Честит празник, български учителю!
Онеправдан си ти днес, брате мой. Трудно свързваш двата края. Беден си. И дори си презрян. Колкото и да се трудиш, благодарност няма насреща. Учениците днес забравиха какво е ценно и поеха по нанадолнището. Забравиха, че ако теб те няма, те няма да прокопсат. Забравиха, че именно ти някога спаси нацията от изчезване по време на двете дълги робства…
Забравиха историята и вярата. Забравиха за идеалите на предците си. И… оглупяха. Сега те имат други цели. Копнеят за пари, много пари. Не им пука за науките. Не милеят за училището, нито пък за родината. Не желаят дори да пишат на български. Интересуват се предимно от изгодата и удоволствията. Настъпила е безнравственост и бездуховност. И изглежда, че всичко е обречено. Но това е така само на пръв поглед. Бурята е голяма сега. Но ще премине. Ще отмине и само лош спомен ще остави.
Затова ти сега не тъжи, брате мой. Защото ти си един малък герой. Напук на всичко ти остана. А това никак не е малко. Бориш се да оцелееш с малката заплата и вършиш достойно, велико дело. Тъй че не унивай. Бог вижда усилията ти и знае намеренията ти. А те са чисти, защото си тук. Много твои колеги оставиха учителстването и заминаха на Запад. Там те се превърнаха в слуги. Мъжете носят тухли и пясък. Жените чистят магазини и тоалетни. Казват, че се чувстват по-добре, защото са сити и облечени. Но всъщност са сломени. Сломени са и духовно, и физически. Но ти не се предаде. Ти си още тук. Сградата на училището образно се руши. Руши се отвътре. Прозорците и чиновете са счупени. Стаите са полупразни. Празни са и главите на учениците. В тях духа лют вятър. Цари безхаберие, пошлост, простотия. Неуютно е да се работи в такива условия. Но има и изключения. Затова и ти упорстваш. Опитваш се да изпълниш дълга си. Съпротивляваш се.
И така и трябва. Не се отказвай, брате! Стой къде си и се бори. И да не си посмял да загубиш вярата си. Виждаш ли, днес е Дeнят на българските будители. Хиляди хора се сетиха за теб. Умилиха се. И се натъжиха. Но и се възхитиха. Възхитиха се от теб. Защото е видно, че ти днес си онеправдан, но не си станал за посмешище. И никога няма да бъдеш. Запомни това.
Стой на мястото си и продължавай да учиш малкото български ученици на четмо и писмо. И да не си посмял да се откажеш. Ти си твърд и знаеш цената си. Тъй че, каквото и да ти донесе утрешният ден, няма да се предадеш.
Честит празник, скъпи брате мой! Честит празник, учителю!
Послепис
Написах този поздрав толкова прочувствено, защото някога и аз бях като теб, брате.
Някога и аз бях учител.
„Празни са и главите на учениците. В тях духа лют вятър. Цари безхаберие, пошлост, простотия.“
Интересно твърдение на един някогашен учител за учениците. Ако някога моите учители, които бяха прекрасни, са имали такова мнение за мен и за всички техни ученици аз честно казано не знам дали бих ги уважавала. Да се работи с децата е трудно, в това няма съмнение, но ако един учител застава пред учениците с нагласата, че срещу себе си има безхаберни, пошли и прости хора, то делото му е обречено на неуспех!
Великолепен текст на г-н Ралчевски. И аз съм бил учител. Бих се подписал под всяка негова дума.
Г-жо Райкова, спорите с очевидни неща. По Ваше време и учителите, и учениците са били други. Идете ДНЕС в класните стаи, вижте какво става там – и ще разберете, че казаното от г-н Ралчевски всъщност е твърде меко и щадящо.
[quote name=“Райкова“]
Интересно твърдение на един някогашен учител за учениците.[/quote]
Да благодарим, че г-на е намерил ново поприще и не се самоинквизира като учител, за какъвто е ясно, че не става. Много е мелодраматичен и прекалено емоционален за тая работа. Децата не търпят фалш и лицемерие. Те искат силна ръка. Да усетят дух и мъжество. Мили думи не ги умиляват. Те искат истината, ценят добрия пример и учителите да горят в професията си. Да умеят да преподават, да искат да предадат знанието си, а не вяло да отбиват номера си.
Скоро учих и съм отвратена от преподавателите. Имах състудент, които бе по-умен от всички тях взети заедно. Само него си спомням с добро и един, двама от преподавателите, които РАБОТЕХА. Доц. Стефанов по старогръцки и латински – бе един от тях. Другите бяха жени, професори от СУ по психология и старобългарски. Проф. Витанова и проф. Клементина Иванова. Много уважавам и състудентите си, които учеха и се трудеха със сърце напук на всичко.
Мисля, че не всички ученици са такива, познавам прекрасни деца. А за безхаберието и пошлостта не са виновни те. Спомням си едни думи на актрисата Златина Тодева, а именно: „Децата са като бял лист хартия, каквото напишем , това ще четем!“ Отговорни са други – родители, учители, ние възрастните накратко казано.
Много хубав текст. Напълни ми сърцето. 🙂
Какво сте се заяли с автора? Все учителите са ви виновни! Днес учителят в България е истински мъченик. Не могат да се оневиняват „децата“ на по 18 и 20 години за техните действия, сякаш някой друг им е виновен за това. Точно тук е проблемът ни като нация – винаги Другият е виновен. Аз не съм виновен за нищо.
Ако сте такива отворковци, идете и станете учители. Искам да ви видя, как ще се справите в клас, когато „децата“ играят карти, слушат чалга и пушат, а ако им направите забележка, се канят да ви набият.
[quote name=“andrey“]
Ако сте такива отворковци, идете и станете учители. Искам да ви видя, как ще се справите в клас, когато „децата“ играят карти, слушат чалга и пушат, а ако им направите забележка, се канят да ви набият.[/quote]
Къде правят тези неща децата на по 18-20 години? В ТВУ ли?
А г-н Ралчевски първо обижда децата казвайки, че били оглупяли. Второ с тоя патос и емоция звучи хумористично и неадекватно. И трето – той като е тръгнал за пари по света, защо упреква другите в комерсионалност, търсене на изгода и удоволствия? Лют вятър веел в празните глави на учениците! Царяло безхаберие и пошлост и простотия! С какво право обижда децата ни? Той дете не е ли имал? Не знае ли колко УМНИ СА ТЕ? И как ги съсипват възрастните. Точно такива възрастни, които едно говорят, а друго вършат. И мислят, че някой им се връзва на голите приказки и комсомолския патос.
[quote name=“Т.Георгиева“]Къде правят тези неща децата на по 18-20 години? В ТВУ ли?[/quote]
Не, в 99 процента от училищата.
[quote name=“Т.Георгиева“]А г-н Ралчевски първо обижда децата казвайки, че били оглупяли.[/quote]
А Вие какво, да не мислите, че са поумняли? Ето един пример: учителят пита „деца“ от 10 или 11 клас какво е представлявала Студената война (материал, който те са учили). Те отговарят: „Това е война с хладно оръжие“.
[quote name=“Т.Георгиева“]С какво право обижда децата ни? Той дете не е ли имал? Не знае ли колко УМНИ СА ТЕ?[/quote]
Умни, дръжки. По-тъпи и неграмотни млади поколения България не е виждала. Горко на тази страна, когато те я поемат в ръцете си.
Не зная къде си учител Андрей, но от болката ти разбирам, че страдаш истински. Помисли по въпроса дали някой не ти организира тормоз и преследване чрез учениците ти. Ако си нежелан там, но не ти го казват открито – това е начин за силен натиск. Наблюдавах подобно нещо там където учех. Една много умна и чувствителна студентка бе прогонена чрез състудентите си според мен организирано. Колко му е да бъде докаран до отчаяние един чувствителен човек?
Що се касае до хладното оръжие – децата са с много силно чувство за хумор. А дори и да е било грешка – какво пречи да се посмеете добронамерено и продължите урока разведрени в някаква степен.
За съжаление възрастните не сме на нивото на децата, които идват на света като ангели и лека-полека ограбваме душите им и ги потапяме в мрака на тъжния си безрадостен свят.
Има и деца на 7,10 години. И те ли са пошли? В музея, в който работя идват ученици и те не ми се струват оглупяли. Ако някои деца нямат добро възпитание, то отговорни са родителите. Децата повтарят това, което виждат. Ако примерът е лош какво да очакваме от децата. Но всеки може да се промени все пак. А преди да обвиняваме децата, нека видим какво ги заобикаля отвсякъде – телевизия, улица и т.н.
Не съм учител, за щастие, но имам приятели и познати учители. Всички те казват едно и също. Отношението към учителя не е заради съзнателен тормоз, а защото учениците знаят, че няма ред и те не могат да бъдат реално наказани. Освен това те са проникнати от тотален материализъм и виждат в учителя лузър, който няма скъпа кола, скъп телефон и работи за грошове. Презират го за това. Познавам учители, които са били заплашвани с бой, ако не пишат високи оценки. Изобщо положението е трагично.
Да се посмеем на невежеството? По-уместни биха били сълзите.
Г-н Ралчевски, прочетох Вашия роман „30 паунда“. Поздравявам Ви! Книгата е много хубава! Мисля, че стигнах до нея в много подходящ момент от моя живот. Пожелавам Ви много вдъхновение и благодат! Слава Богу за всичко!
🙂
Много истина, и много болка има в този поздрав! Много учители са на предела на силите си – физически и психически. Безхаберието, пошлостта и простотията ги има навсякъде. Но все още има деца, чиито очички светят, които сутрин те очакват с нетърпение… заради тях все още си струва! Честит празник!
Това, което искам да кажа за този поздрав се съдържа само в една дума: П о к л о н ! ! !
Поклон пред човека изрекъл тези думи.