Една въобразена провокация



Провалът на българското участие в Евровизия лесно можем да отнесем към категорията на маловажните провали. На фона на снизходителното отношение на Европейската комисия към предстоящото ни членство в Евросъюза (един вид, „знаем ви що за стока сте, ама хайде, от нас да мине, пък вземете се стегнете малко“), разочарованието от един посредствен по замисъла си конкурс не е болка за умирачка.

Но неуспехът на Мариана Попова всъщност не е неин неуспех, а наш – и по-скоро на онази сфера от нашата национална псевдо-култура, която носи сочното, но явно противно на нормалния европеец име „чалга„.

Мариана определено изпя ако не най-добрата, то поне една от трите най-добри песни на конкурса. Аплодисментите на публиката в Гърция бяха бурни и искрени. Защо тогава..? Причината за провала седеше отдясно на певицата, облечена в пола, макар да представляваше пълен мъж от ромски произход. Замисленото като „провокация“ присъствие на Азис в песента на Мариана „Let me Cry“ остана като тъжно напомняне за единствената провокация в случая – бяхме провокирани да си зададем риторични въпроси относно способността на българските продуценти на певицата да осъзнаят къде всъщност са я изпратили. Идеята за продаване на продукта „пеещ травестит“ със сигурност не е родна. И подобен имидж навярно си има своята вярна аудитория от дезориентирани индивиди. Но колко дезориентиран продуцент и имидж-мейкър трябва да си, за да се опиташ да продадеш този изрусен, предразположен към напълняване продукт на мейнстрийм-аудиторията в Европа? Аудитория, която се състои предимно от масови потребители на лека музика?Ако мейнстриймът в България е чалгата, на кой му хрумна да прави паралели с аналогичните масови продукти на Запад и да се опитва да пробута полата с дълга цепка и обутия с чорапогащник Азис на немската домакиня?Да си кажем унило „прецакаха кадърното момиче, защото е българка“. Да си го кажем, но не и преди да решим за себе си: така ли си представяме нашите таланти на европейската (макар и не толкова престижна) сцена – хубави гласове, добра музикална композиция, и една щипка родна пошлятина, която упорито да продължаваме да мислим като национална идентичност? Да си мислим, че Азис е „скандален“, защото се облича с пола и си изрусява веждите, отразява пълната ни неспособност да поставим нещата на правилните им места и да ги наречем с истинските им имена. Скандалното за нас е пошло за Европа. Именно пошло, а не провокативно. Мястото на пошлятината е на стената на кабината зад гърбовете на шофьорите на тирове, а не от дясната страна на талантливата Мариана Попова.Опитът на българските продуценти да обуздаят имиджа на Азис (дългата му пола беше с права кройка, някак сдържана) е все едно да облечеш клоун в черен фрак, като оставиш червения му нос и клоунските обувки – псевдо-естетическа еклектика, която допълнително обърква въпросната немска домакиня и отвлича вниманието й от качествата на песента и изпълнителката й.

Единственото спасение за добри изпълнители като Мариана, ако искат да имат някакви успехи на европейската сцена, е да се позиционират ясно спрямо такива като Азис, не да се опитват да ги впишат някак си в имдижа си. Това вписване може би ще направи Мариана приемлива за българските шофьори на тирове, но нали идеята на Евровизия беше друга?

Щом сте вече тук…

Разчитаме на вашите дарения, за да поддържаме този сайт. За високото качество на материалите, които публикуваме тук, нашите сътрудници – преводачи, автори, редактори – заслужават справедливо заплащане за труда си. Можете да проследите актуалното състояние на даренията към всички програми и кампании на фондация „Покров Богородичен“ за текущата година от този линк >>>

Ако желаете да бъдете част от усилията на екипа да развиваме и поддържаме сайта, можете да станете редовен дарител на Православие.БГ в платформата Patreon >>>

лв.
Select Payment Method
Personal Info

Credit Card Info
This is a secure SSL encrypted payment.

Donation Total: 10,00 лв.

Следвайте ни
  
  
   

Може да харесате още...