Богоявление – езическата нова година?
Провокиран съм от ежегодните надпреварвания по кръстохвърлячество, организирани от епископата на Българската православна църква. За поредна година новинарските емисии съобщават за безбройните смелчаци, избрали студените води на реки и язовири, за да разкършат голи снаги и да покажат здрави мускули, в надпревара да уловят Христовия кръст, хвърлен с благословението на местния епископ и дори лично от него.
За здраве, щастие, успех, берекет, пари, късмет, любов и какво ли още не. Там наблизо ги чака гаджето с хавлия в ръце, а те храбро се пъчат и хвалят, че им е горещо и със зъзнещ глас обясняват на колко са години и едва ли не, че от пеленачета ходят да скачат. Тук няма значение какъв социален статус имат, каква религия изповядват или дали изобщо вярват в нещо – нали ще ги дават по телевизията и във фейсбука ще качат снимки. Нали кметът лично ще даде на победителя стотачка, а епископът ще го дари с дървен кръст, изваден от водите.
След малко новинарската емисия продължава с цял отбор пияни калоферчани, решили да изтанцуват богоявленското хоро в „топлите води” на близката река, за да покажат как тачат празника и колко им е акълът. Има и интервю с един от тях, който още преди да влезе във водите, не се държи на краката си, но има другари, които да го подкрепят в нелеката задача. Само там някъде в далечината калоферският свещеник и две монахини, между алкохолните пари на пияните смелчаци, извършват свето кръщение на малко дете – лъч християнство за светлия празник.
Друго важно събитие от деня е поръсването на народната българска платена армия и нейните бойни знамена в мирно време в няколко града на страната. Това ритуално пръскане на светена вода се повтаря няколко пъти в годината, все около празници с наслоена езическа символика, все за здраве. Независимо, че армията ни на практика не прави нищо – поне често, често се строява за поздрав и благословение със светена вода.
Празничният блок завършва с поздрав за всички, които носят името на св. Йордан, пък дано той да им помага, да им дава здраве, успех, късмет, любов и от каквото имат нужда. Оказва се, че името на светеца-река носят не малко българи. Показват се таблици с процентно съотношение на носещите името Георги, Иван, Драган и Петкан. Има и диаграми с новите тенденции в даването на имена. Новинарите дори отделят внимание на поредното ромско семейство, което избрало име на своята рожба. Кръстили я на преподобни Версаче (ВерсачИ, ако трябва да сме точни), а братовчед му ще носи името на св. Армани. Но нека да са живи и здрави.
И до тук – нищо, което да ни свързва с събитието от преди близо 1980 години, когато Синът Божий се яви в плът, за да приеме кръщение от Йоан в река Йордан, че Света Троица се яви в пълнота. Отец посочи Своя възлюбен Син, а Дух Свети слезе като гълъб. Наистина защо новинарските емисии да отделят внимание на това събитие? Там нямаше замръзнали води, Йоан Кръстител не беше облякъл скъпоструващи златотъкани одежди, нямаше го кмета, царя или пъдаря. Само някакъв си Син Божий се смири и, за да изпълни всяка правда, прие кръщение от своя братовчед. Без златни ланци, синджири и украшения, без мускули и цинизъм, без екшън и нездрава емоция.
Вместо да възпоменава това събитие, което бележи началото на обществената проповед и служение на Господ Иисус Христос – Въплътилият се Син Божий и наш Изкупител, епископите ни избират добрата медийна обстановка и компанията на висшестоящи държавни чиновници, за да дефилират със скъпоструващите си одежди и да показват що е то православие – чрез ръсене, кръстене, махане с ръце, с намръщен благоговеен поглед. Важното е да се покажат тук до ледените води, заобиколени от млади православни атеисти, дошли за зрелището, за да станат звезди за няколко минути.
А Църквата, а паството… Те ще си живеят в своето езичество. Клириците ще го поощряват и насърчават, защото не искат да го заменят с истинската вяра Защото неверието е печелившо и когато правиш всичко за здраве. Когато омилостивяваш Бога и неговите светци като купуваш свещи и правиш водосветчета и курбанчета, но най-вече като пускаш голяма пара в църковната каса, или даваш добър хонорар за требничарското мърморене – правиш ли това всичко ще ти е наред.
Богоявление е светъл християнски празник. Но в нашите географски ширини това е Нова година. На него започва езическата нова година. А календарът е пъстър с валентинки, мартеници, халва, върбички, яйца и козунаци, печено агне и курбан за здраве, пчелен мед и риба (но само ако е храмов празник), орехова шума и много, много зрелище… за здраве!
ЧЕСТИТА НОВА ГОДИНА!
-520x245.jpg)
[…] Да се наричат „езичество“ всички тези обреди, които съпровождат празника е абсурдно, защото те липсват в старите езически религии на Балканите или в натрапваните от комунистическата власт светски ритуали. Това е пак старата гностическа тенденция – да се отхвърля всичко материално, битово, фолклорно, сякаш ние сме само безплътни духове. С тази логика трябва да се отхвърли водосветът, маслосветът, Евхаристията и да се изпадне в бесовщина.
До една степен имате право, но само донякъде. Тази саркастичност в думите е породена от гордостта, която е смъртен грях. Няма ли я любовта към другите, та дори и врагове да бяха, а те не са, вие с нищо не ги превъзхождате. И знания да имаш, любов ако нямаш, си кимвал, що дрънка. Какво направихте вие за тях, освен да ги изобличите в тази публикация ?
‘честит празник на всички!
аз мисля, че такова заключение – щом човек има нещо против пиянските „богоявленски“ изпълнения в стил “ а, бре – де, бре!“, значи отрича Евхаристията, е малко пресилено.
що се отнася до това какво е направил човекът, освен да изобличи другите с тази публикация – може и да е направил, не го познавам. но едва ли дължи подробен отчет пред анонимни спросители в коментарната рубрика на сайта, съгласете се. най-малкото защото при добротворството едната ръка не трябва да знае какво прави другата, нали така, щом ще се придържаме тясно към библейските указания. защо не се коментира текстът по същество, не разбирам. в тази връзка лично смятам, че е много уместен в много отношения, и доста обективно предава цялото това празнично изстъпление. ако ви се е случвало поне веднъж да се борите, или по-точно да ви борят за богоявленска вода, ще знаете, че същият синдром го има и в църквата; колко повече сред бабаитите по водоизточниците… когато от един ритуал изтръгнеш сърцевината, онова, което той изразява, което го е породило, и оставиш само опаковката, получаваш симулакри – кухи фиктивни знаци, които са загубили всякаква връзка с реалността, която ги е породила; получаваш най-малкото кич. а това не виждам нито да е градивно за църквата, нито възпитателно за обществото, ако ще гледаме нещата така отгоре…
Крайно време е църквата да се отърси от езическите си традиции и да се върне към корените си.
Но за съжаление, колкото и подобни статии да се пишат, народът си иска само хляб и зрелища.
😥
Поздрави за материала!Зад „сарказма“съзирам много,много болка ….
В Антология на Българска християнска проза(1900-1944), която излезе скоро, в разказ от Вазов са описани детските му вълнения от празника Богоявление. Радостта на децата обливани с ледено студена вода от родителите си, роднините, съседите и накрая от свещеника на селото. Всеки поливал с ибрика и пеел „Во Йордане крещающу ся..“ и давал пара. Накрая с мокри дрехи и с висулки лед по косата, децата се сушели в зимника и броели богатството си. А вечерта, чорбаджийте изкъпвали на селската чешма и мюдюрина на селото, за здраве!
И тия хора, тия българи са построили храмовете на които ние се радваме. Виждайки, това, което сме сега, съм се учудвала как е възможно да имаме това богатство. Та ние не сме способни на нищо освен да хленчим и съдим. Там отива цялата ни сила.
Забележителна книга, която е добре да се изучава в училище. За поука на опропастените и за надежда на обезнадеждените. За да се гордеем с православната си вяра и да се опитаме да се събудим сънят на смъртта.
някой е публикувал този линк:
http://www.monitor.bg/article?id=275037
в коментар към друга статия в портала. обаче ми се вижда подходящ за този материал. за съжаление.
траянка, прочетох няколко пъти коментара ви. не съм сигурна, че правилно съм ви разбрала, затова няма да влизам в подробности. все пак, ако мислите, че статията представлява хленчене и съдене, съжалявам.
що се отнася до книгата, за която наистина се радвам, че ви е харесала, вижте какво пише за религиозните възгледи на вазов брат му в краткатото представяне на автора преди текстовете му. с което искам да кажа, че хубавите спомени от детството, прекрасните църковни традиции и обреди, имат много голямо значение, но когато са правилно разбрани и преживени като истински църковни събития. тук не става дума за това..
Християнството е радост от живота. То не изключва фолклора, обредите, традициите, материалните форми на празненство и поверията на българите. Спекулацията и клеветите с езическите останки в българската култура е много голяма – трябва да се проучат историческите извори за религията на старите българи, на славяните и фолклорът във Византия за да се види източника на вярванията, защото като нищо обявяваните днес от целеви хора езически останки може да са израз на едни забелязани от българите природни закономерности, чието изпълнение гарантира по-добър и здравословен живот на земята, нещо срещу което християнството не е против, защото не иска да направи от вярващите аскети – за това си има монаси и отшелници, юродиви ради Христа и др. Водосветът на бойните знамена е извършен за първи път от цар Симеон Велики и се пази като традиция и до днес. Аз лично предпочитам селския пияница пред „вярващия“ демагог и политик – селския пияница не зарибява по линията на свято народно дело.
Нямам предвид статията Илиана. Говоря по принцип. Отношението ни към живота е пораженческо, окаяно, отчаяно. осъждащо, безпардонно към душите на другите. Разбира се и аз съм в кюпа.
Преди този коментар написах друг, към темата за Богоявление. Той бе оптимистичен, добронамерен и изразяващ чистосърдечната ми радост от празника днес в храм св. Иоан Кръстител и благодарност към отец Иван от Обеля. Но ето че, този се появи, а другият – не.
Още не съм прочела цялата книга, освен, че не съм я чела внимателно, както се оказва.
Има един много смешен разказ от П.Ю. Тодоров „Райския ключар“, който снощи истински ме развесели.
Много ми харесаха разказите на Тодор Влайков. За чистата вяра на хората, оставяща спомени за цял живот и даряваща огромни сили, с каквито ние сега за съжаление не разполагаме. Хората живеещи без Бога са тъмни и мрачни като смъртта. И жестоки. Ние вярващите съвсем не сме по-добри. С малки изключения.
Бог да ни помилва и да ни прости и дано дойдат по-светли дни.
[..]
Преди години ме извикаха в Пасарел за Йордановден. Направихме водосвет на селската чешма и след многолетствието шопкините се хвърлиха с такава стръв да вземат първи от светената вода, че почти ме събориха и изпотъпкаха съдовете. Евангелистът е виновен. В четивото на водосвета писал, че който първи влезе във водата на Витезда, той оздравявал, а другите чакали по 38 години. Затова селянките са твърдо убедени, че водата, която се налее първа, лекува. Другата вода не става за нищо, е, можеш да я налееш на овцете.
Източнославянската демонология –
http://archiman.livejournal.com/
Аз виждам в написаното, едно неофитство, ревност за вярата и го намирам за похвално, но и аз пресилено критично. Вярно е, че младежта ни, както впрочем и народа ни български, малко се интересеува от дълбините и истините на вярата, но пък това не означава, че духовенството трябва да губи своето достолепие. Нито пък нещо лошо виждам в присъствието на светската власт на официални църковни празницин (всяка власт е от Бога), както и в освещаването на бойните знамена. Да бъдем благодарни, че живеем в мир (за сега) и да не забравяме колко много светии са били военни, офицери, сержанти и прости войници! Войнската доблест и смелост са ценени от Бога!
Смятам, че акцента на статията би могъл да бъде изместен по-скоро към това, че нашите духовници ТРЯБВА да превърнат проповедтта в неизменна част от всяка своя светска проява и поява. Също да помним, че Светата наша Православна Църква се е борила столетия да изпълни със християнско съдържание езическата култура на целият свят и така до ден днешен.
Добре е в такива сайтове да коментираме застанали поне зад двете си имена.Аз съм солидарен с автора,но не упреквам клира за това ,че участват в тези ритуали.Стари хора са ми разказвали с умиление за тези същите празници и ритуали,как преди 60-70 години са стопляли сърцата на малките деца и са запазвали спомена за християнството като за религия на любовта и на съобщността-единението.Друг е въпросът,че владиците могат да използват всяка възможност за проповед пред такава голяма ,макар и индеферентна аудитория.Медиите,разбира се,ще отрежат голяма част от пастирските слова,но от хората които присъствуват поне неколцина ще запазят искрата на живата вяра.Тази искра след време може да прерасне в огън,който да стопля много сърца.“Едни ще дадат плод30друг60трети100″Но когато не сееш,какъв плод ще дочакаш?Когато освещаваш знамена ,които ще се развяват на хиляди километри от България,каква благодат смееш да просиш от Господа?
Г-жо, ице Траянке! Напълно споделям Вашето невинно отношение към празника, особено в коментара Ви за разказа на Иван Вазов. Писателят описва случки, които са станали през омразното турско и фенерско робство, когато са знаели как се поддържа целукупния живот на човека, а след като идват свободните дни, от този православен християнин остана само една статистическа национална единица, който има задължението да бъде роб. Честитя Ви Новолетието, и Ви пожелавам спасителни дни.
Тъжно!? Да от една страна е така,даже някои може да ги заболи.Но дали тези езичници са виновни? Или си личи че нямаме христово образование…затова те се напиват като чисти деца вярващи в празника и влизащи в ледена вода,не като тази дето е влязъл Иисус…Защо да не пазим обичаите си,макар и „езически“а да спазваме такива които не са дотам изконно български…а и автора не знае ли че Новата Година не позва от 06ти януари,а от 21 декември по най-точния слънчев Календар – древнобългарския-признат от ЮНЕСКО? А тези обичаи не ни ли запазиха Българи през вековете и не станахме гърци,евреи,латини,сърби..Тъжно е..че не учим Верo
учение,но още по тъжно е че не си знаем достатъчно старите си празници-преплетени от времето с Христянството!
Ами ако продължаваме във същия дух ще си загубим Българската Православна Църква.ей така сами ще се оплюваме.защото хората отиват на църква ама и те не знаят за какво отиват.стоят и чуват попа и от време на време се кръстят щото някой от по предния ред се кръсти.ами тъй ще е.щото няма вервероучение по училищата.и народа ще си остане прост неук и невеж за което искренно съжалявам и ме боли.
Светли и благодатни дни и на Вас г-н Трайков. Благодаря Ви.
Благодаря и на екипа, че макар и със закъснение, коментарът ми за другата тема отнасно Богоявление бе отразен. Да си призная, понеже съм емоционален човек, много пъти съм се надявала някои от коментарите ми /от които се срамувам/, да не се появят, защото или съм си направила неуместна шега, или съм прекалявала. За което съжалявям и се извинявам.
Но това е един от малкото на които държа, защото става дума за нещо хубаво. Имаме нужда от надежда.
И да знаем, че някъде, някой се бори и прави добро.
Название: Психические расстройства с религиозно-мистическими переживаниями
Автор:Пашковский В.Э.
Издательство: Издательский дом СПбМАПО
Год: 2006
Страниц: 144
http://depositfiles.com/en/files/jwyu8mf08
Проф. Тодор Балкански: Кръщаваме децата си като коне. -http://www.focus-news.net/?id=f16794
Като че ли Православието се превърнало в средство за удувлетворение на количествената база данни знания и душическо свободно съзерцание съчетано с бягство от бруталната действителност в днешно време. Авторът е прав в текста, но всички тези хора на това са научени. За съжаление такива са ценностите им.Да не би, поп-фолкът да се изучава със задължително обучение в училище? Владици, защо спите? Агенти под контрол ли сте или толкова можете? И помислете, важен е примерът, който всеки от нас ще даде. Поне така мисля
Статията е много добра. Похвално, че това излиза изпод клавиатурата на православен. Аз отдавна ги говоря тези работи и съм писал по въпроса, но понеже съм протестант и минавам за еретик, кой ме слуша? Барем сега написаното има по-голяма тежест, та повече хора да се позамислят над тия неща. А че в България истинското християнство е умряло през последните 60год и е останало само езичество с жалки елементи на християнство, е факт. Дано се поправят нещата.