Михаил Булгаков между дявола и Бога
Михаил Булгаков е роден в семейство, в което е царувал Бог. Баща му бил доктор по богословие, професор в Киевската духовна академия. Дядовците му по бащина и майчина линия също били свещеници и семейството естествено чакало, че най-големият син ще тръгне по дирите им – ще служи на Църквата. Но Михаил дръзко заявил, че търси свой път в живота: той решил да стане лекар. Бащата си замълчал, майката подкрепила сина и Михаил станал студент в медицинския факултет.
На стената на своята стая младежът написал на латински: Огънят лекува!
И огънят наистина не закъснял.
Първата световна война хвърлила лекаря Булгаков на фронта, а революцията го всмукала във водовъртежа на гражданската война – той се биел на страната на белите. С армията на Деникин отстъпил на Кавказ, опитал се да отплува за Истанбул, но се разболял от тиф и през 1921 г. се оказал най-после в Москва, столицата на победилия пролетариат.
Душата му сякаш се събудила от тежък сън.
Най-много го поразила атмосферата на тоталния атеизъм. Той видял палячовските процесии на Великден, където маскирани шутове носели плакат: "Мария е родила комсомолец", затворените храмове, срутените кръстове, отворил списанието "Безбожник" и прочел, че Христос никога не е съществувал.
Отдръпвайки се с ужас от панорамата на греха, Булгаков разбрал, че в триумфа на безбожието има пръст и неговата вина, неговото лично предателство на вярата.
В тази точка започнал писателският му път.
Блестящо заявявайки за себе си с дебютния си роман "Бялата гвардия" и пиесата "Дните на Турбиновци", ставайки столична знаменитост, Михаил Булгаков притеглил вниманието и на още един човек, който в душата си тайно изживявал нещо подобно на душевните терзания на писателя. Този човек бил Сталин. Детството на съветския тиранин минало в атмосферата на чиста вяра, той пеел в хора на Горийската църква, мечтаел да стане свещеник и постъпил в Тбилиската семинария. Той не я завършил, но никой не знае дали разривът му с вярата е бил окончателен.
Пътищата на тиранина и писателя неочаквано се кръстосали.
ГПУ веднага решило, че Булгаков трябва да бъде унищожен. През 1923 г. в апартамента му бил направен обиск. Иззели ръкописа на повестта "Кучешко сърце" и най-важното – дневника на писателя, написан в тотално антикомунистически дух. И какво? Ами нищо! При това дневникът бил озаглавен многозначително: "Под ботуш". Нещо повече, Булгаков написал донкихотско протестно писмо до ГПУ, в което заявил, че ще напусне Съюза на писателите, ако не му върнат ръкописите. И станало нещо нечувано – върнали му дневника, който Булгаков незабавно изгорил. Изгорил го, но не знаел, че машинописката направила копие, благодарение на което дневникът е стигнал в края на краищата до нас.
Както е известно, "ръкописите не горят".
Чудеса от такъв род можели да се случат само по лично разпореждане на Сталин. Дали когато е чел дневника на Булгаков, диктаторът не е видял неочаквано като в огледало тайните си душевни мъки?
Усетил тайнствената закрила, Булгаков започнал да се държи още по-дръзко: той се появявал в театъра и в ресторантите с буржоазен монокъл, облечен в идеален костюм и с папионка. На фона на тогавашните каскети и рубашки неговият вид бил предизвикателен. При появата му оркестърът на ресторанта обикновено свирел шеговит марш в чест на дръзкото конте.
Сталин е объркан – той не знае какво да прави с този присмехулник. Нещо повече: той продължава да идва отново и отново като омагьосан на Булгаковата пиеса "Дните на Турбиновци".
Театроведите пресметнали, че той е бил на спектакъла 15 пъти! Често пристигайки за втория акт, а понякога и половин час преди финала.
Последиците от тези театрални увлечения били усетени скоро от цялата страна.
Така, виждайки коледната елха в началото на второ действие, Сталин разпоредил да се отмени забраната на коледните празници и празничната елха по къщите. А когато започнала войната, решил да възстанови царската униформа на офицерите, на която неволно се любувал на сцената на МХАТ. В самия час, когато Русия била нападната от Германия, той се обърнал към народа си с думите на белогвардейския полковник Турбин от пиесата: "Братя и сестри, към вас се обръщам аз, приятели мои!…"
И най-сетне Сталин е първият човек, научил (от писмото на самия Булгаков), че той е написал роман за Дявола, но след това го изгорил.
Изгорил го, обаче не напълно. Първо скъсал тетрадката на две и хвърлил в огъня само дясната половина. На въпроса на жена си: "Защо?", писателят разумно отговорил: "Ако изгоря всичко, кой ще повярва, че е имало нещо?"
Скоро той се върнал към романа и започнал да го пише отново, и го писал фактически до самата си смърт през 1940 г.
В романа "Майсторът и Маргарита" Булгаков описал Дявола в маската на Воланд като буреносен облак на гнева, който връхлита Москва. В своя гняв дяволът неочаквано преминава на страната на Светлината и по същество предвещава с идването си деня на Страшния съд, бурята, която ще сполети града на греха.
Има някаква странна мистика в това, че в разгара на терора, когато на Лубянка разстрелвали по 40 човека за една нощ, писателят-бунтовник оцелял. Сякаш дяволът поглеждал през рамото му и, прочитайки поредната сцена на разправа с грешниците, изчезвал, тананикайки си доволно някоя мелодия от "Фауст" на Гуно.
Умирайки от бъбречна болест, Булгаков предсказал с хумор своето погребение: ще тръгнат с ковчега надолу по стълбището и непременно ще ударят ъгъла му във вратата на съседа.
Така и станало – ударили го.
Сталин изживял смъртта на писателя като лична загуба. В началото той дори не повярвал на нея. В дома на покойния звъннал телефонът: "Обаждаме се от секретариата на другаря Сталин. Вярно ли е, че Булгаков е умрял?"
Да, вярно е.
През 1943 г. Сталин решил внезапно да прекрати гоненията срещу Църквата и да върне властта на патриарх Сергий. На първата им среща в Кремъл червеният богоборец посрещнал патриарха с думите: "Не стана!" И разперил безпомощно ръце.
Искал е да каже: не стана нищо без Бога.
