Празниците като метафора на отчаянието
Всяка зима в края на декември светът бива обзет от лудост, трудна за описание. Хората се тълпят в магазините, чакат на огромни опашки, за да дадат последните си стотинки, търговци с какво ли не стоят на всеки ъгъл, предлагайки ти щастие или поне нещо, което прилича на него. И най-лошите хора се усмихват на децата, горките елхички се отсичат и разграбват яростно, потреблението на електроенергия бие всички рекорди, всичко живо купува играчки, светлинки, гирлянди, дядоколедовци… Хората се тъпчат като за последно, слушат коледни и новогодишни песни, готвят до задушаване, мнозина преяждат и препиват така, че на всеки ъгъл се чува сирената на “Бърза помощ”. Навсякъде се тълпи неописуема човешка гмеж, и особено там, където нещо се продава, сякаш всички тези хора след няколко дни ще умрат и затова влагат всичките сили, за да изживеят остатъка от живота си максимално интензивно.
Какво стои зад целия този ненормален кипеж, каква тайна се крие зад милионите разноцветни светлинки, какъв е смисълът на цялото това стълпотворение и безкрайните опашки в супермаркетите, каква е целта на тези безбройни излитания на тапи от шампанско, на целия този делириум на човечеството посред мрака и студа на зимата?
Отговорът е прост. Хората търсят щастие, вечен живот, неумираща светлина, единение с Бога. Търсят ги неистово. Кой ги търси? Онези, които дерат гърла на централния площад, пияниците по блоковете, неудържимите взриватели на пиратки в спалните райони, меломаните, гърмящи с тонколоните си през отворените прозорци, унищожителите на бутилки с вино и ракия, човешките създания, затворени в клубовете и дискотеките, където децибелите, ревът и мракът носят пророчество за геената огнена, маскираните шутове, които бият барабани под прозорците, довеждайки до отчаяние родителите с малки деца. Да, всички те. Само че не знаят къде да ги търсят. Търсят — както казват светите отци — безкрайното в крайното, светлината в материята, вечността в тленната плът, търсят скъпоценности в боклука.
Все едно, ако си гладен и искаш да ядеш, да се запътиш към кофата за боклук вместо към сложената трапеза. Коледа в наши дни е още една възможност да видим колко отчаяно се вкопчват хората в материята, за да утолят неутолената си духовна жажда, как ровят в боклука с надеждата да намерят в него рая, как търсят небето с очи, приковани към земята. Да, всички тези лакоми лапачи и пиячи са жалки жертви на своя търбух, но в действителност техният глад не може да бъде задоволен с нищо освен с истинска, небесна храна. Блудниците са хора, задушаващи се сред безброй тела в търсене на истинската любов в брачния чертог на Жениха. Опустошителите на безбройните бутилки жадуват, без да знаят това, за онази жива вода, която идва от небесата и дава живот вечен. Слушателите на безсмислени песни и музикални “парчета” копнеят дълбоко в душите си да чуят музиката на небесните хорове.
Празниците са оглушителен, отчаян вопъл на хора, търсещи вечността. Това е безмерната болка на онези, които знаят, че ще умрат. Това е треперенето на човека пред небитието, бурната съпротива на онези, които отиват в земята. Това е реакцията на милионите безсмъртни души, викащи: “НЕ, ние няма да умрем, ние сме предназначени за небето, ние имаме идеи, желания, чувства, планове за цялата вечност”. Но за съжаление малцина знаят къде е истинската храна, истинската музика, истинските дарове, истинската светлина, истинският живот. Там, където се ражда Христос, Хлябът Небесен, вечната Любов, най-големият Дар, който Бог дарява на хората, Светлината на света, Пътят, Истината и Животът. | Pravoslavie.ru
Превод: Андрей Романов
