Кладата зад ъгъла

В петък в самото сърце на София, на 50 крачки от Президентството и Министерския съвет и няколстотин метра от Народното събрание озверели мъже нападнаха молещи се хора. Защо? Защото те са турци и мюсюлмани. 

Хвърчат камъни, чуват се крясъци и рев, посред бял ден пред очите на втрещените минувачи пращят и се вият пламъци като от средновековна клада. Кой век е това? Четиринайсети? Не, двайсет и първи. В коя държава сме – Мозамбик? Афганистан? Не, – в страна от Европейския съюз, честитата и мирна България… 

Гледам тази лудница и се чудя какво става и на кой свят съм, честно. Искрено се опитвам да разбера мотивите на хората, които направиха всичко това. Преглеждам форумите: там под удобното прикритие на анонимността езиците се развързват и мозъчните гънки избълват най-интимното си съдържание. Намирам доста интересни проблясъци. (Предварително се извинявам на читателите на Православие.БГ за езика и изразите – те не са мои). – “Който иска джамии, да ходи в Турция”. Разбирам, но тук е България и нашите съграждани-мюсюлмани, за много от които българският език е майчин, имат пълното право да се молят – щях да кажа “на техния Бог”, но Бог е един, – да се молят на Бога, както желаят. – “Който иска да слуша всеки ден и час как мучи ходжата, да отива в Турция”. Вече казахме. – “Пускат маанета от минаретата”. Приятелю, това, което те “пускат”, не е маане, а езан – призив за молитва. Маане от минарето ще чуете тогава, когато Лили Иванова пропее от църковния амвон. – “Е и, след всичко това, няма ли да направят един референдум да питат дали им се слуша на хората вой от минаретата? Да си се молят, но тихичко”. Виж, с това съм съгласен. Живял съм в мюсюлманска страна и знам какво е гласът на мюезина да те буди в 4 часа сутринта. Това, което е уместно в един източен град, не е уместно в центъра на София. В старите софийски квартали около площад “Света Неделя” едва ли има много мюсюлмани; съмнявам се, че всекидневното слушане на езана носи естетическа или друга наслада на хората, които са далеч от тази религия. Изпълняването му ще добави още по-дебел ориенталски колорит на нашите градове, които и без това не страдат от излишък на европейска култура. – Да, но тези неща могат да се налагат само по цивилизован и конституционен път, който е и единствено възможният в една културна страна. Има цивилизовани форми на протест – пикетиране, призиви в медиите, петиции до община и парламент, – аз ли трябва да ги напомням на професионалните политици? След вчерашната акция на “Атака” езанът, напротив, ще се затвърди, защото ако сега общината реши да вземе мерки срещу него, това ще изглежда като солидаризиране с проявите на ксенофобия и насилие. – “Ти да не си от рязаните?” (въпрос към съфорумец). “Аз да не съм някой рязан!”. И постоянно: “рязан”, “рязаните”… сякаш са обсебени до лудост от тази тема. Даа, интересен е този натрапчив стремеж да се надникне на всяка цена в чуждите гащи… Може би психиатрите и фройдистите трябва да се произнесат… Аз само ще попитам: добре де, мили мои, дали въпросните части са рязани, нарязани или отрязани – какво ви пречи това, бърка ли ви по някакъв начин в живота? Не че държа да се спирам върху този предмет, но все пак трябва да отбележа, щом стана дума за това, че Христовите апостоли също са били “рязани”, както се е изисквало по онова време от закона. А да сте чували за празника Обрезание Господне?… – “Не ща да гледам рязани да ми се дупят на улицата” (т.е. да се молят според мюсюлманския обичай, но не в джамията, а пред нея – А.Р.). Е добре, това също иска обсъждане. В един почти двумилионен град, какъвто е София, има навярно десетки хиляди, ако не и повече, мюсюлмани – и една малка средновековна джамия, която едва ли може да побере и 50 души, без да се пръсне. Ако не искате да ви се “дупят”, както изящно се изразихте, то в такъв случай позволете им да си построят още джамии. Ако пък и това ви се зловиди, ще трябва да гледате “дупенето” им (прощавайте, читатели!), когато минавате оттам. Избирайте. Между другото, мислите ли, че само мюсюлманите го правят? Православните също правят земни поклони, опирайки чело в земята, т.е. “дупейки се”, както благоволявате да се изразите. Не познавате собствената си религия!

Пет причини да не правим това, което направиха атакистите

1. Стабилността на държавата. Етническо-религиозният мир беше едно от малкото добри неща, които успяхме да опазим през годините на т. нар. “преход”. Сега и него ли да унищожим? Искате ли да станем втора Босна, да се избиваме като кучета? Ще поеме ли “Атака” отговорността за един такъв евентуален злощастен сценарий и за кръвта, която ще струи тогава по улиците? Съмнявам се.

2. Реномето на България. Живеем в едно световно глобално село и всички новини се разнасят от медиите моментално. Образът ни в очите на европейците и без това не е добър, сега му лепваме още едно петно. Това е особено обидно, защото навремето тъкмо ние спасихме своите евреи и цигани от Хитлер и дадохме пример за човещина, морал и голямо сърце на една малка нация. Национал-религиозните изстъпления днес зачеркват този нравствен капитал и ни правят недостойни за собствената ни история.

3. Мюсюлманският свят. Мюсюлманите днес са четвърт от населението на света. Да се зъбиш на повече от милиард души, при положение, че си на една крачка разстояние от тях, не е най-добрият начин за оцеляване. Когато си слаба държава и малка нация, си принуден да се съобразяваш с реалностите. Другото е глупост. Българите, които пътуват, живеят или работят в обширния мюсюлмански свят, могат да станат жертва на ответни изстъпления – и едва ли ще благославят името на г-н Сидеров.

4. Международният тероризъм. Въпреки че България се набута самонадеяно в много световни конфликти (Ирак, Афганистан, Либия), тя досега оставаше извън вниманието на Ал Кайда и ислямските терористи. Днес ние привличаме това внимание, пъхаме си ръцете право в гнездото на осите. Не искам да плаша никого, но тези неща могат да ни струват скъпо. Терористите не прощават. Не си правете илюзии, че те не могат да се появят у нас: тази разградена, слаба държава почти без всякакви механизми за защита е идеалната среда за подготовка и провеждане на терористични акции. В Кладата зад ъгъла можем да изгорим самите ние.

5. Христовият закон. Най-важното! Християнството не е религия на омразата и не на това ни е учил Христос. Мюсюлманите може да са всякакви, добри или лоши, но ние сме последователи Христови и трябва да постъпваме според Евангелието. Когато ви засърбят ръцете да палите или да хвърляте камъни, спомнете си думите на Спасителя: “Не прави другиму онова, което не искаш да направят на теб”. Аз не съм Христос и не ви призовавам да обичате враговете и да се молите за гонителите, но поне тази максима е лесно изпълнима. Напишете си я на челото, в тефтерчето или върху китката и си я повтаряйте всеки ден. Със сигурност няма да ви навреди.

Всички ние – християни, мюсюлмани, евреи, будисти – сме едно човешко семейство и чеда на един небесен Отец. Един ден ще бъдем питани защо не сме могли да живеем в мир. Да помислим отсега какво ще отговорим!

Коментари

коментара