Мюсюлманската имиграция в Европа – предизвикателство или шанс?
Една руска приказка започва така. Почукала веднъж лисицата на вратата на зайчето: "Зайченце, мръзна, дай да си подържа поне опашката на топло в твоята къщичка!" Зайчето се смилило, пуснало я. Вкарала си опашката лисицата и рекла: "Зайченце! И краката ми мръзнат, пусни ме поне в преддверието да се постопля". Пуснало я зайчето в преддверието. Влязла тя и рекла: "Зайченце, гладна съм! Дай ми да ям". Сложило я зайчето зад масата, дало й да яде. Гостенката се нахранила и казала: "Махай се оттук, това е моят дом!"
Разбира се, нито руският герб ще бъде променен, нито законодателството ще се нагоди към желанията на мюсюлманите. Поне засега. И затова събития, подобни на френските, едва ли могат да се случат в момента в Русия. Въпреки че вече има тревожни признаци за отстъпки. Например, 625-годишнина от победата на руснаците над татарите беше игнорирана от руското правителство, "за да не се обидят татарите". Но в Европа, задушаваща се в примката на политическата коректност, положението само ще се изостря. Мой приятел от Франция ми писа, че тяхното правителство е решило да плаща на арабите и алжирците, предполагайки, че техните изстъпления са породени от бедността им.
Във Франция има алжирци-християни, има и православни араби. Интересното е, че нито едните, нито другите участваха в погромите. Това е доказан факт. Всички погромаджии бяха мюсюлмани – те признаваха, че громят само коли на неверниците, а тези с мюсюлманска символика не докосват. И още един интересен факт. В европейските страни има множество имигранти – филипинци, китайци, славяни. Защо тогава не чуваме за славянски или китайски погроми? Та нали проблемите с бедността са еднакви за всички.
"Дар ел ислям" и "дар ел харб"
Характерен е например следният хадис (предание) от Сунната, според който Мохамед е казал: "Заповядано ми е да воювам с хората, докато те не изповядат, че няма друг бог освен Бога и че Мохамед е Негов слуга и пратеник, и докато не обърнат лицата си към Мека и не започнат да се молят като нас. Щом започнат да вършат това, ние няма да имаме право да им вземем живота и собствеността, освен данъка, който са длъжни да платят". Тоест – пряко нареждане за война срещу всички немюсюлмани. Също и в Корана се казва: "Нека се бият в името Божие тези, които купуват бъдещия живот с цената на живота си в този свят. Този, който се бие в името Божие и бъде убит или победи, ще получи от Нас велика награда" (Коран 4: 74). На самия Мохамед е заповядано: "Пророче! Насърчавай вярващите да се бият с неверниците!" (Коран 8: 65).
Това е факт, от който не можем да избягаме. Можем да си затваряме очите за него, както правят мнозина в Европа, Америка, Русия, но този подход изобщо не помага за решаването на реалния проблем – натиска на исляма. Факт, който обяснява защо навсякъде, където се заселват мюсюлмани, започват кървави конфликти между тях и местното население. Няма значение дали в Африка, или в Индия, Китай, Европа, Америка, Австралия…
Проблемът е, че примката на политкоректността, в която Западът си е пъхнал шията, му пречи да види същината на явлението, и, виждайки го, да има смелостта да нарече нещата с техните имена, да признае, че причината трябва да се търси в идеологията, а не в националните, социалните или историческите предпоставки. В исляма има редица изначални положения, които пречат на трайното установяване на стабилни отношения между мюсюлманите и друговерците. Това е и изискването за задължителното разпространяване на исляма върху цялото човечество, в това число и с насилствени методи. И превъзнасянето на "джихада" – войната с неверниците за разпространяване на исляма на територията на "дар ел харб". И забраната за излизане от исляма, за което шериатът предвижда смърт – един безусловно тоталитарен елемент. Разбира се, не всички мюсюлмани реализират тези принципи на дело, мнозина ги тълкуват символично, духовно, или просто ги игнорират. С такива хора може да се живее в мир. Но винаги е имало и ще има мюсюлмани, които възприемат буквално и изпълняват заповедите, дадени от Мохамед в Корана и Сунната, и водят агресивни действия срещу немюсюлманите, в това число и срещу християните. А в исляма няма някакъв единен авторитетен център, който да може да им забрани да го правят. За съжаление това е невъзможно. Срещу един мюфтия или шейх, който осъжда ислямския тероризъм, винаги ще се намери не по-малко авторитетен мюфтия или шейх, който благославя "джихада срещу неверниците". Затова напрежението винаги ще се запазва. И колкото повече ще нараства влиянието на мюсюлманите в обществото, толкова по-малко стабилност ще има.
Ако Европа виждаше и признаваше корена на проблема и ако имаше волята да го реши – решаването на проблемите с мюсюлманите щеше да е работа за един месец. Сериозно! Достатъчно е да се издаде указ, според който всички мюсюлмани (именно по религиозен, а не по национален признак) трябва да бъдат депортирани в страните на ислямския свят. И толкоз. А прословутата липса на работна ръка лесно ще се запълни от имигранти, дошли от онези страни и култури, които не желаят да заграбят духовната и политическа власт над целия свят.
Уникален мисионерски шанс
Малко се знае за това, но православната мисия сред мюсюлманите е съществувала винаги. Така например още един от ранните последователи на самия Мохамед, Убайдалах ибн Джахиз, повярвал в Христос и приел кръщение. Той бил първият, но далеч не последният мюсюлманин, който се обърнал към светлината на истината. От историята на Констанстинополската църква може да се посочи епизодът с връщането на Антиохия през Х в. в състава на Византийската империя, когато практически цялото местно арабо-мюсюлманско население доброволно преминало в Православието. А през 935 г. цяло едно арабско бедуинско племе – Бану Хабиб, около 50 хиляди души – преминало към гърците, приело християнството и започнало да воюва със своите предишни едноверци. За Руската църква мисията сред мюсюлманите е традиционна. Още св. Михаил Киевски през X в. изпратил монаха Марк да проповядва Христа на българите-мюсюлмани (става дума за волжките българи, потомци на прабългарите, заселили се край Волга и приели исляма – бел. прев.), в резултат на което се покръстили четири български княза. Св. Петър Московски влизал в публични диспути с мюсюлманските проповедници и ги побеждавал. Св. Макарий Московски кръстил последния хан на Казан – Едигер-Мохамед – и работил за разпространението на православната проповед сред татарите. В резултат на повече от четири столетия руска православна мисия сред татарите се е образувала нова етноконфесионална група — кряшените, православните татари. Днес 320 хиляди от тях живеят на територията на Русия. Към покръстените мюсюлмански народи спадат и гагаузите, и по-голямата част от осетинците, и дори част от моздокските кабардинци.
А някои новопокръстени мюсюлмани са дали толкова значителен духовен плод, че впоследствие са били прославени от Църквата като светци. Например сред арабите това са преподобномъченикът Христофор Саваит и мъчениците Абу Тбилиски, Антоний-Равах и Варвар; от българите – св. Авраамий Български; от турците – мъчениците Омер, Ахмед Писар и Константин Агарянин; от албанците – мъченик Йоан Албански; от татарите – мъчениците Петър и Стефан Казански и преподобни Серапион Кожеезерски, основал Кожеезерския Богоявленски манастир в Северна Русия и възпитал седем светци за Руската църква.
Това не е само история. И в наши дни има мисия сред мюсюлманите. Да вземем Индонезия. Преди 20 години в Православието се обърна първият индонезиец. Преди 15 години, след като прие монашество и свещеническа хиротония, той се върна в родината си, започна да проповядва и обърна през тези години 2500 души, създаде няколко енории, построи храмове, подготви за ръкополагане други индонезийци – в мюсюлманската страна възникна Православна църква! Друг пример – през 90-те години в Грузия в резултат на мисионерска дейност повечето грузински мюсюлмани преминаха в Православието. Случвало се е в един да ден да се кръстят 5 хиляди мюсюлмани.
Това е важен опит, който трябва да се използва от всички православни общини, съседстващи с мюсюлманите. Чувал съм, че известни усилия в тази посока се предприемат в ислямизираните райони на България, а също и в Албания. Нещо се прави и в Русия. Например вече няколко години в Москва по благословение на свещеноначалието се служат молебени на татарски език за православните татари. Нашата Църква активно превежда Библията на казахски език, на езиците на Дагестан – това са все мюсюлмански народи. Работи се за укрепването на Православието сред осетинския народ. Шест години действа сайтът "Православие и ислям". Издават се православни полемични и апологетични книги за исляма. А съвсем наскоро се състоя първият след революцията публичен религиозен диспут на православния свещеник Даниил Сисоев с мюсюлманина Полосин, завършил с победа за православните. В нашите семинарии учат студенти, преминали в християнството от исляма, мнозина от тях стават свещеници, някои желят да водят мисионерска дейност сред своите сънародници.
За съжаление, доколкото знам, в страните от бивша Югославия никой не се занимава целенасочено с мисия. Специално се интересувах от този въпрос и неведнъж ми отговаряха, че нито в Босна, нито в Сърбия, нито в Черна гора, нито в Македония някой проповядва на мюсюлманите. Струва ми се, че ако това не се поправи, то ще доведе до поражение на православните. Рано или късно. Защото самите мюсюлмани са мисионерски активни и имат обикновено повече деца в семейството. Само мисията с Божията помощ може да превърне враговете в наши братя в Христа. Това е истинската победа. Религията оказва огромно въздействие върху съзнанието на човека; ако повярването е било истинско, той наистина се преражда. Не един път ми се е случвало да се убеждавам: при общуването с православни араби аз се чувствам като сред братя, но когато общувам с руснаци, приели исляма, аз усещам, че пред мене са съвършено чужди хора.
Ако се върнем към приказката, с която започнах тази статия, ще видим, че тя завършва добре: зайчето повикало на помощ петела, който изгонил грабителката-лисица и върнал на зайчето неговия дом. Исторически за много християнски народи ролята на такъв петел е играела Русия. Руските императори официално провъзгласявали, че защитават християните по целия свят. И думите не се разминавали с делата. През последните няколко века руснаците реално са помагали на много християнски народи – гърци, сърби, българи, румънци, грузинци, арменци, осетинци, православни араби, дори етиопци. Изпращали сме им книги, помагали сме с пари, оръжие, подслонявали сме техните изгнаници и най-сетне сме воювали и умирали за тях. Малцина помнят за това сега, но ако не беше кръвта на руските воини и ако не бяха усилията на руското правителство, сега нямаше да има страни като Грузия, Армения, Гърция, Румъния, България, Сърбия.
Но днес Русия вече не е същата. Властта е слаба. Политическата воля е парализирана. Не само едноверните братя в другите страни, но и самите руски християни са оставени на произвола на съдбата пред наплива и натиска на мюсюлманите. Тъй че е безполезно да чакаме, че ще дойде някакво приказно "храбро петле", което ще реши всички проблеми. Именно от нашите мисионерски усилия зависи, дали ще живеем в скоро време сред врагове или сред братя в Христа.
С нас е Бог!
Съгласен с доста от нещата в статията, и като човек, интересуващ се от ислям. Но хайде по-леко с думите „враг“ в статията-така ли мислим да привличаме хора към православието, като ги определяме като „врагове“?
аз съм мюсюлманин но не мога да кажа че познавам добре исляма, а вие говорейки за исляма от доброто му познаване ли говорите от името на исляма. какво ще кажете тогава за айет 256 на сура 2 кадето се казва:“Няма принуждение в религията. Отличи се вече истината от заблудата. Който отхвърли сатаните и повярва в Аллах, той се обвързва с най-здравата връзка, която не се къса. Аллах е всечуващ, всезнаещ“, както и за5:32″Заради това предписахме на синовете на Исраил, че който убие човек не за човек или заради покварата му по земята, той сякаш е убил всички хора. А който спаси човек, той сякаш е спасил всички хора. Дойдоха при тях Нашите пратеници с ясните знаци. После мнозина от тях подир това престъпваха на земята.“ и другото което искам да кажа от кой преводач са цитатите. искам също така да ви благодаря за това че ми давате възможност да изкажа мнението си. ние мюсюлманите и християните трябва да обединяваме усилията си а не да се компрометираме заштото имаме общ враг в лицето на разрастващия се атеизъм и материализъм. и по този начин да спасим хората от духовна смърт.