Патриарх Алексий за днешното състояние на Русия и задачите на РПЦ
Предстоятелят на Руската църква призова за консолидиране на руския народ около една национална идея. Той призна, че решаването на този проблем не е проста задача, защото съвременното общество губи усета си за сакралност и се ръководи от чисто прагматични, утилитарни мотиви по принципа "да вземем всичко от този живот". Според него "това свидетелства за фундаментална духовна криза, която неизбежно води до социална катастрофа". По думите на Светейшия Патриарх, "отхвърлянето на християнството ще доведе в крайна сметка до възтържествуване на други антропологични принципи, необременени от разбиране за богоподобното достойнство и свобода на човека".
На събранието, на което присъстваха също така и викарните епископи на Московската епархия, свещениците на московските храмове, членовете на енорийските съвети, наместниците и игумените на московските манастири и ставропигиални обители, Негово светейшество цитира някои статистически данни за Руската православна църква: в настоящия момент РПЦ наброява 132 епархии и 26 600 енории, от които 12 665 са на територията на Русия, както и 688 действащи манастира. Мрежата на образователните институции на Руската църква включва 5 духовни академии, 2 православни университета, 1 богословски институт, 34 духовни семинарии, 36 духовни училища и пастирски курсове.
Предстоятелят на Руската църква призова за консолидиране на руския народ около една национална идея. Той призна, че решаването на този проблем не е проста задача, защото съвременното общество губи усета си за сакралност и се ръководи от чисто прагматични, утилитарни мотиви по принципа "да вземем всичко от този живот". Според него "това свидетелства за фундаментална духовна криза, която неизбежно води до социална катастрофа". По думите на Светейшия Патриарх, "отхвърлянето на християнството ще доведе в крайна сметка до възтържествуване на други антропологични принципи, необременени от разбиране за богоподобното достойнство и свобода на човека".
Значителна част от словото му беше посветена на проблемите около духовното и физическо здраве на младежта – разпространението на СПИН, дрогата, демографската криза. Патриархът призова за съвместни усилия на цялото общество за борба с тези социални недъзи. Като причина за неблагоприятното развитие на демографската ситуация той посочи оскъдняването на духовността у младежта и липсата на правилно разбиране за брака и семейния живот.
Говорейки за пастирското служение, Патриархът отбеляза, че въпреки своя дълг – да служат ревностно и трезво на Църквата и Божия народ – много свещеници показват неспособност да се противопоставят на влиянието на атмосферата на греха, неразбиране на нуждите на своето паство, формално и безсъдържателно пастирско ръководство на своите енориаши. Според него сред главните причини за занемаряването на пастирските задължения е прекалената грижа за материалното благополучие: "Ако материалните блага, йерархичното положение, наградите стават главното в живота, тогава Църквата започва да се възприема не като среда за духовно израстване и труд в Божието лозе, а като място за изхранване, сфера за печелене на пари".
Той осъди разпространената сред младото духовенство тенденция за прекалено строго и авторитарно духовно ръководене на паството: "Опитните свещенослужители като правило се ръководят в своето духовническо служение от установената традиция, докато по-младите понякога смятат, че могат да постъпват по свой произвол".
Словото му съдържаше критични бележки и за отрицателните явления в богослужебната практика; Патриархът отбеляза, че е имало случаи на отказани треби, ако енориашът не може да внесе необходимата сума "като пожертвувание". Светейшият Патриарх осъди тази порочна практика и забрани използването на "тарифи" в църковния живот.
Особено внимание бе отделено на социалното служение на Църквата. Москва е съвременен мегаполис, където социалните проблеми се проявяват особено ярко. И макар Църквата да е натрупала вече опит на успешно социално служение, работата в тази област се върши все още от ограничен брой енории, няма реално сътрудничество между енориите и местните социални служби. Патриархът призова за активно развиване на отношенията между Църквата и държавните структури за здравеопазване и социална защита, за съвместни програми с тях, както и за активно сътрудничество с предприемачите, които са готови да жертват средства за социални нужди.
Енорийските свещеници, каза Патриархът, имат възможността да организират помощ за нуждаещите се, за социалните и здравни учреждения (детските и старческите домове, болниците), без да се ограничават само с духовна подкрепа. За тази цел трябва да се привличат доброволци и от църковната среда, и просто отзивчиви и добри хора. Служението на миряни-доброволци е нещо, което за момента не може да осигури нито една държавна служба, подчерта той.
Особена грижа според него трябва да се отдели на детските домове, които в Москва са около 40. И макар най-добрият начин да помогнеш на дете-сирак е като го осиновиш, има и много други начини за смекчаване на трудния му живот. Трябва да се помни, че ситуацията с бездомните деца в Русия е почти катастрофална. Много деца са използвани за користни цели от професионалните просяци.
Служението в интернатите, старческите домове, помощта за бездомните хора, грижата за инвалидите, работата с бивши затворници — всичко това са сфери, в които Църквата може и трябва да се изявява активно, подкрепяйки нуждаещите се и духовно, и материално. Ефективната организация на социалната работа изисква осигуряване на необходимата информационна поддръжка на църковните проекти и инициативи. За тази цел трябва да се използват медиите и Интернет, подчерта Патриархът.
-520x245.jpg)
