Hello, Homo cyberneticus! – за някои етични аспекти на пандемията COVID-19

Д-р Свилен Спасов

Д-р Свилен Д.Спасов е магистър по биология, специалност растително генно инжeнерство,  и магистър по богословие. През март 2019г. придобива докторска степен във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“ по специалността християнска етика,  защитавайки успешно дисертация на тема „Генното инженерство: социокулурни и антропологичтно-етически аспекти” с научен ръководител доц. д-р Свилен Тутеков. Пише в областта на биоетиката, като изследва връзките между биологичното и етичното знание в контекста на православното учение. 

Протичащата пандемия COVID-19 не може да бъде осмислена и разбрана извън историко-политическия и социокултурния контекст на развитието на постиндустриалните общества. В този смисъл пандемията е своеобразен резултат от развитието на съвременната постхуманна цивилизация[1]. Протичащите бурни процеси на идеологизация през последните няколко декади превърнаха биологичното знание в своеобразна идеология, която постави Homo sapiensв позиция на застрашен биологичен вид, поради неспособността му да се справи с тази или с бъдещи вирусни инфекции.

В резултат, това „несправяне“ отново извежда на дневен ред идеите на евгениката за подобряване на човека чрез новите биотехнологии и създаването на нов вид човек – Homo cyberneticus.

Дали тази пандемия е предизвикана или е естествен процес на еволюиране на вирусите в случая няма особено значение  поради факта, че тя отваря широко вратата за идеите на трансхуманизма[2]. Мнозина анализатори се опасяват, че след пандемията ще бъдат ограничени основни човешки права. Нашият анализ обаче ще покаже, че е застрашено самото бъдещо съществуване на Homo sapiens. Далече съм от идеята да чертая апокалиптични картини за бъдещото предполагаемо развитие на човечеството. Анализът, който ще представя, е хипотезаза бъдещето развитие на постиндустриалните общества през следващите няколко декади.

В този ред мисли ще бъде направен опит за анализ и осмисляне на протичащата вирусна пандемията в общия дискурс на идеологизация на биологичното знание, както и обратното – в дискурса на биологизацията на идеологиите. Представените аргументи ще дадат възможността за изграждане на концептуални мостове, за да се докаже теорията за вече осъществената биологизация на идеологиите, чийто представител е трансхуманизмът, който ще търси начини за собственото си осъществяване много по-бързо поради възникналата критична ситуация по време и след covid-19пандемията.

Кратка историческа деконструкция на биологизацията на идеологиите

За осмисляне на всяко събитие, било то световна военна криза, или пандемия, на каквато сме свидетели, е необходимо да потърсим историческите предпоставки в развитието на постиндустриалните общества, в които то се появява. С историческа деконструкция (която не е достатъчна) ще направим своеобразна дисекция на социокултурното развитие на постиндустриалните общества. След това ще очертаем онези опорни точки, които ще ни помогнат да изградим концептуални мостове към причините за една пандемия и следствията от нея.

Историческото развитие на човешката цивилизация е съпроводено с развитие на технологиите. Бързите темпове в развитието на технологиите предоставят огромни възможности за подобряване качеството на живот[3]. Човешката цивилизация се развива през вековете към своята тотална технологизация, а развитието преминава през различни етапи и протича с непостоянна скорост. Свойството на изкуството(τέχνη) да преобразява нещата, да ги приспособява и открива за собствена полза във всекидневния живот се променя в периода на модерността[4]. Изкуството е заменено от машината и технологията, които променят отношението на човека към света и към самия себе си[5].

Важен момент, който трябва да отбележим, са пандемиите през Средновековието. Те представляват своеобразни катализатори на технологизацията. Измирането на големи човешки маси оскъпява неимоверно труда, някои производство изчезват по простата причина, че хората, които са извършвали тези дейности, са загинали в пандемиите. Именно затова протеклата технологизация през модерността и постмодерността търси начин да механизира повечето икономически дейности, с цел те да бъдат по-малко зависими или въобще да бъдат независими от живата работна сила.

Протичащата пандемия днес изправя пред подобна ситуация постиндустриалните общества, връща ги няколко века назад. Производствата замират поради невъзможността на работниците да работят от взетите противоепидемични мерки. Производства, които са напълно роботизирани и автоматизирани, обаче остават, те не прекъсват работния процес. Именно тук е херменевтичният ключ – как производствените процеси да продължат, независимо от протичащата пандемия?

Всичко това ще бъде отчетено след пандемията от водещи икономисти и банкови специалисти, ще започнат да се изграждат теории, колко добре в бъдеще би било 100% производствата да бъдат напълно роботизирани и автоматизирани. Почти веднага ще бъдат предложени много варианти и редица модели за осъществяване на тази идея. Един от вариантите е свързан с подобряване здравето на работниците чрез поставянето на множество ваксини, което се прави и днес. Ако обаче ваксините не дават необходимия резултат, ще се наложи търсенето на други модели.

Един от възможните е пряко генно модифициране за създаването на устойчиви на патогени човешки индивиди посредством новите биотехнологии. Този модел е разработен от трансхуманното движение (H+)и в него се предвижда подобряване на човешката раса посредством комерсиалната евгеника[6]. Докато днес етичните обструкции са неопровержими, след пандемията едва ли ще е така. Всички етични обструкции може би ще бъдат пренебрегнати с главния аргумент, че без работеща икономика човек не може да оцелее като биологичен вид. Анализаторите смятат, че комерсиалната евгеника ще стартира около 2030 г. Последствията за световната икономика след пандемията обаче ще акселерират значително този процес.

В този ред мисли ще кажа, че постиженията на съвременните биотехнологии са достатъчни чрез генното инженерство да бъдат реализирани проекти за дизайнерски бебета, устойчиви на патогени от всякакъв порядък[7]. Ето защо пандемията отваря широко вече открехнатата врата пред комерсиалната евгеника и ще търси възможности за подобряване на човешкия вид, поради посочените икономически аргументи . С други думи казано пандемията вероятно ще катализира осъществяването на идеите на трансхуманизма и ще отвори път за търсене и създаване на следващия човешки вид, устойчив на бъдещи вирусни атаки.

Някои етични аспекти на covid-19 пандемията

Вече е ясно, че covid-19 [8]пандемията активизира лавинообразен процес на идеологизация на биологичното знание, което от своя страна, ще доведе до значителна промяна в човешкия етос. В тази промяна е заплашено съществуването на човекът такъв, какъв го познаваме сега, и ще протече замяната му по икономически съображения със следващия вид – Homo cyberneticus, като крайна необходимост, за да „оцелее“ в бъдеще икономически и физически човешкият вид.

Човешкият живот е висша ценност и неговото защитаване е аксиоматично за всички етични системи. Какво ще се стане, ако оцеляването на човека като биологичен вид, е застрашено? Ще бъдат ли пренебрегнати други висши ценности, за да оцелеем? Тези въпроси са по-скоро реторични, защото от мерките (напълно адекватни и уместни), които вземат повечето правителства в пандемичната криза, показват своеобразно жертване на права и свободи с цел оцеляването на човешката цивилизация, като това оцеляване преминава през оцеляване на икономиката. Ето защо в бъдеще ще се търсят начини за оцеляване на икономиката, което е свързано и с оцеляването на хората; обратното твърдение е вярно също. Ако бъдат предложени евгенични модели, в които ще се търси подобряване на човека, за да бъде той неподатлив на вирусни бъдещи атаки, обществото след пандемията ще бъде значително по-податливо на положителен отговор, отколкото преди пандемията. Икономическата целесъобразност е водеща, защото икономиката трябва да работи с или без пандемия.

Именно това е предизвикателство за православното християнство, да се впише адекватно в постпандемичното бъдеще на човечеството. Обстоятелствата днес очертават пред Църквата сякаш две възможности – или да се затвори в себе си и да отстоява своите позиции и разбирания, превръщайки се в самодостатъчна структура, изолирана от обществото, или да се отвори за плуралистичните идеи и да се обезличи, загубвайки идентичността си, превръщайки се в социална организация по примера на много религиозни общности на Запад[9].

Къде е Бог всъщност в тази ситуация. Традиционното християнство в лицето на православието вижда и открива бъдещето на човека в осъществяване на неговото обожение като богодарувана възможност посредством Божията благодат. Никоя предполагаема природна, човешка или технологична сила не е по-голяма от Божията воля, затова никоя от тях няма да бъде истински неизменна, т.е. Единният Бог е допуснал това да се случи и е възможно хората със свободна воля, дадена от Твореца, да изберат трансхуманното бъдеще. В този контекст идеите на евгениката и трансхуманизма са израз на тази свободна воля.

Желанието на човека да постигне своя икономически и телесен апотеозе преди всичко е цел за трансформирането на хората в боговеили поне в нов човешки вид – Homo cyberneticus– икономически и телесно независим и недосегаем от вируси например. Тази идея е стара, колкото е стара нашата цивилизация. Подобрените генетично човеци няма да боледуват, ще работят повече, ще изследват космоса и т.н., ще бъдат просто икономически по-изгодни (мечта за всеки работодател), което напълно съответства на принципите на пазарната икономика. Ето защоcovid-19 пандемията можем да определим като старт в посока към трансхуманното развитие на човешката цивилизация, именно поради крайната идеологизация на биологичното знание. Дали това ще стане  или не предстои да разберем. Важно е днес да осъзнаем реалността на тези бъдещи възможности за развитие на човешката цивилизация. Ако те бъдат достатъчно добре осмислени, може да бъдат регулирани и да се избегне бъдеща дискриминация и орязване на основни човешки права и свободи.

ЛИТЕРАТУРА:

Брайън, У.Религията в социологическа перспектива. ВТ, 2001.

Мандзаридис, Г.Християнска етика. Том I–II, С., 2011–2013.

Минков, Ив.Молекулярна биолотия. С., 1992.

Попмаринов, Д.Съвременни богословски проблеми.С., 2004.

Стоядинов, М. Съборността като „дар“ и „цел“. // Богословска мисъл. С. 13, 1/4, 2008.

Тутеков, Св.Добродетелта заради истината. ВТ, 2009, с. 364

Charo, R., Hynes, R.Human Genom Editing: Science, Ethic, and Cavernace. Washington: Nacional Academic press, 2017, р. 70.

Еngelhardt, H. Tr.Global Bioethics, Theology, and Human genething engineering: The Challenge of Refasnioning Humane Nature in the Face Moral and Religious Pluralism. //CenEthics and Religions. Basel, 2010

Fukuyama, F.Our posthuman future: Consequences of the biotechnology revolution. New York: Farrar, Straus and Giroux, 2002.

Lilley, S.Transhumanism and Society: The Social Debate over Human Enhancement. // Springer Briefs in Philosophy, 2013, p. 26.

Hughes, J.Contradictions from the Enlightenment Roots of Transhumanism. //Journal of Medicine and Philosophy, 35: 622–640, 2010, р. 16.

Janas,H.Technik, Medizin und Ethik.Frankfurta.M., 1985, S. 43.

БЕЛЕЖКИ:

[1]Lilley, S.Transhumanism and Society: The Social Debate over Human Enhancement. // Springer Briefs in Philosophy, 2013, p. 26.

[2]Hughes, J.Contradictions from the Enlightenment Roots of Transhumanism. //Journal of Medicine and Philosophy, 35: 622–640, 2010, р. 16.

[3]Еngelhardt, H. Tr.Global Bioethics, Theology, and Human genething engineering: The Challenge of Refasnioning Humane Nature in the Face Moral and Religious Pluralism. //CenEthics and Religions. Basel, 2010, p. 40.

[4]Janas,H.Technik, Medizin und Ethik.Frankfurtam M., 1985, S. 43.

[5]В противовес на всеобщата технологизация през XX век се развиват теченията биоконсерватизъми анархопримитивизъм.Според Херберт Маркузе„напредъкът не е празно понятие“, той представлява движение към конкретни цели, а тези цели се определят от възможностите за подобряване на човешкия живот. Напредналото индустриално общество се приближава към онзи стадий на развитие, при който по-нататъшният напредък би предизвикал преврат в посоката и организацията на самия напредък. Този стадий ще бъде достигнат, когато материалното производство се автоматизира до такава степен, че всички житейски потребности бъдат задоволявани, а работното време се намали до частица от целокупното време. От този етап нататък техническият прогрес би се превърнал в царство на необходимостта, където той ще служи като инструмент за господство и експлоатация, което всъщност ограничава неговата рационалност. Според Х. Маркузе в най-напредналите области на съвременното индустриално общество се проявява тенденция към усъвършенстване на технологическия рационализъм и интензивен стремеж да се задържи тази тенденция в рамките на съществуващите институции: „В това се състои вътрешното противоречие на съвременната цивилизация – ирационалният елемент на нейния рационализъм“. – Вж. Маркузе, Х.Едноизмерният човек. С., 1997. с. 78.

[6]Charo, R., Hynes, R.Human Genom Editing: Science, Ethic, and Cavernace. Washington: Nacional Academic press, 2017, р. 70.

[7]Използването на генното редактиране и по-специално на метода CRISPR-Cas9 дава възможност също за коригиране на генетични мутации в стволови клетки in vitro Благодарение на бързо развиващите се технологии процесът за получаване на нови ембриони и следващото им селектиране дава възможност бързо и евтино да се произвеждат стотици ембриони, да се селектират техните геноми, както и да се избира подходящ ембрион с желаните гени. Смята се, че през следващите 30 години зачеването на деца по метода IVF – инвитро фертилизация (оплождане), и селекция на желаните геноми ще стане рутинен процес.

[8]Много доказателства се събраха в подкрепа на тезата, че това е изкуствено създаден вирус. Ето няколко от тях: първо, естествените корона вируси, които са открити при прилепи, са с много по-малки по размери – ок. 120 nm,covid 19 е три пъти по-голям – 390 nm. Наличието на три белтъка антигени е необичайно поради това, че в естествените вируси има само по един белтък антиген, наличието в генома на антигени от ХИВ вируса също е необичайно, но тава именно повишава значително вирулентността му поради специфичното свързване на тези антигени с ресничестия епител на белодробните клетки.РНК вирусите са предпочитани за генна модификация поради малкия им размер и по-лесния генен инженеринг, както и възможността за „прикачане“ на нови гени, без да се премине критичната маса. Така и не се доказа междинен гостоприемник, обяснението, че заразата е тръгнала от консумацията на заразени прилепи, не е издържана поради простата причина, че месното население се храни с тези животни от столетия.

[9]Именно поради това те бяха затворени и богослуженията спрени. Мисля, БПЦ със своето решение да не прекрати богослуженията си отстоя една историческо решение, което вярвам, че ще бъде цитирано занапред като пример за независимост и водителство свише на Светия Синод – конкретно решение в един конкретен момент и конкретна среда.