Да не внасяме българи, а да изнасяме българщина
Източник: Вестник Сега
Идеята за заселване на обезлюдените райони у нас с българи, които са живеят извън пределите на страната, не е нова. В по-голяма или по-малка степен реализацията й отдавна върви. Периодично обаче се появяват идеи за закон, който трайно да уреди и да улесни този процес. Последният такъв е на независимия депутат Станчо Тодоров. Въпреки кусурите си той най-вероятно ще получи подкрепата на комисията по правата на човека и вероизповеданията не за друго, а за да се предизвика дебат в парламента по въпроса. От ВМРО също наскоро обясниха, че ще пишат национална доктрина, в която вносът на българи ще е един от приоритетните въпроси.
Тъй че вносът на българи може и да ни помогне да си решим демографските проблеми, но това със сигурност няма да стане, ако раздаваме българското гражданство на килограм. Напротив, придобиването му трябва да става, след като съответният човек докаже, че има сериозни намерения да остане тук – примерно да живее и работи няколко години в България, преди да получи лична карта. Иначе емигранти за ЕС ние и сега осигуряваме достатъчно.
Въпросът с вноса на българи обаче има и един по-глобален аспект, а именно – доколко той отговаря на българските национални интереси. И кое е по-доброто решение – да приберем тук всички българи по света или напротив, да работим за това те да се чувстват българи, да се гордеят с този факт, но да си живеят там, където са. Принципът, че България е там, където има поне един българин, е по-подходящ за нас, предвид историческата ни съдба, а и заради това, че светът вече е едно голямо село, в което трябва да се завоюват позиции. Ако се обърнем на 180 градуса и решим, че всички българи трябва да са си в България, това ще бъде голяма грешка.
Всичко това важи най-вече за българските общности в съседните нам страни. Влизането ни в ЕС дава много възможности и лостове, за да се погрижим за нашите сънародници, които по една или друга причина са останали извън границите ни. ЕС обаче дава, но в кошара не вкарва! Просто ние трябва да активизираме външната си политика в тази насока.
Гордеем се, че македонците вече сами се натискат за българско гражданство. Но пропускаме факта, че те имат проблеми по границата, ако решат да влязат в България с българския си паспорт. Наскоро се разбра, че подобни проблеми имат и българите от западните покрайнини със сръбските граничари. Неотдавна българи бяха бити в Македония, защото са отишли да се поклонят на плочата на Мара Бунева. Случаят вдигна шум, но в крайна сметка ехото заглъхна на принципа "всяко чудо за три дни".
При подобни случаи всяка една комшийска държава щеше да вдигне вой до небесата, да сезира всички възможни европейски институции и т.н. Това трябва да прави и нашата държава, защото това е единственият начин всички българи да се чувстват общност, независимо къде живеят. Ние обаче се сещаме за такива неща само ако наши сънародници прекарат 8 години в либийски затвор и междувременно ги осъдят няколко пъти на смърт.
Едно от нещата, които биха могли да се направят, е да се работи за въвеждане изучаването на български език в училищата по места, където има българи. В момента в Гърция, Турция и Македония такова животно нема. В Румъния и Сърбия се учи български език само в няколко училища. Това обаче също не е достатъчно, защото в много западни страни освен български език се учи и българска история, география и т.н.
Ето защо, вместо да губят време и пари на данъкоплатците със закони за внос на българи, по-добре политиците ни да се постараят да капитализират максимално новата европейска позиция и самочувствие на България. По-перспективно е да изнасяме българщина, а не да внасяме българи!
