Мръсотия

„Разбра ли, че пуснали „порното“ с оня монах по телевизията?“ Такова съобщение получих във фейсбук от бивш колега от Богословския на СУ.

Тъй като вече бях разбрал за случая, не обърнах особено внимание, но после услужливо получих и линк към „монашеското порно“. Не бих казал, че е нещо, с което заснелите (и излъчилите го) могат (и трябва) да се гордеят. Но, видимо, те се чувстват именно по този начин… Параванът „загриженост за чистотата на Църквата“ също „не тежи“ в случая.

Все едно, вместо да нахраниш гладния просяк, да го убиеш, за да го отървеш от мъките му. А и най-вероятно той ще огладнява още много пъти – защо да не му спестиш страданието? Малко „ницшеанско“ милосърдие, един вид…

Дотук със сарказма.

Докато гледах няколкоминутното „порно“, което, за съжаление, вече е неизменна част от историята на „църковността“ у нас, в съзнанието ми изникваха образи. Образите на българи. Всякакви българи.

Млади, стари, образовани, неграмотни, религиозни, атеисти, рапъри, метъли, пънкари, журналисти, адвокати, комунисти, демократи… Но, най-важното – родители.

Виждах ги как с жадни очи (и пламнали лица) попиват „обладаването“ на един „монах“, попивали са мръсните думи, мръсните дела на този хулител на Христа, на този болен човек, смели са се ехидно, спомняли са си с умиление за бай Тошо и мачкането на Църквата, и мнително са поглеждали дали пък невръстното им дете няма случайно да влезе в това време. За щастие, то не е влязло, и не е разбрало колко черно и гнило е в главите на родителите му. Затова те преспокойно със същите тези очи, които допреди малко са попивали унижението на един расоносец, „отказал“ се от света, та със същите тези очи ще гледат и детето си. Ще го целунат за лека нощ, а на следващия ден ще (из)гледат презрително някой „поп“, с който ще се разминат на улицата. Минавайки покрай Синодалната палата в ума им ще излизат асоциации с далавери, хомосексуализъм, безнравственост… (като че ли приютите на о. Иван са просто някаква мистификация, като че ли дядо Добри не е един от най-големите дарители и чада на същата тази Българска православна църква…) и малко по-надолу по пътя с умиление ще си спомнят за евтините кебапчета на бай Тошо, за почивките (в мухлясало бунгало) на морето, за лагерите на смъртта в Ловеч, Скравена, Белене…

(Впрочем, винаги съм се удивлявал на „логиката“, с която т. нар. обикновен човек у нас с лекота отъждествява някой недоучил клирик с БПЦ, а не прави тази асоциация със св. Патриарх Евтимий, да речем, без когото църквата ни нямаше да е същата и който е един от най-високите европейски интелектуалци и до днес, а презрително, го нарича просто „Попа“ (на „Графа“…)

А се задават и избори…

Интересно, как ли може да гласува човек, който ехидно се е подсмихвал, гледайки порно в хола и консумирайки евтина мусака, която „по Татово” беше още по-евтина??! Всъщност не е важно. Важното е, че у нас цари мръсотия.

Мръсотията е не само по улиците, в политиката, в изкуството, но и в душите.

Мръсотия е да мислиш мръсно. Да знаеш, че всеки си има болно място и да не го лекуваш , а да стъпваш и да бъркаш с пръст в раната. Мръсотия е да „знаеш“, че даже и патриархът е „ченге“, без дори да си си направил труда да прочетеш т. нар. му „досие“ (съвсем не е дълго). Мръсотия е да се възмущаваш, че “поповете” са ченгета и п*******и“, а да подаряваш силиконови гърди на дъщеря си за бала… Но темата беше друга…

Темата беше, че в душите ни е мръсно.

Коментари

коментара

Близки теми: