Християнството и техниката

Въпросът за отношението между християнството и техниката не е нито прост, нито толкова едномерен, колкото му се струва на човек от пръв поглед. Най-общо казано – философски, със светски термини – това е отношението между идеализма и материализма. Идеалното и материалното, разбира се, имат своите противоречиви и непротиворечиви отношения, които са изследвани обстойно от философите и тук не е необходимо те да бъдат проследявани. Но в християнството има нещо повече от идеализъм – това е идеализъм, насочен към постигане на Богоуподобяване, изразено в търсенето на волята на Бога навсякъде в мирозданието и най-вече в нашите души и в обществените отношения от всякакъв характер, в това число и в Църквата.

Материалното не пречи на такова търсене, ако материята се вижда като средство за преживяване на Земята, като средство за проповед и за пропаганда, в добрия смисъл на думата, на истините на вярата. Но когато материята се превръща в самоцел на битието на човека и в изходна точка на неговата житейска философия, християнството влиза в конфликт с материализма – и не случайно социалните учения, които проповядват равномерност и справедливост в разпределението на материалните блага са добили и ще добиват все повече популярност в света. Факт е, че съвременното общество до такава степен се е материализирало, щото идеализмът е почти забравен, което личи във всички сфери на обществената дейност, най-интересните от които са политиката и обществената идеология. Моделът на либералната демокрация в социалноикономическата си тъкан почива върху едно предпочитане на технологиите, които от научна гледна точка са считани за условие за напредъка на едно общество. Това означава, че развитието на материалните науки се поставя като фундамент на обществените отношения, а оттам материализмът идва като основа на житейската философия на човека. Но съвременният християнин вижда, че в САЩ, където техниката е най-силно развита, християнското общество също има проблеми. И в решаването на тези проблеми е насочена проповедта на християнските учения, най-активно и успешно от които е протестантството, защото неговата проповед е изведена директно от Евангелието. Всъщност, както казва един европейски философ от ХХ в., техниката не прави живота по-добър. Тя прави живота по-удобен.

Ние пестим време, като ползваме пералня и хладилник, спестяваме си усилия да търсим информация като ползваме компютъра и Интернет, ние сме удобно разположени във фотьойла, когато гледаме телевизия и получаваме информация. Но резултатът от техническото развитие не води до облагородяване на душите. Напротив. Ние сме свидетели как в стремежа си да бъдат материално задоволени, много хора са готови да престъпят както човешките, така и божествените закони, търсейки непрестанно начин за своето обогатяване. Ние сме свидетели как информацията, обилно течаща по каналите на техническите средства, се използва за лоши цели и как информираният човек в областта на светското се е отделил от Бога и не търси общението на християнската община, а стои самичък изолиран пред телевизора или пред стереоуредбата си, потънал в свой собствен свят, откъснат от благодатното църковно общение. Ние сме свидетели как светските зрелища от всякакъв характер по електронните медии отклоняват християнина от участието в литургия и от общение в рамките на църковната община.

Следователно техниката, колкото и напреднала да е тя, не може да компенсира духовния живот, който християнинът може и е длъжен да води. Оказва се, че материалният свят, колкото и да е развит, не може да замести духовния живот, нито пък комфортът на тялото може да даде утешение на душата в днешния забързан и сякаш позабравил за старите истини ХХІ век. Оказва се, че трудността пред нашето духовно израстване е същата, както и в годините на техническа „изостаналост”, когато обществото и човека са били по-малко информирани, а душеспасителните книги са се разпространявали от ръка на ръка и са съществували специални училища за тяхното тълкование. Материализмът на днешното време с всичките му блага дори застрашава елементарния идеалистичен взор, препоръчван от Христос и апостолите в Евангелието и изразен в притчата за добрия самарянин.

По странен парадокс на развитието на цивилизацията напредъкът на обществото в технически план възвръща духа на едни отминали времена, с които християнството се е преборило. Намалелилят идеализъм в нашето общество, предпоставка за пълноценно възприемане на истините на православието, възкресява суеверията и вярата в магии и магически практики. Разпространяват се също така източни окултни практики, които нямат нищо общо с християнското учение. Техниката става идол в религиозния живот на човека, независимо дали той го съзнава или не. Вещта доминира в организацията на бита на хората, като се превръща в нещо подобно на фетиш и така централният въпрос на християнството за състоянието на човешкото битие се превръща в частичен и страничен въпрос за състоянието на човешкия бит.

Тази битовизация на съвременната житейска философия, която е присъща на западното общество, като цяло изолира християнската Църква от обществения живот и се опитва да я замести с всякакви формални и неформални сдружения и общества – от фен-клубовете до колегиалните гилдии, построени по античен образец. От историческа гледна, точка човек се изкушава да направи аналогия с обстановката в древен Рим през годините на ранната, т.е. катакомбната Църква. Тогава Рим е бил технологично най-напредналата държава с всякакави излишъци в бита и с всякакави зрелища, които са запълвали свободното време на древните хора. Но в тънещото във вещеви лукс и разкош римско общество е липсвала духовност и почитане на човека като най-висша ценност в Творението. Християните тогава са били неразбрани от никого идеалисти, които са чакали възмездие за човешките дела; били са материално бедни и са търсели първо Небесното Царство, а после земните блага и признания.

Подобна обстановка наблюдаваме и днес. Търсенето на технически удобства и предмети на бита и производството е заместило търсенето на Бога. Един православен свещеник навремето казваше, че модерният човек е сменил Бога за цветен телевизор. Тази констатация не е пресилена. Днес хората фанатично търсят да се сдобият с компютри и с всякакави чудеса на техниката – от коли до самолети. Но забравят за притчите на Евангелието, които предупреждават човека да не си събира земни блага, които подлежат на тление, а да търси духовните блага и да търси пътя към Небесното Царство. Забравят се предупредителните думи на Христос, Който казва че богатият, отдаден на богатството си, не може да влезе в Небесното Царство и т.н. Затова прекаленият взор към техниката с неговият отчетлив материалистичен отенък във философски аспект фактически е отсъпление от позициите на православието и на християнската Църква, която ползва техниката като инструмент, като средство за по-ефикасна дейност, а не като самоцелно натрупване на блага и ресурс, които без полза за човека и неговото духовно израстване не могат да послужат за нищо. Това е Христовата истина изказана в Евангелието и Православната Църква, ако иска да има ефикасна проповед, трябва, подобно на протестантите, да се обърне директно към Евангелието, за да бъде актуална и адекватна на реставрираните от езическата античност радикални модерни битийни явления, проявени отчетливо днес във философията на технологиите и на материализма. Радикализмът на материализма изисква радикализъм и в духовността, а това значи директно позоваване на Христовите слова.

За жалост, факт е, че съвременната нам Православна Църква в България няма проповед по актуални събития и явления от модерността. Този пропуск е съществен, защото в България съществува един жилав материализъм, насаден от комунистическото управление и изучаван задължително в училищата и университетите на страната до 90-те години на ХХ в. Този научен материализъм не само че не успя да се преодолее след промените, но дори се задълбочи, като класически изкристализира в користолюбие и почит към парите. Тази ветхозаветна и отживяна исторически от християнството обществена картина не е подлагана на критика и на анализ от страна на проповедниците и свещениците в България. Макар обстановката днес в България да е класически евангелска по културните си дефиниции, видно от огромното имуществено разслоение в социален и обществен план (притчата за сиромаха Лазар може да се види буквално в съдбата на хората, които бъркат по кофите за боклук за да търсят храна), БПЦ мълчи и не прибягва до пряка и директна проповед, която да изхожда направо от Евангелието. Това мълчание на БПЦ обяснява и слабостта на идеализма в обществената и личната житейска философия на българите, както и слабостта на християнството в страната, съотнесено към обстановката в други православни държави.

Българите, материализирани до крайност в индивидуалния и обществения си възглед от налагания 50 години исторически материализъм, се нуждаят от духовна проповед и от напътствие и наставление в духа на евангелската проповед, за да разберат разликата между бит и битие и да видят тлеността на амбициите да имаш материално богатство, изоставяйки за сметка на това естествения човешки стремеж към идеалното и към постигане на съвършенство, годно да доведе човешката душа до Небесното Царство в съдния ден. Затова християнинът в България, независимо от деноминацията, към която принадлежи, трябва да набляга на същината на Христовата проповед, която не отрича материалното, но забранява на човека да му служи – защото това последното в политически и социален аспект е идолослужение, а в социален аспект е братоубийство – заради колата и компютъра и заради нашето удобство пред телевизора, често предприемаме дейности, които в обществена перспектива карат брата ни да страда. Това възвръщане към старозаветното езичество в социалноикономически философски план православието не може да позволи.

Затова именно въпросът за отношението между християнството и техниката трябва да се разглежда не само като отношение между идеализма и материализма, но и като отношение между духовното непрестанно търсене на пътя към истината и ленивото успокоение в разкошния временен бит, които благата на либералната демокрация и пазарната икономика ни предлагат.