Главният прокурор – символ или знак
Ние никога няма да достигнем до знанието за нещата такива, каквито са. Можем да знаем само техния човешки аспект.
Разбира се, ние не знаем дали действително сегашният посланик на България в Казахстан, Никола Филчев, е извършил това престъпление. Още повече – изглежда човекът има алиби. Но най-вече – в държавата има ред, по който се установява дали някой е извършил престъпление. Знаем обаче как прозвуча медийната информация. Тя прозвуча като всяка друга. Като поредното съобщение за поредното криминално събитие в родината, като апетитна журналистическа хапка – и толкоз.
Първата ми мисъл беше, че се раздухва някакъв несериозен сигнал. Поогледах съобщенията в медиите обаче и изобщо престанах да анализирам въпросните „данни”. Чудех се кое е по-отвратително – дали потресаващите твърдения за конкретното деяние, или цялата дълбока и неприкрита мръсотия, която цари в прокурорските недра. По всякакви начини се говори за корупция, схеми на посредничество при платено замълчаване по дела от национално значение, страх и дебнене в самите прокурорски редици. Убийства… Върхът на айсберга изглежда убийството на един прокурор, за който се твърди, че е знаел, разследвал… или разкрил Филчев(?!) И който пък по-рано самият е бил обвиняем по същото дело.
Всъщност, оказва се, че разпространената вчера от медиите информация не е новина в собствен смисъл. Защото прокурорът във ВКП Нанка Колева отдавна твърди, че Филчев лично е убил адвокатката и е поръчал убийството на съпруга й. И по двата случая има образувани дела. Когато преди време питат главния прокурор какво мисли за обвиненията в убийство, той отговаря парадоксално – че това е нормално, като се има предвид постът, който заема. Колкото повече чете човек, толкова по-накъсана и мътна става криминалната история. Каква е „обективната” истина няма как да се види оттук. Съдът е призван да я дири.
Прочетох в някои съвсем нормално артикулирани твърдения за деянието на Филчев, че той е извършил убийството, но не предумишлено, а в пристъп на психично заболяване… „Филчев е убиецът. Ходил е у тях, изпаднал е в криза“, казала прокурор Колева вчера пред съда. (в-к „Дневник”, 09.01.2007). После си бил признал. Случва се, видимо, и на главните прокурори да полудеят. И пак да си бъдат главни прокурори. Или посланици. Случва се в България.
Философите и богословите правят разлика между знак и символ. Знакът указва, подсеща за друго нещо. Но е различен от това нещо. Символът пък е свързан с това друго нещо, което символизира. То присъства в него, той е част от него.
Дали е знак Филчев, или е символ? Дали ни подсеща или ни явява онази реалност, в която са вкопани основите на съвременния обществен строй в България? И която облъчва с отровните си емисии целия ни болнав и измъчен обществен организъм? Какво значение, в крайна сметка…
Ние просто констатираме поредното „невместимо”: Обвиняват Главния прокурор на Републиката в убийство. Той пък счита за нормално така да се обвиняват главните прокурори… Ние си казваме: „Ей, да му се не види, стига вече, бе!” И така за днес; утре ще има друго.
Когато „светлината в тебе се окаже тъмнина”, когато „слепец води слепеца”, когато „куче влачи, диря няма”, когато „солта обезсолее”, когато живееш в България…, какво те спасява?!
Добрата новина е, че изглежда сме на дъното. И от това място единствено възможно сякаш е движението нагоре. Лошата новина е, че всъщност дъно няма и падането може да бъде безкрайно.
Не знаем каква е истината за Филчев. Ще разберем. (Или няма да разберем.) Но другата истина, по дълбоката „стои по високите места край пътя”: Изглежда сме объркали посоките в нашата хубава България. Изглежда сме се преобърнали наобратно и живеем с главата надолу – към пръстта.
