Да изкупиш времето – смъртта на православния християнин
На 7 ноември 1993 г. почина след продължително и тежко боледуване майка ми. Първоначално лекарите й даваха едва шест месеца живот, но Бог пожела тя да остане на този свят за още две години половина. Тя умря по “старомодния” християнски начин, като остави природата и Бог да следват своите пътища. Не беше прикрепена към проводници и респираторни маркучи. Не беше сторено нищо нито да се удължи, нито да се съкрати процеса на умиране. Тя постъпи така по собствен избор, макар че се намериха много лекари и медицински сестри, които я убеждаваха да не го прави. Издъхна си у дома, обградена от семейството си, което се молеше за нея. Умря по начин, по който монасите на Света гора умират и до ден днешен и по който повечето хора в “развиващите се” страни пристъпват към смъртта си – по естествен път, с минимално и подходящо медицинско вмешателство.
По времето, когато майка ми беше вече неизлечимо болна, медиите в тази страна започнаха да раздухват въпроса с “асистираното самоубийство”. Почти ежедневно започнахме да слушаме за някой си д-р Кеворкян, известен и с прозвището “д-р Смърт”. За съжаление ще слушаме все повече за него, докато медиите бавно се опитват да насочат културата ни към приемане на самоубийството като “основно човешко право”. И, както стана с толкова много други проблеми от тази сфера (абортите, сексът и т.н.), медиите ще спечелят и тази битка, и следващото поколение ще бъде заставено да смята несамоубийствената смърт като “неестествена”. Знаем как работи промиването на мозъци, виждали сме го и преди.
Нищо не можеше да се направи освен да бъде откарана в болница и включена на системи, което само би удължило по изкуствен начин процеса на умиране. Лечение беше невъзможно – мозъкът беше твърде поразен от ударите (или както ги наричат, кръвоносно-съдови “произшествия”).
Мама би била просто наслада за Д-р Кеворкян. Той би бил готов да й “помогне” да сложи край на страданията си, както вече бе “асистирал" на много хора, в много по-добро състояние от нейното. Би й помогнал да види, че животът й вече няма никаква “стойност”.
Е, от чисто физическа гледна точка, тя явно не притежаваше много “стойност”. Но животът не е само това. Нещо ставаше вътре в мама, нещо много важно. И това “нещо” имаше своя собствена хронология, собствено “разписание”. То не можеше да бъде насилвано, нито спряно, и беше свързано с духовния процес, който Бог извършваше в нея – процес, който, вярвам, предопределяше вечното й спасение.
Девет месеца преди смъртта си мама прие Св. Православие с думите “Не мога да разбера как не го направих преди години”. От мига, в който започна да приема Животворящите Тайнства и особено св. Причастие, нещо започна да се случва, да я променя, да расте вътре в нея и Бог започна своето дело върху нея. Страданията й сега придобиха особено значение – тя се пречистваше, облагородяваше и подготвяше за отлъчването на душата от тялото и за срещата със Съда на Живия Бог. Това не би се случило без нейната ужасна и на моменти плашеща болест.
През последните 6 месеца тя нито веднъж се оплака, нито изрази раздразнение за това, което ставаше. Приемаше го спокойно, като Божия воля – нещо, което трудно й се отдаваше, докато беше здрава (преди доста обичаше да се оплаква). Така целият дълъг процес на нейното умиране придоби значение, което иначе не би имал. Докато имаше все по-малко “стойност” от биологична гледна точка, душата й се събуждаше от дрямката си и започваше да свети с блясъка на златото.
Около 10 дни преди смъртта си мама неочаквано възвърна за няколко часа речта си и побърза да ни каже, че един дребничък стар свещеник с брада е започнал да й се явява. Без тя да знае, ние се бяхме молили на блажения Архиепископ Йоан Mаксимович да я придружава по пътя й към небето. Когато ни каза това, разбрахме, че той е чул молитвите ни, дошъл е до леглото й и тихо я очаква.
Имаше и нещо друго. Ако имаше някакви очевидно (външно проявени) страсти и пороци в нейната личност, това бяха тези две: беше страстен пушач и отдаваше прекалено значение на храната. Никога не достигна крайни степени на затлъстяване, но беше с наднормено тегло поради неспособността (или нежеланието) да обуздае апетита си. Но докато болестта й напредваше, тя съвсем престана да пуши, а поради повръщанията не можеше да се храни и отслабна извънредно много. Най после, по Божията милост, тези страсти бяха окончателно надмогнати, сякаш Бог й казваше: “Ти не се погрижи сама за това, затова аз сега ще го направя вместо теб”.
По-грубите страсти на личността й (нещо от което всички страдаме) също започнаха да се изглаждат. Докато преди бързаше да осъжда и да изказва без покана мнението си, сега придоби невероятна благост и толерантност. Никога не е била “трудна личност” – винаги безрезервно бе обичала децата си дори когато ние като малки, я наранявахме; но сега в характера й всичко, което беше дори леко отрицателно и тъмно, беше изкоренявано, докато тя съработваше на благодатното дело, което Бог извършваше в нея. Като че пред очите ни, ден и нощ, протичаше духовното й преобразяване. След последния й дъх една от сестрите ми каза: “Добре стори, мамо, показа ни как се умира”. Това беше последният подарък на майка ни за нас, нейните деца – да умре като “старомодна” християнка, “изкупвайки времето”.
Нищо от това не би могло да се случи, ако тя бе избрала ужасяващия път на евтаназията (този път тя никога не бе и разглеждала като възможен). Да, изкуственото прекъсване на живота й би скъсило физическите страдания, но също така би я лишило от най-върховната и най-важната опитност – обръщане във вярата, покаяние и преобразяване.
Ние, православните християни, които живеем в тези последни времена, все по-често се сблъскваме с ужасяващи “избори” и нови “ценности” , които правят все по-трудно оставането ни на тесния път. Ще стане много по-страшно, ако ужасните начинания на “д-р Смърт” не бъдат твърдо забранени. Що се отнася до умирането и смъртта, пред нас се изправя една друга перспектива. Страданията имат смисъл, ако се приемат под Христовия кръст. Трябва да знаем какво Бог ни е разкрил относно тези въпроси и в какво трябва да вярваме, преди да се озовем оплетени в медицински процедури и подчинени на цели, изцяло чужди на православния ни начин на живот.
