не се занимава с нея. Само че, с какво сме по-различни от другите, за да си присвояваме общочовешки празници? Навярно с това, че го правим кампанийно и да, от тази гледна точка такава точно „Коледа” може да е българска, но само защото ние българите едва тогава се сещаме, че има болни деца, за разлика от останалите християнски държави! Няма спор, това наистина си е наш патент и май ничий друг.
Обаче аз не зная други страни да са си присвоявали по такъв начин празници с вселенска значимост като Рождество, Възкресение или пък някой друг. Не съм чувала за руска Коледа, германски Великден, габонска Връбница, хондураски Кръстовден и прочие. Великден навсякъде е Възкресение на Христа, така както и Рождество е Рождество на Христа! Затова вместо да демонстрираме своята оригиналност пред света, нека по-добре просто не го разсмиваме с побългаряването на християнските празници, бъркайки ги с киселото ни мляко. Иначе така за пореден път ще демонстрираме наистина комплекс и провинциализъм, показвайки че националното ни самочувствие се храни единствено от плитките корени на посредствеността. А това вече е жалко! | в-к Десант
Следвайте ни
Права е авторката. Българската екзархия беше зачената неканонично, за което заплатихме със 70 години схизма. Тя е поредния националистичен мит. Но не мога да се съглася с нейното пренебрежение към Н. Казандзакис и Е. Стайнов. Дори ако не се съгласим с екзистенциалните терзания на тези писатели, те са велики творци.
……………
Неделя на св. праотци –
http;//archiman.livejournal.com/
Авторката копнее ца чистото християнство и за висока духовна култура на българския народ. Но това не може да стане, ако не разбира българската народопсихология, не се е занимавала с българска народна култура и не познава специфичния психологически климат на нацията през комунизма. Съмнявам се обаче, че тя разбира българите. Всичко да разбереш, значи всичко да извиниш, казва френската християнска поговорка. За да извиним българите, ние трябва да ги разберем, а не да ги поставяме инквизиторски пред съда на вселенската православна вяра, на която се учим от небългари, които ни мразят или презират. Също както комунистите, водени от мисълта на Шилер, че световната история е световен съд ни спретнаха съдебни процеси и гонения. Българите имат честна и благородна кауза, която се проваля по ред причини. Те страдат 500 години под мюсюлманска власт , разгромен е техният идеал да живеят обединени и страдат през комунизма. Затова се чува вопълът „Чий е Бог“ и „Какво прави Бог!“.
Правя втори коментар, защото темата е важна. В нашето модерно присъствие има стремеж да се видим световни. Този порив засега обаче не е продиктуван от нечестни идеи и репресивни акции. Ние искаме да заявим нашата честна кауза, която защитавахме 500 години, без за това да ни е признато историческо мъченичество, – напротив, има европейски текстове и изказавания, които казват, че ние много добре сме си живели през робството. През модерността искахме да живеем единни, без да развиваме национализъм и изблици на мегаломанска основа за възстановката на Велика България, макар да има такива идеи сред някои българи. Ние просто искаме някой да забележи мъките ни и да ги признае и когато хората, в това число и фамозната БПЦ не правят такива неща, тогава се ражда изблика „Бог е българин“, по същия начин, по който английската кралица след една успешна битка на флотилията казва, че Бог е англичанин. Трябват много знание и честност, за да разбираш българите и много благородство, за да ги извиниш.
По въпроса за митологиите и национализма, които Дон Кихот обича. В България няма национализъм. За да има национализъм трябва да имаме много сериозна национална философия, която да е защитена както на всички нива на познанието, така и на всички нива в институционалното изграждане на обществото. В България има наивно мистико-епическо начало, напомпано с евтина гранодмания, дело на писатели и поети, които са на поместно некултурно равнище на изразяване и внушение. За да има национализъм трябва да има учение за превъзходство на българите над други народи и да има реваншизъм и стремеж към отмъщение. Какви учения имаме ние освен плахото ни настояване , че сме защитавали вярата и отечеството, което е разбирано като прекрасна природа по смисъла на текста на „националния “ ни химн? На кой искаме да се реваншираме и отмъщаваме в официалната трактовка на българската културология? Ние сме аскетични вселенски християни до мозъка на костите си и нямаме никакво национално себепревъзнасяне.
Да, има я тази тенденция, при българския народ, на същностна неуважителност и принизяване – профаниизране на метафизичното начало и, изобщо, на ценности.
Един от най-крещящите случаи – доказателство, е [b]кръщаването на спортни отбори с имена на най-изтъкнатите национални герои[/b]. Като сравнение – в Италия, напр., няма футболен отбор „Гарибалди“ (ами да – италианците не са българи!)!
Емилиан Станев е писател от най-висока класа!
Рефаб,
Ти нищо не си разбрал нито от българите, нито от световната литература. Нямаме поругание на свети и ценностни неща – съвсем справедливо отборите ни са кръстени на „национални“ герои, които са получили прякорите си в „националната“ патетика заради спортни, а не заради културни качества. Ценостната ни система беше сериозно атакувана през комунизма – фалшиви герои, които народът насила почиташе с манифестации, нови свещени места – кръчмата беше една от тях, защото в „националната ни литература“ има стихотворение за механата, преходни материални ценностти, които атакуваха духовността ни , забрана да се посещава храма, забрана да се говори за нашите истински национални герои – военните от всички войни и книжовниците ни, които са много над класата на Емилиян Станев, като световния концлагерист през комунизма Димитър Талев и биолога Димитър Димов. Ние не ги предадохме и затова ни обвиняват в национализъм, макар да сме смирени Божии създания, които в мъката си не хулят Бога.
Наистина трябва много разбиране и благородство да извиниш българите , но и да твърдиш ,че „Ние сме аскетични вселенски християни до мозъка на костите си и нямаме никакво национално себепревъзнасян е.“ – това е пък като да нямаш никакви скруполи да извърташ фактите,и да лъжеш с широка и мила усмивка. 🙂
Само че, с какво сме по-различни от другите, за да си присвояваме общочовешки празници? Навярно с това, че го правим кампанийно и да, от тази гледна точка такава точно „Коледа” може да е българска, но само защото ние българите едва тогава се сещаме, че има болни деца, за разлика от останалите християнски държави! Няма спор, това наистина си е наш патент и май ничий друг. вместо да демонстрираме своята оригиналност пред света, нека по-добре просто не го разсмиваме с побългаряването на християнските празници,
От мен едно голямо БРАВО!!! Точно и много правилно казано!!!!!
Много добър текст. Добре, че някой ги каза най-после тези констатации. Че Бог бил българин е глупост, която не си заслужава да се споменава дори, но тия смехотворни „побългарявания“ на християнски понятия и празници започнаха да стават вече не смешни, а досадни. Спомням си как един известен наш православен журналист и тв водещ започна преди време (а може би го прави и сега) празничното предаване по националната телевизия за Великден с високопарното „днес всички българи по света празнуват Великден“, и го повтаряше като някакво заклинание през цялото време – сякаш само българите празнуват Великден. Друга една журналистка искрено се чудеше, че християните в Близкия Изток почитат „българския светец св. Георги“. Всичко това е израз не само на балканска простотия и провинциализъм, но и на дълбоко загнезден комплекс за малоценност, за съжаление.
…
Казандзакис е един от големите писатели на ХХ век и изобщо не може да се сравнява с данбрауновци и прочие. Най-неуместното, което може да се каже за него, е, че е сиропиран. Вярно е, че „Последното изкушение на Христа“ е най-неудачната му книга и провал за големия творец, но тя не може да омаловажи ценността на другите му творби и на цялостното му творчество.
Аз много обичам Казандзакис, а филмът „Зорба Гъркът“ според мен е един от най-хубавите в историята на киноизкуството. Обикновено смятат Казандзакис за ницшеанец и нихилист. Той е по-скоро неоплатоник и стихиен мистик. Живял е няколко месеца в палатка до манастира Ватопед на Атон и един Бог знае дали е искал да стане послушник, но сам признава, че се отвратил завинаги от манастирските нрави. На надгробния му кръст стои чисто гностически надпис: „Не се надявам на нищо, не се страхувам от нищо, аз съм свободен“.
Искам да се обърна към авторката на статията – не за пръв път чета неин текст.
Според мен, тезата, защитена в статията е напълно погрешна
Не съм чувала за руска Коледа, германски Великден, габонска Връбница, хондураски Кръстовден и прочие. Великден навсякъде е Възкресение на Христа, така както и Рождество е Рождество на Христа!
Ами прочетете руската класика – там изобилства с примери за руската коледа, руското християнство. Например, статията на Гогол Възкресение Христово – там се говори за РУСКИЯТ ВЕЛИКДЕН. Славянофилите обявяват християнството за изконно руско и развяват месианистичната идея за водещата роля на руската нация.
Такъв уклон не е характерен само за руснаците – силно обострено чувство за собственост към християнските митологеми е типично за сръбското мислене, а също и за много европейски народи, които изповядват католицизма (за нациите с изразено католическо мислене това е абсолютно типично – да предявяват правата си за собственост над Христос), да не говорим и за нациите с протестантско мислене – в Берлин на всяка крачка украсата на Коледа подчертава немската национална традиция и немският подтекст на празнувания празник.
Засегнатата в статията тема изисква един сериозен богословски поглед, а освен това и познаване на менталността на различни нации, което ви е неприсъщо. Всеки уважаващ себе си народ се опитва да гради на базата на християнското си мислене и своя уникална култура, която е белег за нейното развитие и гаранция на нейния колективизъм. При Българите последният отсъства и предложената статия подкрепя този факт.
Ще си позволя да изразя мнението си, че няма нищо лошо да имаме Български Великден, Българска Цветница, Българска Коледа (добре търсено и открито заглавие на кампанията на БНТ), защото те са символ на нашата българска съпричастност към традицията и един към друг.
Съгласна съм с pravda_hristova. С много плам и отношение е написана статията и отправната точка е по принцип вярна – християнството не трябва да се свежда до национална идея. Обаче авторката не говори за това, а отрича възможността всеки народ да вписва християнските ценности в своята национална култура. На мен много ми харесва името „Българската Коледа“, нищо комплексарско не виждам тук. По никакъв начин от това не следва, че считаме Христос за българин. Както например немалко руснаци са считали Христос за руснак; „Космополитизмът“ на някои православни кръгове излъчва много комплекси – не по-малко от тези, които считат, че България е пъпът на света.
Темата за нацията и религията е много сериозна тема в българския случай. След Освобождението религиозният въпрос е силно подценяван в България и на практика ние нямаме сериозни и авторитетни трудове за отношението между религиозната и националната ни идея. Освен това в историографията и масовата литература съществуват неверни твърдения за религиозността на българите, която фактически е изключително важна за тях в историята. Според известните данни от миналото и настоящето българите са много добри християни – те не възроптаха срещу Бога, когато се съкрушиха несправедливо националните им идеали, не винят Бога за решенията на Великите сили Съветския съюз да властва в България с атеизъм, интернационализъм и латинска философска лексика – трите тежки репресивни удара върхя нашата християнска, славянобългарска и национална идентичност, и накрая българите не искат да си отмъщават на никого. А навсякъде по света се счита, че народност и религия се преплитат в идентичността на нациите.
Абсолютно съгласен съм с „pravda_hristova“. Десислава Глвева пише емоционално, но явно без да познава добре темата, с която се е захванала.
Авторът на тази статия е права за тъпите клишета… и аз не ги харесвам. Но не мога да се съглася с отношението и към събитията от т.нар. „Български великден“. нейната теза граничи с пълното ОВЧЕДУШИЕ! Колко криворазбрано християнско послушание!
Виж ти – българите не си седели мирно и кротко, та взели, че се опълчили на прогнилата, корумпирана и ултранационалистическа Цариградска патриаршия, извършила не едно и две отвратителни дела за нас, българите! Не изживели радостта от Възкресението! Радостта от Възкресението е в чупенето на оковите, мадам!!!!!!! не в целуването им!!!!!!!! Отвратен съм от вашата статия! НЕ ВИ Е СРАМ! КОЛКО БЪЛГАРИ ПОГИНАХА ОТ РЪЦЕТЕ НА ГЪРЦИТЕ И ГЪРКОМАНИТЕ В ОНОВА ВРЕМЕ!(нямам нищо против съвременните гърци-наши съседи и братя по вяра)……..аз съм от Македония и знам колко са страдали дедите ни от мръсната фанариотизирана Патриаршия!
Българската Коледа е една много хубава кампания, смисъла на която явно не сте разбрали! Името „българска“ тук не е етнофилия, а това, че Коледа е нашата Коледа, на нас българите, на нашето голямо семейство – наречено българска нация! …. бива ли да обяснявам такива глупави работи!? … ТЪРСИТЕ ПОД ВОЛА ТЕЛЕ!
Ще бъде хубаво г-жа pravda_hristova да посочи къде в Европа е срещала „френски Великден“ или „германска Коледа“. Да, сърбите използват изрази като „сръбско Рождество“ и т.н., но те са си същите балканоиди като нас.
…
Посещението на младия Казандзакис на Атон заедно с поета Ангелос Стилианос е описано в книгата му „Рапорт пред Ел Греко“. Там има много интересни подробности.
да срещна Коледа или Великден, а още повече немската в Испания, а френският в Норвегия.
Не помня в коментара си да съм споменавала за Френски Великден, защото добре запознатите с културната антропология знаят, че 18 в. във Франция тече активен процес на секуларизация и формуларенето на оксиологемата Френски Великден би отразявала неграмотността на изпозващия я.
Въпреки, че имам усещането, че съм на изпит, а мисля, че не аз съм тази, която е дала повод за подобна интелектуална полемика, ще допълня, че в историята на немската църковна история (разбира се не на православната) можете да откриете не само подобно присвояването на хистиянството, но и пораждането на ужасни социални явления ( http://en.wikipedia.org/wiki/German_Christians. Които говорят много повече от това – видях в Берлин надпис …… Разбира се, съвременните хора в Германия нямат никаква вина за подобни исторически събития и мисля, че в интернет е пълно с прекрасни описания на Коледа, които са наситени с немски дух. Да ви подаря една туристическа брошура все пак?!
за Чингис ето едно автентично мнение за нашата дълбока религиозност от К Леонтиев – Българите нямат свети места, древни средоточия на православната църковност, техният духовен небосклон не е огрян от такива неподвижни звезди на православието като Атон и Синай……Не трябва да се утешаваме с това, че този българин с овчи калпак и кафяви потури е примитивен и прост: колкото един народ е по-груб и по-прост, толкова по-лесно е да бъде подлъган от своите лукави вождове-атеисти. / Този българофил бързо се е разочаровал от видяното ниво на нашата уж примитивна ,но чиста духовност /
До Pepee,
Не те знам какъв православен интернационалист си, но искам да ти кажа, че за обективна народопсихология се взимат всичките години историческо битие, после големите събития в историята , целият свод на народното творчество, правомерни изследвания на манталитета на нацията и знакови факти, които дават цялостна картина на нещата, за да можеш да правиш изводи. Освен това основен принцип на етнологията е да разпиташ самия обект на проучванията с неговия естествен език и да търсиш засечка между писмено слово и устна традиция, за да потвърдиш значимостта на явлението, което вземаш за меродавно. Константин Леонтиев е един фанатичен великорусин, ниско грамотен, както всички руски дипломати, които винаги са разчитали на силата на войската за да наложат своя възглед за нещата. Леонтиев нищо не знае за българите, а зад действията на дейците на Екзархията има натрупан клерикален опит, изкован от 500 години парилка на гръцкото духовенство. Нашата свобода започна с църковната борба.
до chingis
Приятелю, четейки Вашите коментари не ми се налага да се ровя в мрежата за да търся вицове – чета Вас. Пристрастен читател съм на написаното от Вас. Определено успявате да ми поправите настроението.
🙂
Според мен господинът не е никакъв интернационалист, тъй като не може да бъде какъвто и да било някой, който нарича народа си БАЛКАНОИДИ (вж. по-горе) или пък да цитира чужди дейци, които пишат за народа му, че е прост. За ваше сведение, [b]Pepee [/b, ] един от Дейците на църковната борба през възраждането, колос, какъвто въобще не можете да си представите – Неофит Бозвели – говори за най-положително чувство за ПРОСТИТЕ БЪЛГАРИ, благодарение на които бива основана Българската Екзархия.
На кого да се доверим – На Неофит Бозвели или на Константин Леонтиев? Дали единият е познавал по – добре българският народ от другия.
Всъщност, изказвания, снизяващи българския дух и история, и твърдения, свеждащи българския църковен въпрос от Възраждането до грешка и някаква проява на изкривеното ни мислене са срам за един бългаин!
До Мариан Томов,
Радвам се, че моите текстове повдигат настроението на човек, който има проблеми с автопреценката си и критериалността за явленията от битието. Смехът е сериозно нещо и не случайно много видни философи се занимават със сатирата. Впрочем проблемът за критериалността и себепреценката е въпрос и на българската културология, която е провинциална, ползва изолирани от сравения текстови и устни образци и на практика е самоотнасяща се. Това важи особено силно за състоянието на религиозните ни дейци от модерността и за „авторитетите“ ни , които изобщо не са правили сериозни проучвания в областта на хуманитаристиката и често се доверяват на чужденци, които целенасочено или поради липса на знания пишат неверни неща за българите. Особено силно пострадахме в познавателно отношение през комунизма заради атеизма и простотията на соца. Единственият сериозен наш критерий е воинът – без пленено бойно знаме, победители в неравни сражения, а в мирно време са били учени. Смех!
Прекалявам с коментарите, но така е, като има цензура в медиите. Едно от изискванията на християнството е човек да има самопознание. Това самопознание липсва всецяло на българите. Това става така, защото бързаме да се освободим от турско робство без да сме създали национален университет, какъвто чехите имат още от Средновековието. Освен това авторитетните трудове в хумантиаристиката ни са писани преди да бъде събран свода от извори на културната ни нагласа и като чужденци по религиозни и политически причини формират интерпретативната матрица на хуманитаристиката. После дойде комунизма и трябваше да следваме неговата интерпретация . От друга страна мистичната българска конспирация, която лансира удобни на властта хора, които не са никакви специалисти в предмета на своите произведения. Актуален пример е масовата книга „Български хроники“ на Стефан Цанев. И така , ние не се познаваме, т.е. трябва ни още път и време в християнското израстване чрез себесравнения с истински примери.
до pravda_hristova Май пак се засягаме без да се замислим и това ни стана навик – /пример България показана като турска тоалетна в арт ексозиция/. В никакъв случей не искам,а още по-вече хич не ми е приятно да слушам такива оценки за народа ни . Но това не е едиствената такава.Разбира се мнението на Леонтиев за мен е по-меродавно -именно защото е странично и идва от един човек,който е обичал и работел за българската кауза /особенно преди да се сблъска с нашите нарави/. Май забравяте как наще хора опитват уния с Рим без никакви угризения ,и още много и много нарушения които си позволяваме в иначе справедливата ни кауза.Още повече ,че думите на Леонтиев исторически се подтвърдиха и много бързо народа ни беше хлъзнат от всякакви социални мечтатели . Още примери : -Калоян -намесва също политиката в религията ,Симеон -руши свети места в Византия ,новите ни герои от освободителната борба са анархо-комунистически настроени /попа е воден само за заблуда / -справка Захари Стоянов
E, ако за Вас не обидно България, че е била представена като тоалетна, то – какво повече мога да кажа аз!
Нищо на този свят не е случайно. И тази фраза също не е случайна. Иисус Христос е бил иудеин, но никой не знае къде ще се роди (или вече се е родил) отново. И в тази връзка, защо да не е и България? А при това условие, богохулницата ще е самата авторка.