Доц. д-р Свилен Тутеков: „Книгата на Габриеле Куби е антропологична критика на идеологията“
Размисли на доц. д-р Свилен Тутеков, споделени по повод новата книга „Глобалната сексуална революция“ на немската социоложка Габриеле Куби. Книгата на издателство „Омофор“ бе представена в събота – 1 юни, пред читателите от столицата на Пролетния базар на книгата в НДК.
Смятам тази книга за изключително важна. Идеята за нейния превод на български се роди преди около година, когато се разгаряше дебатът за т. нар. Истансбулска конвенция – дебат, който смятам за един от най-съществените и най-важните дебати в нашето общество през последните три десетилетия. Смятам го за важен не заради политическия патос около него, а за това, че може би за пръв път нашето общество като че ли докосна много важната тема за идентичността, ако щете – за християнската идентичност. По мое скромно мнение този дебат не се проведе по най-смисления начин. Той беше и си остава много острастен, силно политизиран –
в една ситуация, в която политиката като че ли функционира като някаква метафизика или мистика за народа.
Смятам появата на тази книга за много важна, защото тя поставя може би началото на солиден дебат. Книгата е плод на дългогодишния опит на една жена, професионален социолог, която разполага с експертизата и инструментариума на социологията. От друга страна, Габриеле Куби е човек с искрена и неподкупна християнска съвест и смелост да заяви тази своя съвест и идентичност (която тя не просто не крие, но заявява най-открито) в контекста на своето социологическо изследване на феномена “глобална сексуална революция”. Съчетавайки тези двете в нещо, което си позволих да нарека “аскетична социология” (може би леко парадоксално), авторката успява да ни представи един наратив (голям разказ) за генеалогията, историята, превръщането на един феномен в идеология и за опитите тази идеология да бъде наложена посредством политически практики с всички белези на тоталитарно диктаторско насилие над късномодерния, постмодерния човек.
В този разказ за раждането, формирането и вътрешното структуриране на тази джендърна идеология, Габриеле Куби предлага огромна фактология. Това за мен беше изключително важно, за да бъде поставен този важен дебат на сериозна основа. Защото в генеалогията на тази идеология виждаме прехода от областта на сексологията от 50-те и 60-те години на миналия век в други области на човешкото познание и живот, и превръщането ѝ в идеологически конструкт – и Габриеле Куби показва много добре този процес. На последната си лекция в Мадрид тя каза нещо много важно – “Аз съм германка и като германка знам много добре за какво говоря. Защото говоря в една страна, преживяла идеологията на нацизма, а в източната си част – идеологията на комунизма, и мога много добре да усетя опасността на тази нова идеология…”. Това е вече свидетелството не само на социолога, който с инструментариума на емпиричната наука може да ни представи огромната фактография, започвайки от конкретните свидетелства от 60-те и 70-те години до съвременната политическа практика, до институционалните практики, с които тази идеология се налага – чрез конкретни политики. Всичко това е описано и документирано всеобхватно и в книгата виждаме редица документи на световните политически институции и центрове на власт, лобистки центрове и т.н., които ясно показват стратегическите пътища и конкретната тактика, по която тази идеология трябва да бъде наложена в името на конструирането на един нов човек – човек, абсолютно свободен от всичко, не просто политически или социално, но свободен в антропологически смисъл от самия себе си – от собствените си природа, тяло, пол. Един съвременен, постмодерен човек, който е обхванат от страстта, от беса да деконструира всичко, включително себе си и всичко в себе си.
Не знам дали това е само плод на големия процес в постмодерната философия да се поставя под въпрос всичко природно, но при всички случаи в тази джендърна идеология, която има всички белези на тоталитарна идеология, налагаща се с всички признаци на диктатурата, или, както си позволих да я нарека “псевдолиберална деспотия” – защото това не е собствено либерализъм, а някаква негова постмодерна кавър версия. Белезите за деспотия са налице, защото тази идеология се налага повсеместно, започвайки от малките деца до зрелите хора като нас. Габриеле Куби свидетелства смело и искрено и като социолог, и като човек с християнска съвест и идентичност. Да, на места сигурно острастено и с резки изказвания, но това е разбираемо на фона на резкостта и острастеността, с която тази идеология се налага в нейната собствена страна и в по-глобален план.
Това свидетелство съчетава експертното мнение и гласа на съвестта – и това ни доближава до нещо важно и забравено в днешно време. В християнската традиция има една важна добродетел, която се нарича диакрисис. Тя означава едновременно и разсъдителност, и различаване. Етимологически думата е свързана и с термина “критерий”. В този смисъл си мисля, че дебатът, към който ни води Габриеле Куби (с всички и резки, и острастени изказвания) от социален става антропологически – защото проблемът с всяка идеология е, че тя се опитва да деконструира един вид човек и да го замени с друг. Собствено, идеологията в корена си е антропологичен проблем и авторката ни отваря перспективата към нещо, което бих нарекъл “антропологична критика на идеологията”. Ние имаме нужда от такава антропологична критика на всяка идеология. В този смисъл християнската съвест и идентичност, които тя свидетелства, изисква именно такава антропологична критика. Тук се сме изправени пред един много сериозен проблем и пред една много сериозна опасност – отново да вкараме дебата в идеологически матрици и схеми. И тук книгата съдържа един спонтанен призив, който аз приемам за императив. В една от главите, посветена на това как джендър идеологията се опитва да влезе в църковната практика и да бъде институционализирана, се казва на три пъти нещо много важно: Църквата винаги е губела в исторически план, когато се е опитвала да се приспособи или когато върху нея е била налагана идеология, каквато и да е тя.
Тази книга е урок за нас – за това как ще водим този дебат; за това колко е важно християнската аргументация, ползвайки всичко това, което социологията, психологията, психиатрията, антропологията могат да ни дадат като документи за човека и неговата ситуация, да може да прочете всичко това без идеологически очила, без идеологическия астигматизъм, от който всички някак, вродено или придобито, боледуваме. Лично аз приех книгата на Габриеле Куби като такова послание и затова я препоръчвам не просто като четиво, което ще ни разкаже нещо, но и като призив и начало на един дебат, който тепърва започва и за мен е важно да бъде проведен по сериозен и отговорен начин.
Моята надежда се подхранва от един простичък факт. Струва ми се, че нашето общество реагира много мъдро, водено от един инстинкт, породен от опита ни от не много далечното време на тоталитарна власт. Някак този опит е още много близо до нас и сякаш нашето общество, в своята посттоталитарна битност разпозна белезите на нова тоталитарна идеология, която му бива налагана. Други общества, със зряла от десетилетия демокрация като че ли нямат такъв инстинкт. В този смисъл съм оптимист, макар и с ясното съзнание за огромната заплата от революционния етос, за който говори и д-р Николай Михайлов. Културната революция, както Габриеле Куби диагностицира джендър идеологията и нейното политическо и институционално налагане, може да намери отпор само в един такъв инстинкт, подхранван, между другото, от християнската съвест, която все пак смятам, че присъства в дълбините на нашето общество.
Видеозапис от представянето с участието на д-р Николай Михайлов, психиатър и богослов, и доц. Свилен Тутеков, преподавател по християнска етика и антропология в Православния богословски факултет на ВТУ, може да видите тук.
Книгата „Глобалната сексуална революция“ с отстъпка можете да поръчате оттук.
