Маскирана журналистика

И тъй, архимандрит Филип Василцев, личният представител на Патриарха на Москва и цяла Русия в България, се завърна, както се и очакваше, на работното си място. Това твърде естествено събитие предизвика също толкова очаквано нервна истерия у неколцината персонажи, които си бяха въобразили, че могат да се разпореждат със съдбата на Патриаршеското Подворие у нас и да се месят с мръсни ръце в българо-руските църковни и човешки отношения. Главната им трибуна – сайтът на “заклетите приятели“ на Подворието – побърза да пусне веднага една “честитка“ в традиционния си, познат на всички стил, под традиционната си маска на пълна анонимност и в любимия си жанр “писане под прикритие“. 

Отдавна реагирам със смях на всичко, което може да роди този сайт. Добре се посмях и сега, за което им благодаря! Хубаво е човек да се разведрява понякога… Смешно е да виждаш как надути фарисеи се гърчат в безпомощност, страх, отчаяние. Смешно е, че хора, които повече от година тормозиха един свещеник (колко благородно и красиво е това!) и неговата енория, сега се правят едва ли не на обидени (!), на някакви ревливи малки деца, чиято играчка е била отнета. Смешен плач! Още по-смешно е да виждаш, че те нямат креативност дори колкото да измислят поне нещо ново, ами повтарят като папагали, като развалени плочи едни и същи скучни, стари, брадати лъжи, – не се ли уморихте бе, хора? О. Филип бил “блокирал“, “унищожил“, “разпръснал“ своята енория (и защо му е да го прави? той да не е луд?), нямало вече литургичен живот в двата храма на Подворието (лъжа; идете в неделя в “Св. Николай“ и ще видите, че е пълен с хора), енориашите посрещнали “с безразличие“ своя предстоятел (и защо тогава стотина хора по време на слайд-шоуто в Руския център в понеделник се тълпяха с огромна радост около него и се надпреварваха да му искат благословение?). Ами какво да кажем за този бисер: отецът бил действал “силово“ (!) срещу енориашите, Синода, духовенството, държавните власти? (Особено ме умиляват силовите действия на отеца срещу държавните власти. Представям си как свирепият отец се е репчил на полицията и пребивал до смърт полицаи, как е нападал нощем дипломати и е трошал с камъни прозорците на Президентството!) Ех, колеги! Само за толкова ли ви стига въображението? Аман вече, измислете нещо по-правдоподобно! 

Да, допускам, че някои анонимни журналисти са приели завръщането на о. Филип… с безразличие не, а по-скоро със страха и срама на лъжеца, на Пинокио, който не знае какво да измисли сега и как си да замаже срамотиите. Нали преди два-три месеца същите тези персонажи твърдяха, като ни гледаха право в очите, че отецът е “изгонен“ от България и “отзован“ от Московската патриаршия? И извъднъж се оказва, че той нито е изгонен, нито е отзован, а продължава да си бъде представител на Патриарха и предстоятел на Подворието, и ще си остане такъв и занапред!.. А сега де! Какво ще правим сега? Как ще се оправдаваме пред читателите? Дългият нос на Пинокио сърби и боли! Остава ни само да се тръшкаме, да тропаме истерично с крака, да се сърдим на целия свят, задето той е видял какви елементарни лъжци сме! И то след като изписахме толкова доноси до ДС… пардон, ДАНС, до МВР, МВнР, Синода, руското (!) МВнР, и така нататък, до безкрайност! Колко изписана хартия стана зян, колко клеветническа фантазия отиде нахалост!

Чуйте само този налуден вопъл: “Връщането на архимандрит Филип в София по-скоро цели да покаже, че той и неговият покровител митрополит Иларион (Алфеев), председател на външния отдел на Московска патриаршия, имат последната дума в това, кой ще служи и ще се разпорежда в руската църква в София“. Браво бе! Ами че кой, интересно, трябва да се разпорежда в руската църква, ако не Московската патриаршия и нейните представители? Вие ли? Или може би самозваните представители на “обществеността“, сиреч на русофобската Иван-Костова партия, да си го кажем направо? Това ми напомня за също толкова смехотворните ви претенции преди време, когато се възмущавахте (пак анонимно), че отецът не ви представя (на вас!!) сметка за събраните средства за ремонта на храма и как се харчат те!!

От такова невероятно нахалство човек неволно губи ума и дума. То бива, бива, ама да си чак толкова тъп и нагъл? Откъде-накъде? Отецът, потънал в грижи и трудове, всеки ден с хиляда задачи на главата си, тичащ по спонсори в България и Русия, работещ като вол, възстановяващ храма – ще дава отчет на безделници, които не са дали през живота си една стотинка за този храм! Хайде де! С какви очи ни говорите това? Кои сте вие, че да искате такова нещо? Не ви ли е срам?

С невероятното безочие и надутост на фарисея от Христовата притча (Лук. 18:11-12) наричате о. Филип “скандален свещеник“. Гледай ти! В такъв случай и неговият шеф, Негово Светейшество Патриарх Кирил, който си е избрал едно такова скандално лице за свой представител и държи на него, също трябва да е скандален? Какво го увъртате? Кажете си мисълта до край! Защо се криете зад нещастния “скандален“ о. Филип, защо не изплюете камъчето и не кажете направо: “скандалният Патриарх Кирил“! Ами по-малко скандални ли са покойният Патриарх Български Максим и нинездравствующият Патриарх Неофит, които подкрепиха категорично о. Филип? Всички са скандални! А може би скандалните всъщност сте вие, жълти анонимци, които се срамувате да си напишете дори името? Скъпи читатели, вижте сами с кого си имате работа. От едната страна – трима Патриарси: Кирил, Максим и Неофит, известните в целия православен свят богослови Иларион Алфеев, Андрей Кураев, а от другата… анонимни жълти писачи от един скандален сайт. Както се казва – избере сами!

Но, разбира се, под прикритието на анонимността можеш да си позволяваш всичко. Нали си безимен, скрит в мрака – какъв ти срам, какви пет лева?! Пиши, бълвай всичко, каквото ти падне! Ето, тъкмо това е най-интересното в цялата история. Всички други действат открито като нормални хора. Открито, със собственото си име и лице, изпълняват служението си отците Филип Василцев и Зотик Гаевски. Открито, със собственото си име и лице, пишат и се изказват по медиите техните противници – Калин Янакиев, Емилия Дворянова и други. Открито пиша на тези теми и аз, и моите колеги от Православие.БГ. В нашия сайт ние смятаме за позор да крием имената си или да пишем анонимно. Винаги държим нашите автори да се подписват със собственото си име и отказваме категорично, когато някой ни предлага обратното. Така постъпват и всички уважаващи себе си медии в България. Но не тъй правят двата оригинални сайта: т. нар. “блог на енорията“ и обожаващият анонимността “православен“ клюкарски сайт. Почти не си спомням важен, проблемен, конфликтен въпрос от българския вътрешноцърковен живот, който те да не са коментирали под маската на анонимността, въпреки претенцията си да разобличават другите и да ги поучават на морал (!).

Пита се: защо авторите на тези безкрайни инсинуации срещу отеца и Руската църква продължават да крият имената си и да пишат “под прикритие“? Дали защото:

А) така са ги учили в ДС – да пишат доносите си анонимно;

Б) срам ги е от техните читатели;

В) страх ги е, че ще ги съдят за клевета;

Г) всъщност нямат име – името им е легион (Марк 5:9)?

Правилният отговор може да е повече от един. Очакваме вашите отговори!

И тъй, колеги, кажете ни все пак: какво се крие зад тази ваша постоянна анонимност, зад вечната маска на безименността? Гузност? Злоба? Страх? Вина? Изпитаният ДС-стил на анонимните писачи на доноси и клевети? Колеги! Свалете тази маска! Искаме да видим лицата ви! Искаме да прочетем най-после имената ви! Защо се криете? От какво се страхувате? Толкова ли ви е страх от светлината, че сте свикнали да се спотавайте в мрака като нощни бухали и да се обаждате от тъмното като кукумявки? Не виждате ли колко сте смешни? Не разбирате ли колко глупаво е всичко това? Или може би смятате вашите читатели за глупаци, за пълни лапнишарани и наивници? Мислите ли, че можете да им пробутате всичко, каквото ви хрумне, и че те ще лапат послушно вашия буламач? Допускате ли, че някой все още ви вярва, че приема за чиста монета инсинуациите ви? Явно не, щом ви е страх от светлото, щом предпочитате да се спотайвате в тъмнината и да се криете постоянно зад анонимки и псевдонимки! Излезте най-после като нормални хора на светло с лицето си и с името си, както постъпва всеки честен човек, всяка уважаваща себе си медия! А докато не го направите – съжаляваме, но никой няма нито да ви уважава, нито да ви вярва. Да, хората ще ви четат – за това поне можете да сте спокойни, – както четат жълтите вестници и гледат чалга-предаванията. Защото човешкото любопитство се притегля от отрови, пикантерии, клюки. Нещо покварено в нашата природа се радва на гнилото, на мухъла и отровата; нещо в нас, родено в подземията на греха, бърза да кацне върху нечистотиите като муха. Но истинското ни Аз, Божият образ в нас презира тези тъмни похоти, тези змийски нашепвания от долните слоеве на душата, и дори и да им се поддава понякога, знае, че това е слабост и грях. Така че, колеги, – може и да ви четат, но никога няма да ви уважават!

Колеги! Имайте поне малко чест, поне мъничко достойнство. Маскираната журналистика – това е маскирана душа. Маскираната журналистика – това е менте, клоунска имитация, преоблечена лъжа. Маскираната журналистика е безличие и страх, гузност и клевета. Зад маскираната журналистика стоят фалшивите стойности, мухълът на небитието, мръсната отрова на имитацията и измамата. Кой се крие зад маска? – Онзи, който няма лице. Кой се нуждае от безименност? – Онзи, който няма име. Кой не смее да излезе открито пред хората и да каже честно кой е той и какво мисли? – Онзи, който обича лъжата. Кой мрази светлина и се крие от нея? – Онзи, който обича мрака. Но ние не сме нито къртици, нито бухали, нито змии, че да се крием и да се чувстваме добре в него. Ние сме хора. И нека постъпваме като хора, ако искаме да имаме поне малко самоуважение и чест на тази земя!