Вяра и съмнение: учението на мормоните и Православието
Артър Хатън
Прочетох съобщението* за смъртта на Томас Монсън, президент на „Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни“ със смесени чувства. Макар че вече не се определям като мормон, мисля, че Монсън беше добър човек и се стараеше да направи най-доброто, за да вдъхнови мормоните по начин, по който той умееше. След кончината му мои приятели мормони изпълниха фейсбук с цитати от президента Монсън. Спомних си един негов цитат, който чух на Генералната конференция, когато все още бях член на „Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни“:
„Не забравяйте, че вярата и съмнението не могат да съществуват в един и същи ум по едно и също време, защото едното ще прогони другото. Изхвърлете съмнението. Култивирайте вярата”.
Когато влязох в Православната църква, едва тогава разбрах колко различно в действителност е учението на Православието в сравнение с това, с което бях свикнал като последовател на мормонската църква. Сега съм убеден, че вярата и съмнението, разбира се, могат да съществуват в един и същи ум. Те не са диаметрално противоположни, нито взаимно изключващи се. И двете са част от естествените приливи и отливи на духовността и вярата.
Когато прочетох „Православният път” на митрополит Калистос (Уеър), ме грабна още началото на книгата, в което той говори за осъзнаването на факта, че ние понякога се съмняваме и това е ок. То е част от християнския живот. Моята ежедневна духовна борба вече не се концентрира около това да накарам ума си да спре да се съмнява в един или друг аспект от живота на Джоузеф Смит**; сега тя се концентрира върху това по-добре да осъзнавам присъствието на Бога и да допусна Неговата благодат да действа в живота ми.
Като психолог мисля, че менталният аспект на изповядваната от мормоните парадигма „вяра и съмнение” е любопитна за изследване. Мисля, че тя придава прекалена тежест на нашите временни умствени състояния – нещо, което съветвам клиентите си по време на терапия да не правят. Помня как веднъж си взех една малка енергийна напитка от онези, които се продават по бензиностанциите, за да ме държи буден по време на дългото пътуване с кола. Когато питието ме удари, започнах да изпитвам всички тези екзистенциални тревоги и съмнения, наред с цялата нервност. Когато ефектът на питието премина, всичко това се изпари. От друга страна, моят съветник в университета е много известен изследовател по психология на религията. Той изобретява и използва средства за своите изследвания, базиращи се на изследванията, направени от Хюстън и Мастърс през 70-те години на миналия век. Различни практики, като гледането в спирала например, са били използвани за правене на опити с подсъзнанието, описани като „мистични” от участниците в изследванията. Предвид факта, че състоянията на духовно или екзистенциално съмнение могат да бъдат повлияни от химикали в лабораториите, аз се научих да не придавам толкова голяма тежест на който и да било специфичен опит и реших да гледам на живота в неговата цялост. Всеки ден ние имаме моментни, плаващи, субективни състояния на ума. Страх, гняв, надежда и т. н. Също така през ума ни преминават и мисли от рода на „Какво правя тук?”, „Аз съм пълен провал.”, „Аз съм глупав.”, „Аз съм велик.”.
Клиентите, които консултирам, често пъти се намират на ежедневната въртележка на емоциите и мислите; те вземат прекалено насериозно всяка мисъл и всяко чувство, и това ги изкарва от релсите на истинските им цели в живота. Тази тенденция към променливо поведение, базиращо се на моментни състояния и чуждо на дългосрочните ценности, ни обрича на борба с всяко отделно дърво вместо с гората в цялост.
Един снизходителен поглед към идеологията на мормоните ще признае, че тук има много по-нюансирани разбирания за вярата и съмнението, които приемат, че един вид чистото мисловно състояние на вяра не е окончателно търсене в живота. Но това не е лично мое преживяване като мормон. Мисля, че тъй като житейският опит на мормоните включва изтощителни, ежедневни битки с мислите и чувствата на съмнение, той предизвиква и умствени, и духовни проблеми.
Според учението на мормоните, ако вашият моментен опит се съмнява, тогава веднага е необходимо да се заемете с някои практики, като молитва, четене на Писанието, църковни дейности, за да направите така, че тези съмнения да си отидат. Съмненията са знаци, че вие „не го правите добре”, или че не сте достатъчно добри.
В действителност обаче нашите мисли и чувства имат значение, но те не могат да бъдат наш враг, срещу който трябва да се борим. Благодарение на Православието като начин на живот открих, че Божията благодат често действа по начини, които изобщо не достигат до моето съзнание. Православният начин на живот предполага включване в търпеливи християнски дейности и позволяване на Бог да работи в нас и чрез нас, докато сме живи. Мислите и чувствата са точно това. Аз ги имам, но те не определят изцяло нито мен, нито моя духовен живот.
Авторът е доктор по клинична психология, консултант в университета на Тенеси, млад изследовател в областта на психология на религията. Израства в мормонска среда, но през 2015 г. приема свето Кръщение в Православната църква.
Превод: Татяна Филева
* Водачът на мормоните Томас Монсън почина на 90-годишна възраст в началото на януари тази година.
** Основател на „Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни“.
Статията е публикувана със съкращения
