Евангелие от Матея 18:17 – фаталният за отстъпленците стих
„Ако и църквата не послуша, нека ти бъде като езичник и митар”(из Евангелието от Последованието на Неделя Православна)
Свидетели сме на още един опит на г-н Иван Симеонов, който сам казва за себе си, че е банков чиновник и календарните изследвания са му хоби, да развива и популяризира своето хоби и в нашия православен сайт.
След първото прочитане на неговия материал, трябва да призная, че поради явната недобросъвестност на авторския подход и пълната несъстоятелност на аргументите, всъщност се е получила една нелоша апология на стария календар. Макар това донякъде да обезмисля моята намеса, все пак реших да се възползувам от неочаквано предоставилата ми се възможност и да припомня някои от основните пунктове на предишна своя публикация в Православие.БГ, която заради големия си обем вероятно се оказа за мнозина трудна за преглъщане.
И така, в началото някои общи забележки: В основата на погрешните убеждения на автора стоят две принципно неправилни митологеми, на които убедените григориани-новостилци градят следните митове.
Мит Първи: Григорианският календар е гениално научно откритие и е по-точен от юлианския календар.
Демитологизация Първа: Тази теза е свободно съчинение! Припомням, че в годините, когато е бил въвеждан на запад, той е срещнал отпор от цялата научна общественост – на учени като Джордано Бруно, Галилео Галилей, Николай Коперник, както и на подвластния на самия папа институт Сорбоната. Не веднъж е казвано, че абсолютно точен календар няма и няма как да бъде създаден по простата причина, че вселената е жив организъм, а не математеческа величина. Историческият опит доведе не само до пълното рухване на всички претенции за точност на григорианския календар, но и до изтъкването на основния негов недостатък – липсата на „ритмична цикличност”, което незабавно го превръща в своеобразна календарна гротеска.
Мит Втори: Няма догматически и канонически пречки за въвеждане на григорианския календар.
Демитологизация Втора: Това е явна лъжа! В изложението на автора е налице грубо погазване на принципите за изясняване на догматически и канонически въпроси. При изясняването на тези въпроси ние, православните християни, по правило се съобразяваме с непрекъснотото във времето Църковно предание и светоотечески опит и на тази база изграждаме нашите тези. В предишната си публикация „За новостилния разкол” подробно изложих този исторически опит, който е единодушно свидетелство срещу григорианския календар. Автори като г-н Симеонов гледат на този опит по светски пренебрежително и ползват различни извадки, откъсвайки ги от реалния им смисъл и контекст и тълкувайки ги недобросъвестно и превратно, така че да паснат на предварително зададената от тях теза. Изобщо г-н Симеонов обича отвреме-навреме да изстрелва във въздуха някакви ефектни, според него, фойерверки, след което да си ръкопляска сам.
И така, с поредното припомняне, че всички аргументи на автора са достатъчна апология на стария календар, ще започна разглеждането на някои от тях.
Първо обръщам внимание на „фаталния”, според г-н Симеонов, за старостилците стих – Битие 1:14: И рече Бог: да бъдат светила на небесната твърд, (за да осветляват земята и) да отделят ден от нощ и да бъдат знакове и за времена, и за дни, и за години.
Твърдението на автора е съвсем произволно и с нищо недоказано. Със същия успех би могъл да вземе всеки друг стих от Библията и да твърди същото и би бил също толкова „прав”. Защото не само юлианският, но и всички известни нам календари в по-голяма или по-малка степен се съобразяват с небесните светила. С едно-единствено печално изключение – григорианският календар. Истината е, че имено григорианската календарна реформа представлява бунт срещу установения от Бог ред във вселената с опита си пролетното равноденствие да бъде заковано на 21 март. Бунт, който всъщност е пряко свързан с католическото разбиране за властта на папата, която в определени случаи може да бъде дори по-голяма от тази на Бога. Знам, че звучи абсурдно, но това не е злобна измислица на истерични старостилни папофоби, а многократно изразено становище в тезисите на Първия Ватикански събор. Ето защо няма никаква причина старостилците да отбягват стиха Битие 1:14 и за мен остава загадка, как авторът е стигнал до този извод. „Стих 1:14 от Битие старостилците грижливо “крият”, казва г-н Симеонов. Човек остава с впечатлението, че някакви зли старостилци са плъзнали из църковни и манастирски библиотеки и, хихикайки сатанински, трият въпросният стих от Свещеното Писание. Още по-неясно е пък, как отявленият противник на гриригорианския календар Джозеф Скалигер се ползва в аргументацията на г-н Симеонов тъкмо в негова подкрепа?!
На моменти при г-н Симеонов настъпва патологична обърканост на понятията, абсолютно безсистемно смесване на юлиански с григориански дати и величини, бъркане на исторически факти, което в добавка с явната му предубеденост и недобросъвестност води до забъркване на един наистина безвкусен гювеч. Ако на този етап страстта му към хаос е толкова непреодолима, по-добре да я задоволява с нещо по-безопасно – например със слушане на джаз.
По-конкретно: Още в началото на своята публикация той отново изважда на показ едно свое старо „откритие”, че видите ли православните са в невъзможност да изпълнят 7-мо апостолско правило за празнуване на Пасхата. Аз подробно разгледах това негово „откритие” в „За новостилния разкол”. Спомням си, че тогава г-н Симеонов публично призна, че неволно е подвел читателите. Явно, подценявайки нашата памет, сега той отново ефектно го изстрелва във въздуха. Нямам намерение да повтарям вече казани неща. Ще си позволя само следния въпрос: Ако наистина съществуваше такъв проблем, как тъй в цялата Църковна история не се намери човек, на който този проблем да му направи впечатление? Може би г-н Симеонов се мисли за някой нов Архимед и сигурно всеки път като цопне във ваната вика „еврика!”, заблуждавайки се, че открива неща, които никой друг не е видял? Характерно за неговите творения е, че в тях осезателно се усеща сюжетното влияние на произведения като „Шифърът на Леонардо”, „Името на розата” и др. под., където някъде в някаква никому неизвестна преди това тайна бибилиотека никому неизвестен преди това човек открива никому неизвестен таен ръкопис, който преобръща световната история! Ех, г-н Симеонов, световната драматургия само е загубила, че сте се захванал с църковните въпроси!…
Ще посоча отново двете негови основни грешки, върху които той изгражда хипотезата си. Първо, недобросъвестното и преднамерено разтягане на понятието „денят Пасха”, както и подмяната му със следпасхалното попразненство. Бих посъветвал, както г-н Симеонов, така и други самодейно упражняващи се върху темата да обърнат по-сериозно внимание на тълкуванията на това правило от авторитетни църковни канонисти като Зонара, Валсамон, еп. Никодим Милаш и др., където неизменно се споменава датата 14-ти нисан и нито дума за следпасхалния период. И тъй, според църковното изяснение на правилото, иудейската Пасха е фиксирано, а не разтегливо понятие. Такова е то само за онези, които по принцип са склонни към изкуствено разтеляне на понятията.
Втората грешка цитирам дословно: „Наистина, 7-мо Апостолско правило забранява светият ден на Пасхата да се празнува преди пролетното равноденствие, наедно с юдеите. Може много да се спори дали акцентът пада върху “преди пролетното равноденствие” или върху “наедно с юдеите”, казва г-н Симеонов. Ще обърна по-сериозно внимание на този контрааргумент, тъй като съм го срещал и на други места. Накои хора в безсилието си откъм аргументи стигат дотам да си позволяват да мъдруват, че видите ли, светите отци в това правило не са искали да кажат това, което са казали. Изкуственото търсене и въвеждане на някакви измислени „акценти”, както и противопоставянето на „преди пролетното равноденствие” и „наедно с юдеите” са свидетелство не просто за некомпетентност, а за явна недобросъвестност. Иначе църковната логика е съвсем ясна от самия текст: „Ако епископ, презвитер или дякон празнува светия ден на Пасхата преди пролетното равноденствие заедно с юдеите, да бъде низвергнат от свещения чин”. Няма и помен от вътрешни акценти и предпочитания на едното пред другото. И двете трябва да се изпълнят, а това е възможно само по юлианския календар. Твърдението на г-н Симеонов, че православните не успяват да изпълнят това предписание е плод на объркване от негова страна на юлиански с григориански дати и величини.
Тук искам да вметна, че г-н Симеонов често прави една много детинска и смешна грешка, която също е превърнал в откритие, а всъщност само показва своето невежество. Иде реч за следното: Случва се някъде да пише например, че празникът Рождество Христово се празнува на 25 декември по нов и на 7 януари по стар стил. Това означава, че новостилните църкви празнуват на датата 25 декември по гражданския григориански календар, а запазилите стария стил на 7 януари пак по гражданския календар. Накъде пък е написано, че Рождество Христово се празнува на 25 декември стар стил/ 7 януари нов стил. Тук вече значението на числата е друго. Сега пък става въпрос за един и същи ден. Денят, който според гражданската григорианска номерация е 7 януари, но този ден според църковната юлианска номерация е 25 декември, ала това е един и същи ден с две различни номерации! Затова и ако попитате някой атонски монах, кога празнуват Рождество Христово, той отговаря „на 25 декември, защото така пише в Минея”. Ако някой от нас, обаче иска да присъства на Рождественската служба на Атон, това трябва да стане на 7 януари по гражданския календар, защото тогава, според атонци и според всички православни, както и според календарната наука, е 25 декември по юлианската номерация на дните.
Обощение: Когато се каже по телевизията, че „Днес е 7 януари”, тогава в Църквата е 25 декември и тогава православните на Атон, в Русия, Сърбия, Грузия, Божи Гроб и пр. се празнува Рождество Христово! Това г-н Симеонов също не е успял да схване, но иначе си позволява и тук да намира грешки и дори да се присмива на нещо, което сам не разбира. Съгласен съм, че е малко сложно, но ако това не може да разбере, как ще разбере още по-сложните календарни и богословски въпроси? Но да продължим нататък.
Г-н Симеонов бърка с твърдението, че „голямата загриженост на светите отци е била не толкова да не съвпада христянската Пасха с юдейската, колкото “всички християни навсякъде да честват Пасхата в един и същи ден”. Отново изкуствени акценти и противопоставяне. Срещу това твърдение се изправя и Първото правило на Антиохийския събор, което гласи: „Ако пък някой от предстоятелите на Църквата, епископ, презвитер или дякон, след настоящото решение дръзне, за развращаване на хората и за смущение на Църквата, да се отдели и заедно с юдеите да празнува Пасхата, такъв св. Събор отсега още осъжда да бъде чужд на Църквата, понеже е станал причина не само за своя грях, но и за разстройване и развращаване на мнозина”. На вниманието на г-н Симеонов: Светите отци съвсем ясно заявяват, че за тях празнуването на Пасхата заедно с юдеите е нарушаване на единството на Църквата. „Да се отдели и заедно с юдеите да празнува Пасхата”, казват те. Ето за това писах в началото, когато ставаше въпрос за превратно и фрагментирано цитиране и тълкуване на светоотеческите текстове, похват страстно възлюбен от днешните реформатори. И как след всичко това да приемем на доверие твърдения на автора от рода на: „Няма пряка забрана за празнуването на християнската Пасха преди юдейската в Правилата на Св. Православна Църква”. Заявяваме, че са налице предостатъчно текстове на всепризнати църковни авторитети, където недвусмислено се заявява, че празнуването на християнската Пасха преди юдейската е дори още по-сериозно нарушение, тъй като така се тръгва срещу евангелската история. Опитът на г-н Симеонов да противопостави тълкуванията на признатия за авторитетен тълкувател на каноните Матей Властар на самите канони, буди недоумение и не може да се приеме като сериозен контрааргумент.
Сега за контрааргумента” „Светите отци от Първи Вселенски събор не са се съмнявали, че трябва да служат по тогавашния вселенски, общоприет, граждански Юлиански календар. Изобщо не са сметнали за нужно да съставят нов богослужебен християнски календар. Следователно по аналогия и в наше време всички християни без изключение трябва да приемат сегашния всемирен граждански календар, т.е. Григорианския календар”, трябва вече да започнем да се повтаряме. Да, светите отци са ползвали наличния по тяхно време светски календар по простата причина, че това не ги е поставяло в задължението да нарушават църковните правила. Прилагането обаче на григорианския календар в Православната Църква води или до отпадането и себеобезмислането й при пълното му приемане, или до пълен срив на богослужебния ред при частичното, само за подвижните празници, приемане. Честно казано писна ми да повтарям това всеки път!
При контрааргументите срещу „2-ри аргумент на старостилците” кашата наистина става пълна. Г-н Симеонов така се е оплел в собствените си кълчища, че и при най-добро желание не виждам как може да му се помогне. Накратко, контрааргументите са основани на объркване на юлиански и григориански дати на пролетното равноденствие. Налице е екстравагантно звучащото, но невярно твърдение, че „юлианският пасхален период винаги се намира под “DOS-овското управление” на Григорианския календар, който е всеобщият, световен, граждански календар”. Не е ли хрумнало на г-н Симеонов, че пасхалните изчисления са се правели и се правят по юлианския календар, както преди съществуването на григорианския, така и до днес. Ако трябва непременно да правим аналогии с компютърни операционни системи, ще кажем, че имено юлианският календар бидейки първичен по отношение на григорианския, изпълнява DOS-овска функция, а григорианският прилича по-скоро на безвъзвратно бъгнат и пълен с вируси Windows.
Аргументът, че БПЦ служела по поправен или новоюлиянски календар е аргумент на новостилците-григориани, с който те особено се гордеят, но остава неясно защо г-н Симеонов го е приписал на старостилците! Така че трябва да иде да плаче за това на рамото на първите.
И накрая относно четвъртия аргумент: Благодатният огън бил слизал, казва г-н Симеонов, дори когато католическата Пасха съвпада с Православната. Да, казваме ние, защото слиза заради Православната, а не заради католическата Пасха! Къде тук има знамение в посоката, в която го търси авторът?
Твърдението пък, че и по нов стил Благодатния огън ще слезе и облачето ще спре над хълма Тавор е чиста глупост! Първо, авторът няма откъде да знае това; второ, историческата действителност свидетелства тъкмо за обратното. В единствения случай, когато на Божи Гроб е бил направен опит за въвеждане на григорианския календар, Благодатният огън не слязъл! Тогава незабавно било взето решение за връщане на Пасхата по юлианския календар. Разярени от това католиците решават да си върнат на православните и на Господ, като подменят всички фитила на кандилата в храма на Гроба Господен с метални жици. Благодатният огън обаче слиза, за посрама на католиците и на г-н Симеонов, и запалва всички кандила!
Слугите на Отстъплението в лицето на протежетата на „Вселенския” патриарх Вартоломей, които служат при Храма на Гроба Господен, усърдно се готвят за събитията, които евентуално биха последвали при готвеното от враговете на Православната Църква въвеждане на григорианския календар този път и за Пасхата. Целта е на Иерусалимската катедра да застане верен на Вартоломей и отстъпниците човек, който при евентуално прекратяване на слизането на Благодатния огън да предприеме две възможни действия. Ръчно да продължи да пали огъня или всенародно да обяви, че той всъщност винаги се е палил ръчно. Податки за второто се срещат сред някои „богослови” в Руската църква. Вече се разпространяват слухове, че Благодатен огън по същество никога не е имало, а винаги е бил изкуствено запалван. Такива безумни кощунствени твърдения се появиха и в доста сайтове. Затова нека припомним случката с изгонването от Кувуклията на Православния патриарх от арменския, когато Господ посрамил втория, като огънят паднал не вътре при него, а отвън върху една от колоните на Храма, където се молел православния народ и патриарх и това е станало пред очите на всички! Да не говорим за самозапалващите се и до днес свещи и кандила на Пасха, както и за свойството на самия огън в първите петнадесет минути от неговото слизане да не причинява изгаряния, ако човек се „умие” с него. Кой знае защо обаче тези очевидни истини се игнорират най-безсрамно и някои хора си позволяват да ги поставят под съмнение!
И накрая едно много полезно сведение. В архива на Св. Синод на БПЦ липсва какъвто и да било документ, който да доказва, че в България е въведен новия григориански календар. Правени са няколко неуспешни опита да бъде официално поставен на обсъждане, но тези опити са били осуетявани от някои митрополити – противници на календарната реформа. Следва хитър ход от страна на патриарх Кирил, който натоварва еп. Партений Левкийски и архим. Методий Жерев да свършат мръсната работа и те я свършват. Решават въпроса с перфектен йезуитски ход. Публикуват в „Църковен вестник” печално известното „Послание на Св. Синод”, в което в класически пролетарски и пропагандаторски дух се заявява, че църковният календар е вече сменен при радостта и съгласието на целокупния български народ и така Св. Синод бива поставен при свършен факт. Годината е 1968. Събитията в Чехия вече са факт. Народът е уплашен, на никой не му е до църковни спорове и номерът минава. От днешна гледна точка, обаче, Св. Синод няма никакво основание да налага на когото и да било да служи неподвижните празници по григорианския календар.
Накрая още веднъж искам да засвидетелствам признателността си към г-н Симеонов, че даде добър повод още веднъж да припомним календарния проблем. В личен план обаче бих го посъветвал да си намери някакво друго хоби. Екстравагантните му експерименти предизвикват у запознатите смях, а пък нали все се опитваме да се упражняваме във въздържание, макар и с променлив успех, разбира се. По-страшното е, че при незапознатите се явяват поводи за съблазън, а писано е: че който съблазни едного от тия малките, които вярват в Мене, за него е по-добре да му надянат воденичен камък на шията и да го хвърлят в морската дълбочина, Мат 18:6. Така безобидното хоби се превръща в опасна игра с огъня и то не с веществения, който макар и трудно, все пак може да се изгаси, а с невеществения и неугасим адски огън. Бог да ви пази от него, г-н Симеонов, но пазете се все пак и вие!
Следвайте ни
великолепна статия отче благодаря за което
имам въпрос в тази насока-какво да правим ние православните в търново където не само се служи по новия календар а и на обикновен разговорен български и при силно осакатени и орязани служби които повечето много вярващи въобще не слушат а водят клюкарски разговори с гръб към Христа и светиите
и второ може ли ние които сме в БПЦ да служим независимо по стария календар след като виждаме явно нежелание и съпротива от висшия клир на които въобще не им пука за бедното паство може ли ние младите да държим чистото предание?
Отце Божидаре,
Ти пак не си разбрал същината на вярата. Идеята да се пази Църквата и календара на нейните служби е идея да се запази християнството. Тук няма да ти цитирима примерите на Христос и апостолите , а и на историята на Църквата, за да ти обясня що е християнство, заради което съществува Църквата. Затова ще ти посоча отстъплението на православието у нас и по света, за да разбереш проблемът на вярата и на религията изобщо. Първо, никаква рецензия за комунизма, никаква канонизация на жертвите от комунизма, като за българските новомъченици не се говори и пише в православния свят, в това число и старостилцитие. Второ, светска алтернатива на всичката църковна дейност без молитвите, литургиите и требите, за които бедния ни народ, воден от национални съборажения дава последните си пари. Трето, ползване наговото на квабификацията и уменията на светски лица, които са отгледани от семеаствата си и от Държавата. Четвърто, фаворизиране на вещевите форми на култа за сметка на духовното.
Темата е важна за това правя втори коментар. Пето, отказ на православието да възприема опита на човечеството като еретически и атеистичен и така стои в една отминала епоха на малко знания, цензурирана информация и ограничени пътувания. Шесто, опит на Църквата да разпространява вярата като иска от Държавата вероучение в училищата. За издръжката на държавните кадри плащат атеисти, мюсюлмани, дават се европейски пари, които не са православни. Ние искаме техните пари да отиват за вероучение. Седмо, Църквата се позовава на историята. Ако обаче Църквата е реликт на миналото, то тогава да й направим паметник и да я питаме за делата и словата на братолюбие и ангажимент към човека, който имат неправославните. Осмо, религия значи връзка с Бога. Как доказват тази връзка ревнителите, които не ни разтълкуват Божията воля, не могат да изследват Божия промисъл и не разпознават знаците на съдбата? Що е БПЦ тогава , когато християнството се пази от „националисти“ и държавни хора с любов и вяра?
Бивщият рокаджия Главев, съблазнявал хиляди хора, днес раздава присъди и превръща календара в догма. Има опасност този сайт да се превърне в трибуна на разколниците, които и без това разполагат с много сайтове. Както и с огромни средства, изпратени незнайно откъде.
………………………..
Социология на призраците –
http://archiman.livejournal.com/
Отец Божидар, както винаги статиите Ви са аргументирани и смислово добре подредени. Този път обаче внесохте доста емоция в аргументацията си. Аз едно не мога да разбера от години, когато стане въпрос за календара. Защо, когато говоим за календара не попитаме специалистите по движение на небесните тела, а се хващаме с богословите, които поняти си нямат от астрономия. Кога е пролетното равноденствие може да се види днеска дори в интернет. Защо тогава да се спори? Правилото е ясно формулирано от Св. Отци нашата задача е да видим кога е равноденствието и да се съобразим. Ами отец, че те дори с това правило са извадили Пасхата от календата, щото не календара определя пролетното равноденствие, а пролетното равноденствие определя календара. Не е ли същото и с Рождество? Или сега ще ми кажете, че Христос се е родил през зимата?
Продълвжавам.
Спора с календара изкуствено е внесен в църковния живот за да раздели, а що се касае Благодатния Огън той си слиза, кога си поиска и ако чакаше нас никога нямаше и да слезе. Общата молитва е сила и не зависи от никой календар, а от общността с единна вяра, надежда и любов. Здравей!
@Jordanph
В нашата объркана действителност въпросът „какво да се прави“ е може би най-трудният, пък и аз никак не обичам да давам рецепти за поведение. Все пак, тъй като много добре разбирам затруднението, в което изпадат хора като теб – да изповядват на дело вярата в чистота – в поместна църква, чиято висша иерархия често отстъпва от Православието, мога поне да предложа един общ принцип. Това, което зависи от теб, изпълнявай в пълнота. Намери място за черкуване, където съблазните са възможно най-малко, запази духа на трезва критичност към събитията, които се случват около нас и много се пази от критичност, която води до отчаяние или самопревъзнасяне. Бъди сигурен, че при добро желание и разположение на сърцето, Бог устройва всичко!
@Чингис
Опитваш се да ми изясниш същността на вярата? Можеш вече да си спокоен. Разбрах същността на вярата. На твоята вяра. И без колебание мога да заявя, че тя не е православна. Всъщност ти самият много добре знаеш това. Такава вяра обаче, аз не желая да изповядвам. При теб е налице типично сектантска настройка на съзнанието, а имено: Смяташ за важно и стойностно само това, което е важно за теб, другото изхвърляш като непотребно. Пример от твой коментар: „Не институцията Православна Църква, а живота според Христа и апостолите спасяват човека“. Все едно чета Мартин Лутер. Типичното изкуствено противопоставяне. Според нас православните и животът в Църквата и животът според Христа спасяват човека. Тези две неща са неделими и не се противопоставят едно на друго като при протестантите. Ако казаното от теб беше вярно Христос би трябвало да напише Евангелие без да създава Църква. А ето – Църквата е първичното. Евангелието идва после, като продукт на Църквата, в която пребивава Св. Дух.
благодаря за съвета о.Божидар надявам се не обръщате внимание на изказванията на дон кихот които отминавам с безмълвие не си струва
Отец Божидаре,
Има едно недоразумение в твоята същност. Ти си бил рокаджия, което означава, че не си ходил на училище и не си мислил върху живота.Оттам си си изградил грешна представа за авторитет във вярата и неправилен образ за послушание. Ще ти кажа какво стана през комунизма, защото ми е жал за теб, както казва Шекспир в 66 сонет, макар да е еретик. През комунизма вярата не се носеше и обясняваше от Църквата, а от жертвата и приноса на миряни. Патриархът е назначен от БКП, много духовници са били ченгета, а КГБ грижливо се труди за „образованието“ на „православните“. Вярата се носи най-вече от „националистите“, защото най-големият враг на българския комунизъм са българските „националисти“. Тези хора правеха с цената на всичко добър имидж на Църквата. Даваш добър цитат на статията си, но когато езичникът и митарът са по-добри и човечни хора от клира? И какъв трябва да ни е езичника и друговереца, когато обича ближния си повече от БПЦ? Чети и мисли повече, отче !
@Йеромонах Иоан
Отче Иоане, благодаря за изказаното мнение, но не съм съгласен с някои неща. Защо учените да са наясно с движението на небесните тела, а богословите – не? Във всички авторитетни богословски факултети се изучава астрономия и пасхалистика. Издигането на науката като непререкаем авторитет е недопустим абсолютизъм. А в предишната си публикация по въпроса дадох обширна сводка за научни авторитети отявлени противници на григорианския календар. Григорианският календар е обявен още тогава за „календарно недоразумение“. Вярно е, че той е внесен, за да разделя, но от новостилците. Ако искаме да няма разделение – връщаме нещата в състоянието преди въвеждането му. А Благодатният Огън слиза винаги само на Православната Пасха!
Не бива да делим нещата на важни и маловажни, ако искаме да изповядваме вярата в пълнота. Именно това е единната вяра.
Ваше Благоговейнство отец Главев,
Хобито, любителството, изобщо не е за подценяване. Професионалните астрономи с удоволствие оставят на любителите астрономи да откриват нови комети, нови и свръхнови звезди. Не си противореча никога ! Просто
в мен няма и един атом фанатизъм и обективно и трезво съм признал и положителните страни на Юлианския календар. Ако пък бяхте дошли на беседата на 6.10. того,
щяхте да видите как в съвременния сръбски православен календар, това което ние наричаме Стар Стил те наричат Нов и обратно. Мислех, че ще ме ‘затапите’ с оня стих от Евангелието, в контекста на който ‘времена’ означава метеороличната прогноза. Или ‘време’ и ‘време и половина’ в книга на Св. Пророк Данаил.Защо не се сетихте ? Изобщо защо страхливо бягате от диспут на живо с мен ?
С уважение,
Иван Симеонов
Чингис, вече се възприемаш твърде насериозно! Почна да поучаваш, да ме учиш, да даваш квалификации и да ползваш форума, за да разпространяваш лъжи за мен. Завършил съм Средно Музикално Училище, Българска Държавна Консерватория, паралелен курс на Софийската Духовна Семинария и Богословския факултет. Ако не бях мислил върху живота си, щях още да съм рокмузикант.
Чел съм някои твои коментари и мога да кажа, че изразяваш твърде претенциозно глупостите, които пишеш. Обикновено това са скучни стандартни карета под почти всяка статия, които няма нужда човек всеки път да чете, защото винаги са едни и същи. Хули срещу БПЦ и венцехваления към Запада. Най-малкото човек с подобен псевдоним като твоя може да си дава мнението за неща, които не разбира, но така е – обикновено глупците приказват най-много. Ако, както казваше премъдрият Соломон, те мълчаха повече, може би щяха да минат за умни. Помисли върху това и виж дали не е време да си починеш малко.
Г-н Симеонов, от вашия коментар става ясно, че отново нищо не сте разбрал от написаното от мен. Не бягам от диспут с вас, а просто смятам, че с вас сериозен диспут е невъзможен! Вие просто не чувате аргументите на опонентите си или упорито ги избягвате.
Ако внимателно бяхте прочел моя материал, щяхте да пропуснете поне тази глупост за Сръбската Църква.
[quote name=“chingis“] Ти си бил рокаджия, което означава, че не си ходил на училище и не си мислил върху живота.Оттам си си изградил грешна представа за авторитет във вярата и неправилен образ за послушание. [/quote]
Добре би било след като се дават напътствия за повече четене и повече мислене, да не се пишат несвързани и нелепи изречения, като горните.
Общо взето липсата на смислени критики по отношение на текста на отец Божидар, се компенсира със злобни залебежки за „Бивщият рокаджия Главев, съблазнявал хиляди хора“, със смехотворни изяснявания на същността на автора или пък вменяване на вина, щото клира се бил прегръщал с комунистите.
По календарния въпрос не мога, а и не искам да вземам отношение, не за друго, а заради силното ми вътрешно съпротивление и чувството за тежест, което ме обзема при тези спорове, диспути, крамоли и прочее.
Поздрави на отец Божидар и много любов да има, защото тя никога не отпада.
Чингиз пише, че „вярата се носи най-вече от „националистите““(?!). Това е абсолютно невярно. Всеки път когато православието се превръща в легитимация и инструмент на национализма, то завършва с трагичен провал. Забравя се писаното от ап. Павел, че в Христа няма нито юдеин, нито елин (Гал. 3:28). Спомнете си историята на прословутата Българска екзархия – една неканонична и дихотомна организация, която се опитваше да служи и на Бога, и на мамон. Резултат? 73-годишна схизма и атеизация на българския народ. Всеки национализъм има политическа основа, а политиката по принцип е неморална, конюнктурна и чужда на вярата.
Доне,
моите уважения и почитания. Но ако не беше т.нар. от тебе „Българска екзархия“, сега щеше да служиш на гръцки език и да споменаваш гръцки владика
(не че и нашите ги бива за нещо, но както и да е…) Защо забравяш, че църковните византийски репресии спрямо славянските новопокръстени народи са причина за „църковния“ национализъм? За съжаление, след св. Константин, православието винаги е било пряко свързано с политиката. Да напомня ли за иконоборческия събор през 8 век и от кой е организиран? Факт е, че през османското робство между българин и християнин се поставя знак за равенство и никой не може да го отрече. Претенцията за православно – християнски универсализъм е евангелска, но в православните условия, и заради византийските, а впоследствие и заради руските църковни ( „националистични“?) аспирации е невъзможна на практика…
„сега щеше да служиш на гръцки език и да споменаваш гръцки владика“. Това са хипотези без основания. Сравнете развитието на Сръбската и Румънската църква, които също бяха подчинени на Фенер. Те не чакаха Османската империя да им основе екзархия, не я обявиха за автокефална въпреки фермана, не разчитаха на ВМРО да избива гръцките духовници. Разчитаха на дипломацията и еволюцията, а не като българите на насилието и революцията. Затова нямаха схизма и днес са много по-вярващи от нас.
Ех отче Божидаре, радвам се че те има, живея в Германия и се радвам че още има хора като теб в БГ, слава Богу!
Бог да те благослови, дерзай!
Дон Кихоте,
навярно, посочвайки Сръбската и Румънската църкви, без да искате сте пропуснали Еладската архиепископия?
Съща така пропускате, че територии на Сърбия и Румъния не са влизали в така популярните карти на възстановената „Византия“, чертани още от времето на Ригас и Неофит Дукас. Пропускате впечатляващия трактат на последния относно ролята на Патриаршията за елинизирането на българи, албанци, власи (не във Влашко, а в Македония, Епир и Тесалия), гагаузи и караманлии. Пропускате пълната липса на каквото и да е християнско отношение към българската рая от Фенерското духовенство. Говорите за ВМРО, а не споменавате високопреосвещения костурски Германос Каравангелис и жълтицитге за отрязани глави на българи. както и девиза му – „вулгарос нами мини“. Пропускате стотиците Хрисантовци, които твърдят, че е кощунствено да се служи на цигански (български, демек) език.
Да, съгласен съм, че църковните борби (започнали справедливо и завършили катастрофално) нанесоха ужасни рани на народа ни, и изнесоха на пред план тогавашните хунвейбини и пролетарски фанатици, напълно индеферетни към вярата, но не съм съгласен така едностранчиво да се изнасят фактите.
Изненадан съм, че горното е написано от Вас. Принципно Ви уважавам като изследовател, но навярно вече ще чета публикациите Ви много по-внимателно.
Както виждаш, отец Божидаре, получи се както и преди, хванаха те, че си бил рокаджия. Типично по български като нямат аргументи – под пояса. Но те не знаят за тебе и друго, виждал съм те многократно да се изповядваш – сигурно си грешник. Затова, отче ти пожелавам съдбата на оня грешник разпънат до Христос, който чу за себе си думите „истина ти казвам: днес ще бъдеш с Мене в рая.” Дерзай брате Бог да те укрепява!
А на Богоборците искам да кажа, че отец Божидар от китара си направи кръст и е застанал с него срещу света, и това не е срамно, а похвално. Нека се засрамят, тези които от Кръста си правят китари и дрънкат по цял свят да ги чуят.
до Anima mea
По-лесно е познаеш заблудата, отколкото да познаеш истината. Заблудата лежи на повърхността и с нея можеш да се справиш, а истината се крие в дълбочината и изследването й не е достъпно за всеки (Йохан Волфганг Гьоте).
Отче Божидаре,
Аз се извинявам, ако съм засегнал Вашето Его. Но първо, не хуля БПЦ, а посочвам факти от нейното битие, които легитимират вярата у нас по данни от публични изяви на духовенство и светски лица. Второ, не величая Запада, а само посочвам неоспорими факти от тамошното развитие на религията и обществото, които могат да помогнат на вярата у нас поради изключително тежкото състояние на религиозния въпрос в България. Трето дали съм умен или глупав – за това ще преценят хората, които имат ясни критерии за Разум. Наистина прекалявам с коментарите, но това е поради липса на трибуна в публичното пространство да заявя мнението си по религиозни въпроси. И накрая – Разумът е издигнат в култ на Запад и е разработен в детайли. Затова ако БПЦ иска да се запази тя трябва или да финансира православни прояви на Разума или да го отрече. Фактът, че БПЦ говори за духовност, „която не е култура“, означава че не иска да помага на Разума за да се обоснове днес в света на атеизма и антитеизма.
А някакъв цитат от Гьоте за наранено честолюбие имате ли под ръка?
Имам подозрение, че маниашката история с календара има в основата си и [b]дефицит на идентичност[/b]!…Крайно зилотстващи, почти истерично се ловят за тази сламка – промяната на календара, и се опитват да потвърдят собственото си съществуване и „духовно битие“ чрез непрекъснатата И актуализация и навирането И ( на промяната, на историята с календара) в лицата на хората.
При цялото ми уважение към отец Главев, допускам връзка именно между истеричния момент (всички имаме такъв) от миналото му ( рок – музикант – в рок музиката, мисля, има не малко истерия, претворена художествено, но не особено класно…) с истерията за този пусти календар!
Сега се сещам и за историята и причината за войната между лилипутите, както беше отразена във филма за Гъливер. Едните са привърженици на старото чупене на яйцата от острата част, а другите – от тъпата част (или обратното беше?)…Та и с календара, май, е така!?…. 😮 😥
При мен има всичко. Ето ти цитат за честолюбието: „Любовта е мило безумие, а честолюбието е опасна глупост“ (Н.. Шамфор).
Българската история – и не само тя – е пълна с митове. Екзархията е само един от тях. В миналото няма условно наклонение, но ако българите бяха възприели политиката на постепенните придобивки (българи владици, разширяване на училищната и църковната мрежа, спечелване на великите сили) и бяха изчакали удобен политически момент (Освобождението), щяхме да получим църковна автокефалия още през 1878 г. Да, ама не. Всичко при нас върви „на юруш“, на някакви непрекъснати опити за революции, които отричат всичко предишно, започват „на чисто“ и и неизбежно стигат отново и отново до провал. Поредният експеримент върви пред очите ни.
В историята, Високо Преподобни, няма ако. Ако българите това, ако онова, е напълно ирелевантно към действителния ход на събитията.
Всъщност църковните борби започват с безобидното и напълно законно искане – църковно служение на български език. Отговорът е, че на цигански език не се служи, а само на свещения, евангелски гръцки.
За повече сведения относно гръцката ожесточеност и злоба, развихрили ответната такава българска, може да хвърлите едно око на кореспонденцията на митр.Йоаким Варненски, по-сетнешен двукратен Вселенски патрирах.
Само един пример – когато той взема решение в една от Варненските църкви да се чете Апостола на гръцки и български, едва не е линчуван от своите си.
Тези едностранни и лесни отговори, които давате, нямат нищо общо с действителността тогава.
Нищо не казахте за Еледската архиепископия?
Отец Божидар,
Четох с подчертан интерес и двете Ви статии по въпроса за календарната реформа. Откровено казано, по-добри и убедителни текстове не съм чел и искрено Ви благодаря за сторения труд. Жалко, че не Ви четем по-често.
Брате, мислите ли, че ако българската църковност приеме отново стария стил, че тя ще се промени духовно? Питам се дали православните християни ще се спасят повече на брой, ако го няма и икуменизма? Лично аз се боя, че трагедията в България е в липсата на същинско душегрижие. Интересно ми е Вашето виждане по въпроса за духовното възраждане или ограмотяване на българския народ.
@ Prokimen
По първия абзац. Сърдечно благодаря за топлите думи!По втория. Тежки са тези думи. Няма как, обаче да ги отмина без отговор. Лично аз не съм голям оптимист нито по отношение на бъдещо връщане на стария календар, нито по отношение на духовното възраждане на българския народ. В същото време си давам ясна сметка, че дяволът би бил особено доволен, ако всички замълчим с оправданието: „Стига толкова. Вече няма смисъл“. Дори светът усърдно да върви към времето когато „Син Човеческий, кога дойде, ще намери ли вяра на земята?“ (Лука 18:8), нашето време е време на самоопределение, на коя, или по точно на ЧИЯ страна си и всеки от нас е длъжен да го стори според мярата си. Разбира се евентуално връщане на стария календар е акт, който сам по себе си не може да реши всички останали проблеми, но имам усещането, че би могло да бъде знаково събитие, което да привлече върху Църквата ни Божията благодат, а с Негова помощ… За това, обаче трябват кървящи сърца. А къде са?!
„Разбира се евентуално връщане на стария календар е акт, който сам по себе си не може да реши всички останали проблеми, но имам усещането, че би могло да бъде знаково събитие, което да привлече върху Църквата ни Божията благодат, а с Негова помощ… За това, обаче трябват кървящи сърца. А къде са?!“ (от. Божидар)
Календаропоклоничество!? 😮
Мани, мани….! 😐
Драги Отче,
Напълно съм съгласен с последния Ви постинг и особено ми харесаха думите Ви: [b]“нашето време е време на самоопределение , на коя, или по точно на ЧИЯ страна си и всеки от нас е длъжен да го стори според мярата си.“[/b]
Оставам с искрено доброжелателство
Всяко сектантско мислене се хваща за детайлите. Вземи на старостилците календара и ще се хванат за друго. Синдром. Това човещина, това смиреномъдрие, това любов… Няма как с такива неща да се покажеш по-по-най. Но като бръкнеш в очите на другия от пренавиване и ставаш по-по-най в очите на съблазнените. След като и професията на опонента (пък бил той и банков чиновник) се превръща в контрааргумент, майко мила!!! Йезуитите пасти да ядат.
По повод обвиненията в сектантско мислене: Много моля, по този въпрос да не се изказват хора без никакво понятие от Православна догматика! Традиционният начин на православното догматическо мислене е: Всичко е важно! И календара, и догматите, и каноните, и човещината, и любовта, и смиреномъдрието и т. н. Всичко, без изключение. Именно сектантите наблягат само на въпросите, свързани с нравствеността, а тези, свързани с Църквата – догмати, канони, богослужебен ред, защо не и календара, считат за „дяволска работа“!
Също така нямам нищо против банковите чиновници, но не е тяхна работа да се занимават с църковния ред и правила! Дълг на редовите християни е да спазват църковните канони и правила, а не да мъдруват върху тях, да правят някакви „открития“ или да ги променят според духа на времето или собствените си разбирания. Защото често става така, че още преди да усвоят православната догматика, вече тръгват да я променят. Пък после се сърдят на тези, които ги удрят през ръцете.
„евентуално връщане на стария календар …. би могло да …..привлече върху Църквата ни Божията благодат“ Календарът ли е причина да има благодат в Църквата? Така ли я „привличате“ вие?
„Традиционният начин на православното догматическо мислене е: Всичко е важно!“ Това е лъжа. Винаги е имало йерархия. Тази йерархия на ценностите е определяла поведението както на Църквата, така и на членовете и. Самите старокалендарци го доказват, поставяйки акцента върху онези неща, които обслужват фикс-идеите им, и ставайки причина за отпадането на някои хора от БПЦ. Тези съблазнители са готови да жертват най-съществените неща, включително човешките души, в името на глупавите си утопии. По-голяма профанация от календарния въпрос едва ли има. „Православни“ звездопоклонници, това е то.
„Дълг на редовите християни е да спазват църковните канони и правила, а не да мъдруват върху тях, да правят някакви „открития“ или да ги променят според духа на времето или собствените си разбирания. “ (от. Божидар)
Май, сме свидетели на един хубав ( красноречив) случай на еклезиологично „монотелитство“, така както е обяснено от Димитър Митев (вж. „Православно догм. богословие“)
Мисля, че е актуален (илюзорно или не), явно, въпросът за властта (чрез календари!?) – жреци, свещеници винаги за имали претенции за властване, които в някаква съответна степен са легитимни, но къде е границата на узурпаторството на прекомерна власт, на домогвания, резултат от дяволски подбутвания!?…. Аз, доколкото знам като като на лаик, разбирам, че , основателно или не, някои православни свещеници смятат, че Папата искал да властва над тях чрез календара!?… Ако това не е основателно, или, поне, не е достатъчно основателно, да не би, пък, да е параноя…, дяволска работа !? 😮
Уважаеми Yasen-е, и всички останали любители-дърводелци, види се нито сте прочели казаното по-горе от о. Божидар, нито дискусията, а и явно не ви интересува поради липса на такава духовна потребност. Казах „дърводелци”, защото всеки от вас е взел по една тесличка, и замислено оглежда Дървото на спасението-Христовото учение, с мисълта откъде да клъцне макар и малко, та хем да не личи много, хем да покаже и своя майсторлък. Ние просто не желаем никакви нововъведения, като например вашия „съвършен” нов календар. Вие сте тези, които правите промяна. За нас е скъпа всяка дума, която излиза от Божията уста, затова о. Божидар казва „Всичко е важно” и тежко ни, ако не го правим, защото казва Христос „Ако не бях дошъл и не бях им говорил, грях не щяха да имат; а сега нямат извинение за греха си.” Йоан 15:22. Опазването на Истината, чистотата и неизопачаването на Божието Слово трябва да стои на първо място за всеки православен християнин.
(продължение) Поради немощите си, към неизпълнението на останалото можем да добавим покаяние, а без Бога накъде? Представете си „Десетте Божии заповеди” без първата. На Кого всъщност служим? Кой ще ни спасява?
„Ние просто не желаем никакви нововъведения“
Да не сте се мумифицирали, драги!?….
[b]Всичко в религиозността, което е по-външно, ПО-ПЕРИФЕРНО, би могло да се променя[/b] според необходимостта и по един добър и правилен начин! Няма (задължително и гарантирано) да се спасят онези, които са се вкопчили отчаяно в ритуалщина, включително и „календарна“ такава!
„Календароритуалчици“….“календароподвижници“…“ордена (сектата) на календаропазителите“ !?…. Малей…, голЕма работа сте! 😮 😉
Уважаеми [b]refab[/b],
Вие сте интелигентен човек и при това се опитвате да държите съвестта си будна. Можем ли да знаем дали „Папата искал да властва …чрез календара!?“ или други сили са го използвали за календарната реформа, от която Църквата не се е нуждаела и с въвеждането му се поругава с една от основополагщите новозаветни заповеди за любовта. Аз се питам защо новокалендарците се силят да налагат с нехристиянска жестокост новия календар и подлагат на убийство дори привържениците на стария календар? Ако нямаше бесовска сила в историята, защо да не се даде свобода и на двете страни? Поглеждайки историята с въвеждането на новия стил, добросъвестният човек би трябвало да се замисли над някои немаловажни детайли.
Преди време бях чел някаква статия, че Б.П.Ц. е получила пари чрез Цариградската патриаршия за да смени календара. Ще се намерят ли компетентни лица, които да ни осветлят в тази интрига?
Всичко било важно. Бла-бла 🙂 . Първо не е вярно, второ, ако беше, къде е любовта в към „редовите“ християни от страна на „над-редовите“ в тоя измислен спор?
Календарът е формата, а догматите са съдържанието. Не смесвайте едсното с другото, защото е идолопоклонство. Монтанизмът през ІІ век се опитва да върне колелото на историята, да спре развитието на Църквата, да въведе строги пости и юдеохристиянския календар (Пасха на 14 нисан), отхвърля образованието, втория, брак и развода, при гонения търси масово смъртта и пр. Църквата осъжда монтанизма като разкол, но постепенно той въвежда нови „откровения“, създава отделна йерархия, в която влизат и жени, и накрая дори отхвърля догмата за Св. Троица. Подгонени от Византия, последните монтанисти се самоизгарят в храмовете си през 714 г. Тъжен и неизбежен край на ревностни хора, абсолютно убедени в тяхната истина, която не е Божията.
Прочетете новата книга:
Слесарев А.В. Старостильный раскол в истории Православной Церкви (1924-2008). М., Изд-во Крутицкого Патриаршего подворья, Москва, 2009, 562 стр.
……………………
http://archiman.livejournal.com/
„Можем ли да знаем дали „Папата искал да властва …чрез календара!?“ или други сили са го използвали за календарната реформа……..“
Уважаеми Прокимен, отчитайки неяснотата, с която съм изложил тезата си – повод за вашия постинг, допълнително отбелязвам, че имах предвид широко разпространеното сред част от по-широките кръгове хора, мнение, че „Папата е искал да се наложи, да упражни влияние , да има известна победа над православните, чрез календарната промяна при тях!“ (!?) След това добавих, че ако това не е истина, значи става дума, може би, за параноялна налудничавост от страна на хората, които цитирах, и /или дяволска намеса, караща ги да говорят така!
В интерес на истината, не съм много сведущ по въпроса за календара, вкл. и защото ми се струва, че не е чак дотам значим, поне не и за мен!
С поздрав! 🙂
Братя и сестри,
Църквата и вярата са любов и истина. Истината и любовта в живота се доказват с дела и слова а не с календарни служби и молитвени треби. Как разпознавам любовта? Човекът, който най-много обича и мисли доброто на питомците си е родителят. Моят родител ме е учил на любов и преданост. Караше ме да си уча уроците, да не се закачам и да уважам другите, купуваше ми книги и списания за да се образовам, водеше по всички публични места и ми обясняваше философията на живота според неговия опит. По време на кризата по Жан Виденово време си продаде всичката собственост, зада имам средства да си повишавам квалификацията, да се издържам честно и да не посягам към помощта на престъпни структури. Когато поради суета и гордост го предадох, той ме прегърна и с целувка ми прости всичко, като ми каза да хвърля злото и лошите помиси в морето на забвението. Той също така се разплака в края на дните си затова, че веднъж излъгал в живота си. Много искам от БПЦ, защото примерът е силен!
Уважаеми chingis,
Не разбирам защо разглеждате въпроса с календарната реформа толкова късогледо. Сам по себе си календарът не спасява никого, ако човек не е осъзнат християнин и не живее по евангелските предписания. Когато се предприема една такава реформа, тя не е в компетенцията на синодалните старци, а на събора, в който равноправен участник е и народът. Църквата Христова не е само от брадати расоносци, но и от народа. Народ и клир съставят царственото свещенство или ЦЪРКВАТА. Както народът не може да налага на духовниците, така и последните нямат правото да нареждат на народа въведения, от които Църквата не се нуждае. Понеже говорите за любов, то прочетете с каква жестокост властите в Гърция налагат календарната реформа и понесените страдания на валаамските монаси, описани в статията на инок Всеволод Филипиев „Валаамское стояние“. Проумявате ли, че е нарушена съборността? Ако Църквата не е съборна, тя не е и Църква Христова, а организация на расоносни диктатори.
Добре де, искам нещо да попитам.
Значи… какво всъщност казва тази статия?
Че аз утре като отида на църква за Задушница и няма благодат в богослужението ли?
Евхаристията реална ли е или просто всички,които ще бъдем там се заблуждаваме?
Аз не разбирам календарния проблем,не знам подробности за него,но каква е тезата на автора на тази статия?
Какво,няма ли да се спася? Безсмислени ли са трудовете ми да живея като християнин в този развратен,рушащ се свят? Може би не съм част от Едната,Свята,Вселенска и Апостолска църква? Значи аз и шепата православни християни като мен, които се съобразяват с православното календарче,което се продава в църквите, не сме в Църквата.
Това е много тъжно. Значи просто съм един балама… Измамен. Така ли?
В смисъл моят въпрос накратко е:
Братя, аз към спасение ли вървя или към погибел? Не говоря по дела,защото там е ясно, а по благодат,вяра и евхаристийно общение.
Уважаеми thanks4nothing, понеже тази дискусия доста се претовари, а и въпросите Ви са извън темата, ако желаете свържете се с мен да си поговорим.
otecpenko@abv.bg или Skype otecpenko