След конкурса „Блага вест“: среща с Радка
Радка Стаматова: Първо ще му кажа, че много го обичам…
Разговор с Радка Стаматова, спечелила първа награда в конкурса „Блага вест” с разказа си за малкия ученик Нермедин – Чудото Божие
Радка е начална учителка в Бургас. Има повече от 30-годишен опит в работа с деца. Преди четири години при нея идват родителите на Нермидин. Те искат да запишат детето си в първи клас, но са силно притеснени от сериозното заболяване на детето, свързано с прогресираща атрофия на мускулите. Радка приема детето и родителите с изключително внимание и с вътрешното убеждение, че трябва да им помогне с каквото може.
Тогава Радка Стаматова решава да посещава ученика си в дома му, в едно от най-отдалечените бургаски села. Всеки ден тя пътува и работи с детето. В първите дни родителите я възприемат с недоверие – жена от друга вяра, от друг род. Но за любовта няма граници и много скоро Радка става част от семейството на Нермедин, и негова вярна компания в дългите му самотни дни. Баща му работи на няколко места, за да покрива сумите по скъпите лекарства на детето, а времето на майката е заето изцяло от грижите за сина й. Две години жената се бори за правото да бъде официален „личен асистент” на Нермедин, а властите оправдават отказа си с високия доход на семейството. Доход, който всъщност се стопява в разходи за лекарствата на малкия, които Здравната каса не покрива.
В продължение на четири години Радка работи с Нермидин; неговото състояние е изключително тежко. Заболяването му не предполага обратно развитие. И все пак, съвсем неотдавна чудото се случва:
„Когато детето, за което ви писах, се изправи с един пълен поглед срещу мен, а до него стоеше изтръпналата му майка с разтреперани от вълнение ръце, и то със сакатите си ръчички успя да пропише думите на срички, започна да решава задачи – случи се Слава Богу нещо, на което от 4 години всички ние се бяхме надявали. И мисля, че това беше най-великата, най-благата вест, която получих. И като педагог, и като човек, и като майка. Това като че ли беше нещото, което ме накара да напиша своите послания.”
В конкурса „Блага вест” Радка сподели с нас своята радост. Нейният разказ трогна журито и тя спечели първа награда. Заедно пътувахме по светите места в Гърция:
„Бях много приятно изненадана от наградата и дълго време не можех да осмисля, че това става наистина. Защото за мен то е едно от Божиите чудеса, които се случват на други хора по друг начин. За мене то е нещо, за което продължавам да нямам обяснение, и в същото време – то просто в момента тече, с реализирането на моите големи мечти в истински, в житейски план. Аз съм в Гърция, аз съм по светите места. И една голяма ниша в душата ми се изпълва. Дай Боже да се напълни един ден!”.
Тя сподели също, че според нея подобни пътувания трябва да се правят за младежи, за учащи: „ Защото, струва ми се, много правилно и много интуитивно е намерена тази ниша, която съществува. Нашите деца, нашите студенти, не са добре ориентирани и според мен, като педагог с повече от 30 години опит (може да ми се доверите в това отношение), аз професионално и човешки усещам тази потребност у младите хора”.
Попитах Радка, какво ще каже на Нермедин, като се прибере.
„Първо ще му кажа, че много го обичам, и сигурно той много ще се зарадва. Защото за него това е много голяма потребност. След това ще го накарам да си затвори очите, за да му подаря подаръка, който заслужава, защото ние се разделихме с уговорката, че ще получи един много красив подарък. И трябва да ви кажа – много съм доволна, че му намерих силиконова глина, нещо като пластелин, което ще ни бъде в полза. Аз като учител гледах да взема пак нещо, което да ни бъде полезно, а не нещо, което ще се изконсумира физически. То и затова съм помислила естествено: да можем да упражняваме мускулите на ръчичките и костиците на горните крайници и едновременно с това да ми помага – подготвителната фаза да я имаме във вид на игра с този пластелин. И силно се надявам, че много ще му хареса, защото знам, че той ме обича и ме чака.”
