Нашата среща
В популярно сутрешно шоу коментираха темата за възможното изучаване на предмета “Религия” в училище. Не само възможно, че и задължително. Водещите, кой знае защо бяха решили, че става дума за вероучение и това отприщи вълна от сърдити и още сънени коментари. Хората настръхнаха необяснимо и захулиха всичко, свързано с Църквата по твърде характерния начин, според който “религията е опиум за народа”.
Почти всички, начело с водещите бяха против. Против Църква, вероучение, “попове”, сектанти… Думите бяха тежки и ръбати, нанасяха почти физическа болка на онези “глупаци”, които вярват или пък искат да възпитат децата си по начин, свързан поне малко с вярата. А по-късно ударите от предмета “Религия”, който ама съвсем не е сигурно, че ще влезе в училище, даже ще бъде задължителен(!), се пренесоха върху свещеническото съсловие. Започна се едно коментиране и оплакване от свещеници, разказа се случай с отец от Драгалевския манастир, който върнал човек, даряващ агне на манастира, защато агнето било малко и нямало да стигне за никого. И ред подобни истории… В този момент изпитвах и болка, и срам, и някакво непреодолимо предчувствие, че времето, в което преследваха хората заради вярата им се е върнало, но по-лукаво, перфидно и сякаш – преливащо от “свобода”. Не, че вярващите сме за пример. Естествено, че не сме. Но пък в това многообразие на всевъзможни скандали, нима най-скандален е проекта, предложението за преподаване на религиите, които се срещат в България? Да, съвсем не става дума за вероучение.
Напоследък прехвърлям в мислите си стари образи. Някаква хладина от миналото ме докосва и си спомням епизодите от едно време, което ни правеше уж щастливи и уж еднакви. За щастие на моето поколение и мен не живяхме дълго в това време. Но други са живели. Днешното време не ни реди, подобно печурки в гъбарник, но кой знае защо се получаваме твърде подобни хора, с твърде масови вкусове, с твърде общи желания, които вървят към своето (не)щастливо единодушие. Дали пък не ми се струва това? Дали пораствайки, заедно със своите възможности и усърдия не се доближаваме повече към унификацията в човешкото си стадо?! А сигурно така трябва…
“Аз или Той!” – крещи един от героите на Достоевски. И в онова сутрешно шоу по радио “Витоша”, в повечето коментари на родителите звучеше там, зад думите, точно този глас. Бог беше нечий съперник. Създателят беше Другият, чуждият, Който застрашава суверенитета на Своето най-висше творение. Проектът за задължителното обучение беше заплаха, а за децата беше отсъдено, че и без друго са “много натоварени, за да учат още един предмет”. Родителите бързаха да оправдаят своето неверие, като виняха Църквата. Църквата обикновено вини обществото. Резултатът от взаимните обвинения обикновено е наличието и търпенето на свещеник като споменатия в Драгалевци, на който агнетата все му се струват малки.
Но Бог не е Другият. Бог е Този Единствен, на Когото не мога да кажа, че това съм аз, а Той е “Друг” по отношение на мен. За всички други същества мога да кажа такова нещо. Но към Създателя такъв израз е неприложим. И тъкмо това показва, че това е Той, Творецът. Когато Бог ме гледа, това не прилича на погледа на друг човек. Човекът гледа към другия човек като към нещо завършено, а когато Бог ни гледа, Той твори нас, твори чрез нас, помага ни да творим. Бог – това не съм “аз”. Бог – това не е другият.
Християнството донася в света заповедта за любов към другия човек – ближен или враг, защото ни е заповядана и любов към враговете. Християнството прави от срещата с другия събитие. Във всеки момент. Ние не сме надарени със силата да режисираме своя живот и своите срещи в него. Чрез срещите ни с другите хора Бог ни докосва и ни показва Своето присъствие в човешките ни територии. Понякога Бог дълго ни подготвя за някоя среща със Себе Си. Понякога, ние, хората, отказваме да се срещнем с Твореца. И като малки деца бързаме да се скрием. Сякаш от Него можем и трябва да се крием… В други моменти изискваме своята независимост от Създателя, хулим Го и крещим високо. Защото сме забравили, че Той Единствен ни е по-близък от всички на света – от най-близките ни, дори от нас самите. И тичаме в ролята на гонители, както някога Савел е тичал по пътя за Дамаск…
Мисля, че мина прекалено много време, откакто ни позволиха свободно да изповядваме вярата на дедите си. И вече е късно да се почне отначало. Дори стана така, че петната, които традиционно се лепяха на вярващите и клира станаха някак по-ясни, а може би по-големи. Времето засипва следите ни.
Знаете ли, винаги съм се смятала за неправда разкази като тези на Елин Пелин в цикъла “Под манастирската лоза”. Сигурно много вярващи хора са се чувствали ограбени и онеправдани, когато им преразказват случки, подобни на споменатия цикъл. И някак си ги карат да се чувстват виновни, причастни към тези случки, били те реални или измислени.
Но сега мисля за друго – сигурна съм, че сме срещали и достойни свещеници. Сигурна съм, че има отци, които помагат на хората не само като извършители на най-голямото тайнство на Евхаристията. Има отци, които са направили много добрини. И правят. Моля ви, моля и себе си, нека разкажем за тях! Нека поговорим за Срещата на човека с другия човек като Среща и Път към Твореца. И нека вярваме!
Както казва един герой на Сталоун. Що ли имам усещането, че може и да не ми се наложи да умирам за да видя Христос очи в очи?
„В начало беше Словото, и Словото беше у Бога, и Бог беше Словото. То беше в начало у Бога. ВСИЧКО ЧРЕЗ НЕГО СТАНА, и без Него не стана нито едно от онова, което е станало. В Него имаше живот, и животът беше СВЕТЛИНА НА ЧОВЕЦИТЕ. И светлината в мрака свети, и мракът я не обзе…
Съществуваше истинската светлина, която ПРОСВЕТЯВА ВСЕКИ ЧОВЕК, идващ на света. В света беше, и СВЕТЪТ ЧРЕЗ НЕГО СТАНА, но СВЕТЪТ ГО НЕ ПОЗНА. Дойде у Своите Си, и СВОИТЕ ГО НЕ ПРИЕХА…“
/Св. Евангелие от Йоана 1:1-5, 9-11/
„Който вярва в Сина, има живот вечен; който пък не вярва в Сина, не ще види живот, и гневът Божий пребъдва върху него.“
/Св. Евангелие от Йоана 3:36/
Много „апостоли“ станахте и всичките от името на Христос се изказвате. Не оставяте човек да се срещне с Бог първо в съкровеността си, а после да реши какво да прави. Вие правите от Бога ПОНЯТИЕ – не го ли разбрахте, това отвращава!
Солта може да се обезсоли, а може и това, което се смята за сол, да не е сол, а ПУДРА ЗАХАР!
Много много много качествено нещо е този Много много много качествено текст!
Но наистина МНОГО!
В сряда ще го открадна, ако някой не ме изпревари, естествено, ще дам линк и автор.
Благодаря!
чисто техничски пропуск,
Първият ред е: Много, много, много качествено нещо е този текст!
––-
Офтопик към г-н Андрей, да ме прости, че ще опитам да го изгърбя с бач.
Админ, дай, приятелю, да измислим възможност за проредактиране?
Много съм смотан м знаконабирането, а не винаги имам кой да върши това вместо мен. Една възможност за едитване на текста, би била полезна.
Мир!
http://www.capital.bg/show.php?storyid=454303
Много чувствена статия, но има нещо което ме кара да се замисля върху един друг момент. Не съм гледал въпросното предаване, и ако наистина са реагирали по този начин е твърде нецивилизовано, и не съм съгласен с начина. НО нещо което НЕ трябва да се допуска е въвежадето на религия в училището. Основната причина е че няма кой да води този предмет, хората завършили семинарии и богословски факултети в България са с много ниско културно ниво, ако имат такова, полу-грамотни
и отчайващо зле се справят, почти страхуват от компютри.
Друга причина е че изучаването на религия може да поведе децата обратно към мракобесието на средните векове и да ги направи задръстени като семинаристи или ученици в медресетата.
Избраният прякор ти отива, може би наистина си талибан, който се изказва в Православие.Бг… Не е на високо ниво богословието, главно в София, но не всички са идиоти, каквито Вие описвате. Бързал сте доста, малко Ви се разбира! Не Ви ли хрумва, обаче, че посттоталитарната и уж свободна преса си прави чучело от този проект за предмет религия… Това са пълни глупости! Религия няма да се въведе задължително, не бойте се! Нали трябва да приличаме на „свободния свят“. Нивото на семинариите и Софийския факултет е ниско, но това не означава, че там не са завършили много качествени хора, въпреки ченгетата, псевдонауката и всички смехории, дето се преподават. Помислете за реалността в Църквата и не се хващайте на провокациите в пресата! Нещата не отиват на добре, това е!
Моля ви, хора, преди да се изказвате неподготвени, прочетете „1001 нощ“. Иначе можете да решите, че и Робин Худ е кандидат за президент на Щатите от Демократическата партия.
В краен случай, и „Харун и морето от приказки“ на Рушди върши работа. Книгата е прекрасна и много поучителна за повечето от четящите тук.
Парадоксално, но факт – владиците, толкова мразени и подигравани от нашите революционери през Възраждането, днес са възприели тяхната тактика. Нейният лозунг е: „Всичко или нищо!“ Много по-мъдър беше екзарх Йосиф. Той умееше да другарува и с дявола само и само да постигне българската църковно-национална цел.
.
Нека първо да се въведе „Религиознание“. След като се утвърди и стане традиция, ще се промени в посока на по-голяма конфесионалност и, защо не, мистичност.
Вие искате всичко наведнъж, затова няма да получите нищо.
.
„Под манастирската лоза“ на Елин Пелин казва повече за българската народопсихология от всички научни томове. Дали ни се харесва или не, дали имаме сексуални комплекси или не, няма значение.
………………
http://pavel.blog.hub.org/
Отче, знам, че разбирате от всичко. Но за архимандрит се изказвате отново странно! Да смятам ли, че сега пък ще ни ограмотявате сексуално?!
За екзарх Йосиф сте прав. Накрая май нищо няма да излезе, заради позицията, заета от Синода. Ще видим и тази пресконференция.
И ако може да не се заяждаме?!
талибаните са екстремисти, а моето изказване е либерално, както и личността на Харун се сверзва САМО с просвещение и културен подем; и дайте малко разберете кой е бил Харун Ал-Рашид, името преведено на Български означава Аарон Точния, или Изправения, Правостоящия….
Преди да четете „1001 нощ“ прочетете статията във в „Капитал“, която е дал konstantin. По-точно 50-те читателски коментара след статията. Духовната криза е жестока, а ние – преките виновници за тази криза, си пускаме майтапи и остроумничим.
Нашият народ не ни иска!!!
Осрали сме се до ушите! Миришем на лошо!
Заради нас се хули името Божие.
Светлината е станала мрак!
Солта е обезсоляла!
Владиците зарязват, а ние остроумничим.
Добре, че Бог си е оставил няколко човека да носят Духа Му и да измиват срама ни.
Аз доскоро не приемах да има Религия в училище, защото няма подготвени преподаватели. Мястото на религията е в храма, но като гледам – свещениците са още по неподготвени. Тъй че по-добре в училище. Както казва о. Павел – полека-полека!
Гайтане, мисля че мисълта ви се разбира и така, няма нужда от редактиране на постинга. 🙂
Вашето изказване е талибанско, бих добавил. Либерализъм, само истински либерализъм ще спаси потъналия в крайности свят от връщане, или по-точно пропадане към испанска инквизиция от 1478.
Al Rashid, po-skoro se posheguvah. Ne priemay replikite mi bukvalno. Bez da iskam te obidih. Mnogo se palish. I si malko kraen …liberal. Hayde, sys zdrave!
И не само в коментарите на вестник „Капитал“ е така! Мълчание, мрънкане, мотаене …и ето ти сега абсолютна нетърпимост към вярата и Църквата. Толкова време нерешителност и какво получихме накрая? В последния момент, в момента, в който може би е последният шанс за преподаване на Религия Синода ще иска държавата да му свърши работата. Бог да ни е на помощ!
Друг парадокс е, че днес БПЦ е по-мразена от народа, отколкото по време на комунистическия режим. Ние смятаме комунистите за тъпи. Нищо подобно. Те работеха и продължават да работят целеустремено и с перспектива. За да превърнат църквата в посмещище, те създадоха разкола, водеха през 90-те истерична кампания срещу „сектите“ (а край тях и срещу всичко религиозно) и населиха Синода с дебили. Църквата загуби дори и малкото авторитет, който имаше.
ние ако днеска от статията в капитал научаваме какво мисли публиката за Църквата в българия, много късно… но дари, това положение не е дошло поради нерешителност и мрънкане и прочие, а от това, заради което е тая нерешителност. не можеш да дадеш нещо, което нямаш, така да се каже. затова и като църковно общество толкова време не даваме нито пример, нито светлина, нито нищо, освен поводи за присмех и обвинения… и най- тежкото е, че сме се изхитрили да обвиняваме всички други за тая работа. времената лоши, пропаднали, навсякъде сме наобиколени от „безбожници“, въобще живи да ни оплаче човек…
аз също съм против масовото преподаване в училищата заради неподготвените „кадри“. въобще не ми се теоретизира на тая тема, как няма да се учат на вяра децата, а на информация, та няма значение личността на преподавателя. защото всичките теории изфучават като пробит балон само за един учебен час.
все пак мисля, че трябва да се заеме Църквата да върши тая си присъща дейност и да катехизира хората. отец стефан е прав по всяка вероятност за нивото на свещениците, не мога да съдя и да обобщавам. обаче има една подробност: ако детето се образова в храма, все пак има една предпоставка важна – че то е попаднало там по някакво убеждение или с вяра. тоест, по- трудно ще се отблъсне от Църквата, повече ще е съработник на духовника, отколкото противник – както ще бъде най-често в училището. и както не ми се мисли кой ще надделява в тия противоборства.
Е, добре де, нищо ли да не се прави, да си останат нещата като в момента? А ние пък да си говорим…
Няма на кой да се сърдим, че Църквата е пълна с недостойни хора, нали ние сме част от тях. Пълна е с глупаци и некадърници, пак ние сме част от тях. Понеже го осъзнаваме, дайте сега да зачакаме Второ пришествие и да се окайваме. Ще си се каем, ама нали и нещо трябва да вършим!
Минаха вече 20 години от края му, а вие продължавате да го дъвчете. Измислете нещо по-свежо.
Ако не ме лъже паметта, а аз имам добра памет, разколът беше създаден от образцовите антикомунисти от СДС. Четете моята статия за митовете http://pravoslavie.bg/content/view/6037/235/
и недейте да създавате нови митове 🙂
Предишният ми пост не е отправен към Дария, а към някои от авторите на коментари.
ако въпросът какво да се прави е към мен, за съжаление нямам отговор :-). това не е уравнение. хубаво беше да е лесно: пет-шест учебника ще пусне държавата, малко общи приказки от духовенството ще влязат в оборота, преподаватели – молим. ако не стигат, вижте да преквалифицирате , колкото се преквалифицираха ресурсните учители например, и готово! и духовното бъдеще на децата ни опечено, и нашата работа също…
гледах репортаж тия дни, за въвеждането на религия в пловдивските училища, в партньорство с общината. сега, от една страна добре – владиката показва, че в крайна сметка на вълка вратът му е дебел, защото сам си върши работата. похвално е това. обаче на въпрос към инспектората за децата, които искат да учат ислям, човекът отговори, че и да искат, няма кой да ги учи, защото при тях трябва да си завършил висшия ислямски институт в софия, за да преподаваш. нашите преподаватели пък ще са пловдивски семинаристи, съобщиха.
е? защо те имат, а ние нямаме стандарти? защото в обществото въпросът за религиозното образование се решава политически, а в църквата – сантиментално. ако се тревожехме истински, отдавна във всички храмове трябваше да има религиозно образование под някаква форма. два часа в неделя е супер, по-добре от два часа седмично в училище на този етап. и щеше здраво църквата да се фокусирала върху подготовката на богословите и просветата на обществото. а фокусирала ли се е ? Синодът миналата година дали смогна да издаде книга? поправете ме, ако греша.
дали си прочел коментарите след статията ти която така усърдно рекламираш мисля че си много далеч от някои неща особено за настроенията в Гоце Делчев и околията а ако на някои места има такива настроения то те не са чак толкова фанатични повярвай а запита ли се ти какво направи за толкова години служение Високопреосвещеният митрополит Натанаил, нали се бие в гърдите
Timoti, уважавам правото на хората да оставят коментари, но често там се пишат и големи глупости. Ако трябва да се уча от всеки случаен интернет-изблик на всеки случаен човек, не знам докъде ще стигна.
.
В статията ми не става дума нито за Гоце Делчев, нито за митрополит Натанаил.
Критикуват се свещеници и епископи, че били такива и онакива. Нека да извадим първо гредата от собственото си око, а после да съдим, че свещениците и епископите ни били лоши. Не може епископатът и свещенството да са нещо по-различно от нас, миряните. Значи ние всички трябва серьозно да се замислим за своето душевно и духовно състояние, както и това какви избори правим всеки един момент. Забравили сме какво значи страх Божи и че страхът Божи е в основата на нашето спасение. Пиша така назидателно, все едно, че аз съм вече спасен и съм съвършен, а далеч не е така, но трябва да си направя съответните изводи и с Божията помощ да се поправя.
Темата за религиозното обучение е толкова болезнена, че вече забравих, че се опитах да кажа нещо в защита на свещенството и на човешките ни взаимоотношения, но тези неща също се опитах да засегна. Просто съжалявам, че в материала ми е имало нещо за религията. Има по-хубави теми. Щом и тук не може да се говори за това, добре!
Приятели, никаква полза няма да има от въвеждането на вероучение в училище и ще ви обясня защо. Дали ще преподавате на учениците православие, махаянски будизъм или марксистко-ленински атеизъм няма никакво значение – те изобщо не интересуват от това, което им говорят учителите. Все едно да четете лекции в бордей или лудница. Училището ни отдавна не е училище, а дискусията ни е безпредметна.
„Просто съжалявам, че в материала ми е имало нещо за религията. Има по-хубави теми. Щом и тук не може да се говори за това, добре!“
това откъде произтече ?! говорим точно за религия, но мислим различно по конкретен въпрос. няма драма. както написах и по-горе, нека не се отнасяме сантиментално към този въпрос, защото е достатъчно сериозен.
а текстът като цяло ми хареса много.
Не е вярно, че днешните ученици не се интересуват от нищо и никого. Тяхното мислене се е променило радикално под влиянието на телевизията, видеоигрите и интернет. Това не е дискурсивното мислене на четящите хора от ХІХ век. Затова днес преподаването трябва да е от съвсем друг тип – смес между диалог, спектакъл и интерактивна презентация. За съжаление днешните даскали (всички от ж.р.) изобщо не са подготвени за такава роля.
Вие нали сте университетски преподавател???Обяснете ни тогава защо положението е такова? Кой в края на краищата не си е свършил работата и защо?
Причините са комплексни. По-старите университетски преподаватели са бивши партийни кадри, които предъвкват едни и същи опърпапи лекции по 20-30 години, но не могат да сложат една запетайка правилно. Студентите филолози идват от средните училища полуграмотни, по време на следването работят и рядко идват на лекции и семинари. В резултат те излизат също неграмотни. Стават учители и пишат високи бележки на неграмотните ученици, защото от тя се иска успеваемост. Простотията се задълбочава и мултиплицира с всяко ново поколение.
невероятно добри коментари! но не забравяш ли , че върху тази простотия се процъфтява най-добре.малцината усети ли се имат големи шансове. нима няма нужда от зидаро-мазачи? големите диванета възпитават малките! тези които не им обърнат внимание успяват.
п.п.
аз никога не бих записал децата си на такова място.