Маскирана журналистика



altИ тъй, архимандрит Филип Василцев, личният представител на Патриарха на Москва и цяла Русия в България, се завърна, както се и очакваше, на работното си място. Това твърде естествено събитие предизвика също толкова очаквано нервна истерия у неколцината персонажи, които си бяха въобразили, че могат да се разпореждат със съдбата на Патриаршеското Подворие у нас и да се месят с мръсни ръце в българо-руските църковни и човешки отношения. Главната им трибуна – сайтът на “заклетите приятели“ на Подворието – побърза да пусне веднага една “честитка“ в традиционния си, познат на всички стил, под традиционната си маска на пълна анонимност и в любимия си жанр “писане под прикритие“. 

Отдавна реагирам със смях на всичко, което може да роди този сайт. Добре се посмях и сега, за което им благодаря! Хубаво е човек да се разведрява понякога… Смешно е да виждаш как надути фарисеи се гърчат в безпомощност, страх, отчаяние. Смешно е, че хора, които повече от година тормозиха един свещеник (колко благородно и красиво е това!) и неговата енория, сега се правят едва ли не на обидени (!), на някакви ревливи малки деца, чиято играчка е била отнета. Смешен плач! Още по-смешно е да виждаш, че те нямат креативност дори колкото да измислят поне нещо ново, ами повтарят като папагали, като развалени плочи едни и същи скучни, стари, брадати лъжи, – не се ли уморихте бе, хора? О. Филип бил “блокирал“, “унищожил“, “разпръснал“ своята енория (и защо му е да го прави? той да не е луд?), нямало вече литургичен живот в двата храма на Подворието (лъжа; идете в неделя в “Св. Николай“ и ще видите, че е пълен с хора), енориашите посрещнали “с безразличие“ своя предстоятел (и защо тогава стотина хора по време на слайд-шоуто в Руския център в понеделник се тълпяха с огромна радост около него и се надпреварваха да му искат благословение?). Ами какво да кажем за този бисер: отецът бил действал “силово“ (!) срещу енориашите, Синода, духовенството, държавните власти? (Особено ме умиляват силовите действия на отеца срещу държавните власти. Представям си как свирепият отец се е репчил на полицията и пребивал до смърт полицаи, как е нападал нощем дипломати и е трошал с камъни прозорците на Президентството!) Ех, колеги! Само за толкова ли ви стига въображението? Аман вече, измислете нещо по-правдоподобно! 

Да, допускам, че някои анонимни журналисти са приели завръщането на о. Филип… с безразличие не, а по-скоро със страха и срама на лъжеца, на Пинокио, който не знае какво да измисли сега и как си да замаже срамотиите. Нали преди два-три месеца същите тези персонажи твърдяха, като ни гледаха право в очите, че отецът е “изгонен“ от България и “отзован“ от Московската патриаршия? И извъднъж се оказва, че той нито е изгонен, нито е отзован, а продължава да си бъде представител на Патриарха и предстоятел на Подворието, и ще си остане такъв и занапред!.. А сега де! Какво ще правим сега? Как ще се оправдаваме пред читателите? Дългият нос на Пинокио сърби и боли! Остава ни само да се тръшкаме, да тропаме истерично с крака, да се сърдим на целия свят, задето той е видял какви елементарни лъжци сме! И то след като изписахме толкова доноси до ДС… пардон, ДАНС, до МВР, МВнР, Синода, руското (!) МВнР, и така нататък, до безкрайност! Колко изписана хартия стана зян, колко клеветническа фантазия отиде нахалост!

Чуйте само този налуден вопъл: “Връщането на архимандрит Филип в София по-скоро цели да покаже, че той и неговият покровител митрополит Иларион (Алфеев), председател на външния отдел на Московска патриаршия, имат последната дума в това, кой ще служи и ще се разпорежда в руската църква в София“. Браво бе! Ами че кой, интересно, трябва да се разпорежда в руската църква, ако не Московската патриаршия и нейните представители? Вие ли? Или може би самозваните представители на “обществеността“, сиреч на русофобската Иван-Костова партия, да си го кажем направо? Това ми напомня за също толкова смехотворните ви претенции преди време, когато се възмущавахте (пак анонимно), че отецът не ви представя (на вас!!) сметка за събраните средства за ремонта на храма и как се харчат те!!

От такова невероятно нахалство човек неволно губи ума и дума. То бива, бива, ама да си чак толкова тъп и нагъл? Откъде-накъде? Отецът, потънал в грижи и трудове, всеки ден с хиляда задачи на главата си, тичащ по спонсори в България и Русия, работещ като вол, възстановяващ храма – ще дава отчет на безделници, които не са дали през живота си една стотинка за този храм! Хайде де! С какви очи ни говорите това? Кои сте вие, че да искате такова нещо? Не ви ли е срам?

С невероятното безочие и надутост на фарисея от Христовата притча (Лук. 18:11-12) наричате о. Филип “скандален свещеник“. Гледай ти! В такъв случай и неговият шеф, Негово Светейшество Патриарх Кирил, който си е избрал едно такова скандално лице за свой представител и държи на него, също трябва да е скандален? Какво го увъртате? Кажете си мисълта до край! Защо се криете зад нещастния “скандален“ о. Филип, защо не изплюете камъчето и не кажете направо: “скандалният Патриарх Кирил“! Ами по-малко скандални ли са покойният Патриарх Български Максим и нинездравствующият Патриарх Неофит, които подкрепиха категорично о. Филип? Всички са скандални! А може би скандалните всъщност сте вие, жълти анонимци, които се срамувате да си напишете дори името? Скъпи читатели, вижте сами с кого си имате работа. От едната страна – трима Патриарси: Кирил, Максим и Неофит, известните в целия православен свят богослови Иларион Алфеев, Андрей Кураев, а от другата… анонимни жълти писачи от един скандален сайт. Както се казва – избере сами!

Но, разбира се, под прикритието на анонимността можеш да си позволяваш всичко. Нали си безимен, скрит в мрака – какъв ти срам, какви пет лева?! Пиши, бълвай всичко, каквото ти падне! Ето, тъкмо това е най-интересното в цялата история. Всички други действат открито като нормални хора. Открито, със собственото си име и лице, изпълняват служението си отците Филип Василцев и Зотик Гаевски. Открито, със собственото си име и лице, пишат и се изказват по медиите техните противници – Калин Янакиев, Емилия Дворянова и други. Открито пиша на тези теми и аз, и моите колеги от Православие.БГ. В нашия сайт ние смятаме за позор да крием имената си или да пишем анонимно. Винаги държим нашите автори да се подписват със собственото си име и отказваме категорично, когато някой ни предлага обратното. Така постъпват и всички уважаващи себе си медии в България. Но не тъй правят двата оригинални сайта: т. нар. “блог на енорията“ и обожаващият анонимността “православен“ клюкарски сайт. Почти не си спомням важен, проблемен, конфликтен въпрос от българския вътрешноцърковен живот, който те да не са коментирали под маската на анонимността, въпреки претенцията си да разобличават другите и да ги поучават на морал (!).

Пита се: защо авторите на тези безкрайни инсинуации срещу отеца и Руската църква продължават да крият имената си и да пишат “под прикритие“? Дали защото:

А) така са ги учили в ДС – да пишат доносите си анонимно;

Б) срам ги е от техните читатели;

В) страх ги е, че ще ги съдят за клевета;

Г) всъщност нямат име – името им е легион (Марк 5:9)?

Правилният отговор може да е повече от един. Очакваме вашите отговори!

И тъй, колеги, кажете ни все пак: какво се крие зад тази ваша постоянна анонимност, зад вечната маска на безименността? Гузност? Злоба? Страх? Вина? Изпитаният ДС-стил на анонимните писачи на доноси и клевети? Колеги! Свалете тази маска! Искаме да видим лицата ви! Искаме да прочетем най-после имената ви! Защо се криете? От какво се страхувате? Толкова ли ви е страх от светлината, че сте свикнали да се спотавайте в мрака като нощни бухали и да се обаждате от тъмното като кукумявки? Не виждате ли колко сте смешни? Не разбирате ли колко глупаво е всичко това? Или може би смятате вашите читатели за глупаци, за пълни лапнишарани и наивници? Мислите ли, че можете да им пробутате всичко, каквото ви хрумне, и че те ще лапат послушно вашия буламач? Допускате ли, че някой все още ви вярва, че приема за чиста монета инсинуациите ви? Явно не, щом ви е страх от светлото, щом предпочитате да се спотайвате в тъмнината и да се криете постоянно зад анонимки и псевдонимки! Излезте най-после като нормални хора на светло с лицето си и с името си, както постъпва всеки честен човек, всяка уважаваща себе си медия! А докато не го направите – съжаляваме, но никой няма нито да ви уважава, нито да ви вярва. Да, хората ще ви четат – за това поне можете да сте спокойни, – както четат жълтите вестници и гледат чалга-предаванията. Защото човешкото любопитство се притегля от отрови, пикантерии, клюки. Нещо покварено в нашата природа се радва на гнилото, на мухъла и отровата; нещо в нас, родено в подземията на греха, бърза да кацне върху нечистотиите като муха. Но истинското ни Аз, Божият образ в нас презира тези тъмни похоти, тези змийски нашепвания от долните слоеве на душата, и дори и да им се поддава понякога, знае, че това е слабост и грях. Така че, колеги, – може и да ви четат, но никога няма да ви уважават!

Колеги! Имайте поне малко чест, поне мъничко достойнство. Маскираната журналистика – това е маскирана душа. Маскираната журналистика – това е менте, клоунска имитация, преоблечена лъжа. Маскираната журналистика е безличие и страх, гузност и клевета. Зад маскираната журналистика стоят фалшивите стойности, мухълът на небитието, мръсната отрова на имитацията и измамата. Кой се крие зад маска? – Онзи, който няма лице. Кой се нуждае от безименност? – Онзи, който няма име. Кой не смее да излезе открито пред хората и да каже честно кой е той и какво мисли? – Онзи, който обича лъжата. Кой мрази светлина и се крие от нея? – Онзи, който обича мрака. Но ние не сме нито къртици, нито бухали, нито змии, че да се крием и да се чувстваме добре в него. Ние сме хора. И нека постъпваме като хора, ако искаме да имаме поне малко самоуважение и чест на тази земя! 

Щом сте вече тук…

Разчитаме на вашите дарения, за да поддържаме този сайт. За високото качество на материалите, които публикуваме тук, нашите сътрудници – преводачи, автори, редактори – заслужават справедливо заплащане за труда си. Можете да проследите актуалното състояние на даренията към всички програми и кампании на фондация „Покров Богородичен“ за текущата година от този линк >>>

Ако желаете да бъдете част от усилията на екипа да развиваме и поддържаме сайта, можете да станете редовен дарител на Православие.БГ в платформата Patreon >>>

Подкрепете сайта

лв.
Select Payment Method
Personal Info

Credit Card Info
This is a secure SSL encrypted payment.

Donation Total: 10,00 лв.

Следвайте ни
  
  
   

Може да харесате още...

19 Отговори

  1. Кап. Петко Войвода каза:

    Аз не мога да разбера защо г-н Романов толкова мрази Двери бг…. Добре, това е позицията на Двери бг., тя е малко глупава, доста неосведомена, пристрастна към Калин Янакиев, формирана е в разговори с Калин и подкрепящи го енориаши от руската църква… Но повод ли е това за чак такова „пламенно опровергаване“ с толкова много обиди… Аз не мисля. че отец Филип има чак такава необходимост от такива пищни попържни към един български православен сайт, който просто не го харесва…

  2. Андрей Романов каза:

    Капитане, бих се съгласил с теб, че те не заслужават такова внимание. Но проблемът е в това, че тези хора плюс Благоев от БНТ водят вече повече от година безпрецендентна клеветническа компания срещу един свещеник и неговото паство, само защото този свещеник е представител на руския патриарх Кирил. Това не е просто неосведоменост и наивност. Напротив, те са много добре осведомени и очевидно изпълняват – абсолютно целенасочено и безскрупулно – нечия поръчка. Те може и да са нищожества, но са опасни нищожества. Освен това не ми харесва провокационният жълт стил, който те се опитват да налагат в (и без това твърде крехкото) православно пространство у нас. Фактически хора като тях разбиват българското православие отвътре. Ето защо сме принудени да им обръщаме внимание.

  3. Кап. Петко Войвода каза:

    Скъпи Андрей, аман вече с тия вътрешни врагове… Мнозина от тях са ми лични приятели, когато аз съм критикувал позицията на Калин Янакиев и методите му (няма значение къде и как, „Имената са омразни“, както казват римляните, затова няма да се самоцитираме) от мнозина от тях към мене идваха апели: „Недей, ще се избием в приятелски огън“…

  4. Кап. Петко Войвода каза:

    2)… Истинският проблем е, че мнозина нямаме достатъчно критично и аналитично мислене, за да спорим принципно, а прехвърляме спора в геополитика, възоснова на кого какво му се струва, че някой е казал или мисли създаваме групи и оси… Проблемът беше с това как се ръководи (и от кого) една енория принципно, калиновите подръжници в един форум точно това и ми заявиха: като дошъл Игумен Филип, се опитали да му казват „кое как трябва“, той просто е предявил правата си на предстоятел и ето ти конфликт…

  5. Кап. Петко Войвода каза:

    3) Не е нужно тука да намесваме „руски и гръцки богословия“ и „влияния“, най-малкото защото в конфликта между Калин и о. Филип, приятелю, БОГОСЛОВИЕ НЯМА. Аман и с тия руски и гръцки оси… Руското богословие е често твърде ригористично, но това не значи, че братята руси нямат право да богословстват и че трябва всеки Калинчо да ги сочи с пръст – „Виж ги, втора ръка християни, ригористи“, гръцкото ми е твърде психологическо „на вкус“, но това не значи, че трябва да правим антигръцки оси – всеки живее „по Бога“, както знае и може… Аз мисля, че можеше да ги критикуваш дверци, без да ги демонизираш, всинца сме жертви на различни манипулации често, затова като спорим, нека спорим тъй, че отсреща да ни чуят, а човек чува, когато му се говори, а не като му се крещи… Църква сме все пак, бе, мама му стара (извинявам се)! А двери не веднъж са променяли позиции, нали?!

  6. Андрей Романов каза:

    Капитане, мисля, че все пак подценяваш остротата и многопластовия характер на проблема. Да, всичко започна от личен сблъсък на двама души: Калин и о. Филип. Но да не забравяме кои всъщност са тези двамата. Калин е един от най-ярките представители на русофобските интелектуални и политически среди у нас, а Филип е представител на РПЦ и руския патриарх в България. Това не са Пешо и Гошо от съседния вход. Конфликтът между такива две значими фигури, дори да е личен в основата си, неизбежно ще прерасне в политически, идеологически и т.н., както и стана. Виж какви сили се намесиха, щом се стигна до парламента и МВнР. Така че да не се лъжем, че става дума за лични боричкания и махленски кавги. Въпросът наистина е принципен и засяга всъщност отношенията между два народа и две църкви.

    А начина, по който някои журналисти се намесиха с мръсни ръце във всичко това, аз не мога да не нарека отвратително подъл. Не мога да не реагирам.

  7. Кап. Петко Войвода каза:

    1) Не знам кога съм подценявал преди „остротата на проблема“, че употребяваш малката многозначна думичка „пак“… Аз мисля, че си замина един прекрасен човек като Игумен Исидор и вие с Калин, възползвайки се от конфликтността на Филип (при все милион другите му положителни качества), намерихте почва да се счепкате. На мене амариканоманията на Янакиев не ми понася, но понеже съм русофил и патриот, твоята русомания ми понася още по-малко, в момента, в който чуя човек да преминава в кресчендо, щом стане въпрос за възгледи, непряко свързани с църковността, пък същевременно да претендира, че се изказва „многопластово“ в църковна тематика, ми светва една червена лампичка….

  8. Кап. Петко Войвода каза:

    2. Аз смятам, без да желая да те обиждам, че ако с Калин не бяхте политизирали и схематизирали въпроса, нямаше да се намеси никакво МВнР, както и не се месеше, когато един не по-слаб САЩ и евро-скептик като Исидор изобличаваше неоезичеството на хелоуин и моловата култура… Призовавам просто за повече кротост, когато сме стъпили на свещена земя и повече от една обувка да оставяме извън нея, влизайки. Сред екипа и сътрудниците на сайт двери бг има прекрасни и посветени на Бога и Църквата християни… Поздрави!

  9. Кап. Петко Войвода каза:

    Завършвайки, ще кажа… Честно казано, Андрей, аз пък не виждам какво му е толкова значимото на Калин „като фигура“, професор от ФФ София, като професор… Не е блестящ философ, но е направил добра (конвертируема по-точноІ сплав, с която богословства къде успешно, къде не чак толкоз… Пиететът ви към него, дори когато критикувате, както и озлоблението ви към дверци, свидетелстват, че и вашата позиция не е чак толкоз принципна, ами може да се дължи на неудачи в комуникацията и на „стари рани“ и обиди, недооценявания и прочие, както сред повечето врази на Двери бг…. Аз лично предпочитам да чета критики към двери от хора, чиито текстове все още стоят в представителни секции на сайт Двери, поне няма как да ги заподозра в лични смълчани причини за „конфликта“, СБогом.

  10. Андрей Романов каза:

    Капитане, първо, казах не „пак“, а „все пак“, т.е. „въпреки всичко“, „при все това“… Звучиш ми обидено, не знам защо; аз поне не съм искал да те обиждам. И аз имам приятели и познати в „Двери“, но за съжаление не те диктуват политиката там. Искам да подчертая, че в текста си не нападам дверяните като такива, а само онези от тях, които си позволяват да хулят и да поучават, криейки се зад маската на анонимността. Това исках да кажа с този текст: че едно такова поведение е изключително неморално не само като журналистическа, но и като човешка етика.

    Смяташ, че и аз заедно с Калин имам вина за влошаването на конфликта, само защото съм писал по тези въпроси? Интересна гледна точка. Не знам, дали имам вина, но със сигурност не съм се стремял към това. Още в първия си коментар по този въпрос призовах двете страни към помирение, но никой не ми обърна внимание; какво можех да направя? Да си мълча? Но те нямаше да мирясат, досега да са го разкъсали о. Филип жив. Мисля, че защитих публично един невинен човек и съвестта ми няма причини да се срамува от това.

  11. Андрей Романов каза:

    И още нещо (към предишния коментар). О. Исидор просто си замина, иначе и той щеше да има същите проблеми като о. Филип. Колкото за това дали Калин е значима фигура като философ и богослов – това е съвсем отделна тема, която няма отношение към конфликта в Руската църква и затова аз изобщо не се занимавам с нея. Наричам Калин значим, защото е известен в България (но не и извън нея), има име, има трибуна и т.н. Само това имах предвид, нищо друго.

  12. Кап. Петко Войвода каза:

    Е, не съм прочел цялата конфигурация „все пак“, но ако прочета всичко, кога и аз ще напиша нещо, съгласи се?? Пък и да звуча обидено?? Аз?! Един толкова кротколюбив и смиреномъдър человек! Недай Бог! Че аз на мравка път правя и се укорявам, задето съм я забавил!… А сeгa сериозно… Андрей, с Калин политизирахте въпроса всеки към политологическата си фиксация, ти възпя казачеството, той го демонизира. На няколко пъти Игуменът се опита да се измъкне от тая въртележка, но Калин бе вече изтълкувал „державието“ като самодържавие, а ти казашките станици като крепило на вселенското добро… Сега излиза, че си защитавал невинния човек… Не, Андрей, качихте го на въртележката си с проф. Янакиев. От самолет бе видно.

  13. Андрей Романов каза:

    Войводо, съжалявам, че виждаш нещата по този начин. Всички мои публикации бяха предизвикани, в това число и текстът за казаците – нали Двери-Благоев-Калин ги оплюха веднага като мутри, паравоенни, хизбуласи и не знам още какви. Нямам ли изобщо право да реагирам на нещо, което смятам за очевидна клевета и лъжа? Колкото за въртележката – аз тая въртележка не я въртя. Какво са моите скромни 3-4 коментара в един сайт в сравнение с тоновете хартия, които те изписаха по вестниците и избълваха по телевизията? Нищо. Така че адресът на твоите упреци не е точен.

  14. Кап. Петко Войвода каза:

    Хайде, хайде… Щастлив съм впрочем, че си го вярваш това, ако си го вярваш… Калин и Горан взеха повод, за да развият русофобските си теории, ти веднага взе повод да твърдиш „съвсем обратното“, можеше да спестиш политическите си възгледи и политологическите концепции, които разви, за да остана въпросът чисто църковен, какъвто си и беше – конфликт между канонично-легитимния предстоятел и една политизирана групичка фенове на Калин. Вместо това заговорихме отново за и против Русия, сякаш ставаше въпрос за автономията и автокефалията на БПЦ, а не за най-нормалното нещо – руският поп да ръководи нещата в руската църква… Аз казах, каквото имах. И не съм Войвода, ами съм на Войводата коня…

  15. iliana sivova каза:

    проблемът с маскираната журналистика остава.

    иначе интересен разговор, воден между андрей и неидентифициран персонаж… ако не броим коня. не че персоната не е маска, но все пак си пишем имената отгоре :)))

  16. Ивайло Г каза:

    Доста гротескна статия. На фона на другите статии публикувани на сайта е направо като трън в очите. Андрей, мисля, че трябва да се научиш как да критикуваш, защото наистина в дъното на този текст личи по-скоро лично вземане-даване отколкото обективна критика.

    Иначе поне отвън (не живея в България) този проблем ни припомни на какво са способни братските християнски възтопли чувства. Дано Бог ви върне мира в енорията и да бъдете единни както сте били преди.

  17. Кап. Петко Войвода каза:

    Няма никаква „маскирана журналистика“, Милейди (оп, трябваше да река „Моме“ или по-точно „Бульо“ – нищо обидно не целя, нали съм все пак на Петко Войвода конят най-малкото, а „бульо“ си значи „Госпожо“, както и в „ма“ няма обида, щото е съкръщение от „мари“), когато Двери бг., подписват материал заедно, значи, че се солидаризират и това знаем всички, които ги четем редовно. Редакторите на Двери сиреч стоят зад материала заедно, а кои са те го пише поименно в един дълъг списък със снимки даже отгоре-отдоле.

  18. Кап. Петко Войвода каза:

    Добре де, аз съм… Един за всички, на всички мамк… майтап си правя!

  19. tja каза:

    as-Albena , pravoslavna hristijanka i chlen na enorijata na Ruskata zarkva- iskam da kaja istinata-takava,kakvato e-a imenno-
    Otez Filip Vasilzev rasrushi duha na hristijanskata ljubov i tarpenie i vjara i mir v tasi zarkva!! Toi napravi tova s pomoshta na Otez Zotik !!
    I ,rasbira se,s podkrepata na novoto politichesko techenie v ruskata pravoslavna zarkva sa sajalenie.

    Jalko e da sagubish mira- da othvarlish i otpadish horata ot sebe si-
    da rasdeljash, a ne da obedinjavash i da se narichash Boji pastir-
    Gospod da pasi !
    Tova e.