Обичта към ближния

Подател: Северняк Бряг
Получател: Към всички хора достатъчно смели и силни, за да обичат!
кажете ми личности
защо живеете
живота на абсурдите
защо се сърдите
защо завиждате
защо сте зли
защо упорствате
срещу малко познатия вятър
и неговия тих звук
през мрежата
отвъд оградения двор на крадците?
този сън спокоен
в ранимия полет
разплита с изплискване
много суфлажи
от ляво – дяволски реплики
в дясно – адвокати на дявола
в центъра
дяволът е свръх герой
миризмата на изгорената плът
се вкоренява в черната
уморена от думите пръст.
кажете ми силните
колко сила е нужна да убиеш
красивото цвете със сянка
и колко малко добро
за да разцъфне хладният
сенчест миг на лятото ни?
искам да съм пак дете
с малки юмручета в които
има само добро
има само игра на плода
сред тънките вишни
и зелени клонки
от поляните на свободата ми.
отчуждава ме тази
близост на интересите
предвидимата добронамереност
на егоистите
и осакатените значения
на близките шепоти
живеещи само в една нощ.
ще тръгна сам
по-близо до някого
по-далече от времето
и по-слаб в края си
но по-силен в това
да обичам.
гр. София, 27.02.07
ДО“малко познатия вятър“, КОГАТО след танца си в облака ляга
ДО „красивото цвете“, КОГАТО сянката не ще го уплаши
ДО „малките юмручета“, КОГАТО превръщат се в разтворени шепи
ДО“поляните на свободата“, КОГАТО росни бисери крият
ДО „близостта на интересите“, КОГАТО отхвърлят интереса
ДО „близките шепоти“, КОГАТО никой не търси значения, но имат значимост
ДО „тръгналият сам“, КОГАТО стига до някого и слят с времето – обича
Емелика