24 юни – Рождество на Свети Йоан Кръстител

Св. Йоан приема слово от Господа и проповядва покайно кръщение, за да приготви пътя на Господа Иисуса. Прошката на греховете обаче става само в името на Господ Иисус Христос. Христос ни кръщава с Дух и истина. Мнозина бъркат и смесват Йоановото и Христовото кръщение. Прошката на греховете я дава само Бог чрез приемане на изкуплението, извършено от Христос на кръста.
Мнозина сектанти смесват Йоановото и Христовото кръщение. Те не вярват, че в тайнството на кръщението в името на Отца и Сина и Светия Дух се прощават всички грехове и затова прекръщават християните, кръстени в младенческа или детска възраст. Те забравят, че "един е Бог, една е вярата, едно е кръщението".
Най-трагично обаче е, че има и ултраправославни, които прекръщават всекиго, който не е кръстен от ултраправославни (например ГОХ – "истинските православни християни“ в Гърция, РПАЦ – "Руската православна автономна църква", някои светогорци-зилоти и други като тях). Те забравят думите на Символа на вярата: "Изповядваме едно кръщение за опрощаване на греховете… и живот в бъдещия век".
Дори канонични православни духовници си позволяват да прекръщават православно кръстени (дори и духовници). Наскоро на Света Гора принудиха един американски православен свещеник да се прекръсти, само защото е… американец.
Някои зилотстващи не признават кръщението, ако не е с потапяне, и то пълно. Това напомня мита за Ахил и неговата пета, непотопена във вода и затова останала уязвима. Така мислят и тези "мъдреци" – което не е потопено, не е и спасено!
Буквата ги убива, а Духът животвори онези, които се ръководят от Него. Бог изля любовта в сърцата ни чрез дадения нам Дух Свети в кръщението. С прекръщаванията си някои се опитват да Му се противят. В древността новацианите прекръщавали християните, които са имали слабостта да се отрекат от вярата или са изпаднали в големи грехове. Получава се, че греховете на човека могат да заличат кръщението му. Св. Амвросий Медиолански ги изобличил за тяхното жестокосърдие като извършващи грях срещу Бога.
Зилотите забравят, че кръщението в името на Отца и Сина и Светия Дух не е човешко, нито "твърде човешко". То е дело на Самата Троица, а свещенослужителят, който го извършва, само произнася словата на тайнството и само потапя във водата кръщавания. Така е и с другите тайнства на Църквата. Формулата "Аз те кръщавам" на римокатолиците подвежда и някои наши зилоти и ги кара да мислят, че самите те кръщават, сякаш са Христосовци и богове.
Не е вярно това, което пишете за мандеите. Те са последните живи гностици. За тях вж. моята статия: Мандеите – съвременни родственици на богомилите. – Епископ-Константинови четения. Шумен. Т. 4-5, 2001, 122-127.
.
Дидахията, която е най-ранният паметник след Новия Завет, също предписва кръщение с потапяне, но ако няма „жива“ вода (река, езеро), разрешава и с обливане. Значи тогава може, а сега не може!