За Рождество и „Дома на толерантността“

„Европа трябва да стане нашият публичен дом на търпимостта“ – така беше преведено веднъж (на руски) едно изявление на лидер от Европейския съюз. В оригинала, естествено, ставаше дума за „общ дом на толерантността“. Само че в този смислов гаф можем да видим нещо повече от нелепа преводаческа грешка…

Няма спор, че толерантното отношение към хора с различни религиозни и политически убеждения е нещо добро; ето, примерно, и един от указите на Николай ІІ е известен с подобно име: „За укрепване основите на религиозната толерантност“ (април, 1905 г.). Което ще рече, че това понятие е нещо напълно съвместимо дори със самодържавната власт.

В наши дни обаче под същото име се разбира нещо друго – и това може да го видите особено ясно, ако отидете в Западна Европа в навечерието на Коледа. Да, ама… Коледа ли е наистина това? Още преди много десетилетия хората поставяли коледни елхи по улиците, представяли театрални сценки с рождественски сюжети, изпращали си един на друг пощенски картички, на които също били изобразявани евангелски събития. При все това не всички били непременно вярващи, но отбелязвали именно празника Рождество. Пристигайки през тези дни в Париж в прочутия Нотр Дам, хората разбирали, че това е не просто грамадно каменно здание с причудливи водоливници, свързано също така с герой от известен мюзикъл, ами Божи храм, посветен на Божията Майка („Нашата дама“, както я наричат французите). Даже да си човек, който не се моли в това здание, няма как да не обърнеш внимание, че то е създадено за молитви и че до ден днешен се използва с такава цел.

Само че с празника Рождество в Западна Европа се получи другояче – САЩ също вървят в тази посока, Източна Европа (бившата социалистическа) засега оказва съпротива. По улиците на Рига и Прага все още може да видите Рождественски сцени, там още не са се отказали да окачват Витлеемски звезди. Малко по на запад няма гаранции, че ще видите същото… Не съществуват официални забрани, но частните компании и учебните заведения все по-видимо предпочитат да използват определението „зимни празници“, а на такива празници е неуместно не само излагането на икони и звезди, но дори и поставянето на най-обикновени празнични елхи, именно защото са пряко свързани с празника Рождество. Между другото, същото се е случило и при идването на Съветската власт – елхите бяха върнати едва през 1937 г., и то в качеството им на новогодишни.

Но какво й е чак толкова особеното на коледната елха? Малко преди християнския празник Рождество юдеите празнуват Ханука в памет на победата на макавейския бунт и повторното освещаване на Йерусалимския храм през 165 г. пр. Хр. В продължение на осем дни те имат традицията да палят свещи, по една на ден, но аз никога не съм чул тяхната ханукия (каквото е името на специалния разклонен свещник, използван за този празник) да е била забранявана някога в Европа в името на толерантността, както това се случи с коледната елха. Навярно защото юдаизмът е религия на малцинството… но пък, от друга страна, Франция се опълчи срещу мюсюлманския хиджаб – женското покривало, което също е принадлежност на малцинствена общност. Може би хиджабите са ни нещо твърде чуждо и далечно, докато коледната елха си е някак наша, тя ни кара да се сещаме и замисляме за повечко неща?

И кой тогава реално проявява нетърпимост? При поставянето на коледни елхи, ние не караме другите да танцуват около тях, нито принуждаваме някого да отива в храма на рожденственската служба, или пък да пее в дома си рождественски песнопения. Онези обаче, които забраниха елхата, казват така: коледните елхи се натрапват в общественото пространство, превръщат площадите в преддверие на храм. Това обаче са политически некоретни твърдения.

Как другояче да постъпваме, щом в стара Европа градските площади били създавани именно като пространство пред храм и той неизменно се издигал пред погледа на всички, които търгували, минавали по работа през града или просто се разхождали. Което ще рече, че решим ли да бъдем последователни докрай, трябва не само елхите да премахнем, но и храмовете да разрушим (или да ги преобразим в развлекателни и търговски центрове), а заедно с това да преименуваме множество стари улици, дори и градове. Да, в Париж и Лондон цели ж.п. гари, а и колко станции на метрото, носят имена на светци: Saint Lazare, Saint Pancras! И от това ли мислят да се обижда атеистите?

Парижани и лондончани все още не са готови за толкова радикално скъсване с традициите. Защото ще им се наложи да обявят своите родни градове за места пусти откъм история и култура, пък било то и сравнително приятни за живеене. Но затова пък колко удобно е в подобен род пространства да се провеждат безгранични празнични разпродажби, да се стимулира устремното търсене на подаръци, за да харчим пари до безкрай просто защото е дошло времето. Времето за покупки, което преди години в Европа кой знае защо го наричали времето на „Второто пришествие“, т.е. на второто „идване“ (на Спасителя в света).

Но дори да подхождаме към всичко това чисто комерсиално, в крайна сметка туристите ценят не само френските сирена, немската бира и лондонската мъгла, но също и онази неповторима атмосфера на европейски уют, култура и история, които не могат да се придобият никъде другаде на каквато и да било цена. Лас Вегас и Дубай може би са градове много по-пищни и богати, но те никога няма да бъдат Европа. А какво ще стане, ако самата Европа се откаже да бъде себе си?

Някога във Фландрия, през Първата световна война, на празника Рождество немските войници пеели в окопите си песента „Тиха нощ, свята нощ“. Те я чули в английските окопи, превели я на своя език… И също запели тази песен! Мокри и премръзнали, на разстояние един изстрел помежду си, най-непоносими врагове, които ден преди това се избивали взаимно, на този празник пеели една и съща рождественска песен – и вярващи, и невярващи в едно. Хората от двете страни на фронта били обединявани от нещо по-висше, отколкото верността към бойните клетви и знамена, спомена за убитите другари и заповедите на командирите – тези войници принадлежали към една и съща западнохристиянска цивилизация. Те имали общи празници и тази нощ връщала у тях един и същи спомен: за далечен дом, за църковно богослужение, за празнична вечеря…

В наши дни в Европа същата песен – без думи, естествено! – звучи със своята мелодия в душите на всички в търговските центрове по време на безконечните пазарувания пред Рождество, или по-точно „през зимните празници“. Всички я знаят наизуст, но тя не обединява никого, защото за повечето хора не означава почти нищо. І www.pravmir.ru.

Превод: Анжела Петрова

На снимката: Светлинна инсталация от екрани, наподобяваща „зимно дърво“ , заместваща традиционната елха на централния площад в Брюксел през 2012 г. в знак на „религиозна толерантност“. 

Коментари

коментара