Писмо до мама

Благодаря ти, че си ме подкрепяла винаги и във всичко, дори и когато съм грешала! Благодаря за всички ежедневни жертви, които си правила за мен и те моля да ми простиш за тях! Благодаря, че въпреки моите 26 години ми напомняш да се облека добре, когато навън е студено! Благодаря ти, че не забравяш да ми сложиш в куфара лекарства против настинка, паста за зъби и буркан с твоите божествени домашни гозби! Благодаря, че ми изпращаш коледни картички за 25-ти декември! Благодаря ти, че на всеки рожден ден ти се грижиш да съм с нова премяна! Благодаря ти, че не загуби доверието си в мен по време на най-тежкия ми период! Благодаря ти, че ми подаде ръка да се изправя, когато бях паднала на дъното!

Благодаря на Господ, че именно ти си моята майка!

Написах едно малко стихче за теб:

Без да се замисля какво получава
Любов безрезервна тя ми дава.
Аз искам винаги да е до мен
Години след години всеки ден.
Обичта й ме е защитавала и сгрявала
Дори когато съм попрекалявала.
Амбициозна, благородна, отзивчива,
Работлива и много красива –
Ясно е за всички, че това е мама,
Тя е моя радост най-голяма!
И едва ли има на земята
Майка по-добра и свята!
Ако имах пръчица вълшебна
Магия бих желала да прошепна –
От щастие да не се отървава и да е вовеки здрава!

Прости ми, че съм те наранявала с безразличието си и необмислените постъпки! Прости ми, че все още не съм дъщерята, която заслужаваш! Прости ми, че ми даваш повече, отколкото аз мога да ти дам! Прости ми, че в онези времена, когато нямаше агенции и кампании за борба срещу домашното насилие, аз се страхувах повече за себе си и не те защитавах!

Обичам те не само за първата глътка въздух, която си ми дала! Обичам те, защото си най-всеотдайната майка на света и винаги поставяш децата си на първо място! (Това трябва вече да се промени.) Обичам те, защото ти пожертва достойнството си заради мен! Обичам те за ежедневните грижи и усилия да стана пълноценен човек! Обичам те за това, че се чуваме всеки ден, за да ме попиташ как съм! Обичам те, защото ме караш да се чувствам много специална! Обичам те, защото ми вдъхваш сила точно, когато ми е необходима! Обичам те и това е единственото, което мога да ти дам!

Скоро съвсем случайно попаднах на следната история:

Едно малко момченце, виждайки сълзи в очите на майка си, я попитало:

– Защо плачеш?

– Защото съм жена – му отговорила тя.

– Не мога да го разбера – продължило да се чуди то.

Майка му само го прегърнала и казала:

– И никога няма да можеш.

По-късно малкото момченце попитало баща си:

– Защо мама плаче, като че ли без причина?

– Всички жени плачат без причина – бил краткият отговор на бащата.

Малкото момче пораснало, станало мъж, но все още се чудел защо плачат жените. Накрая той решил да говори за това с Господ. Попитал Го:

– Господи, защо жените се разплакват толкова лесно?

Господ отговорил:

– Когато правех жената, исках тя да бъде нещо изключително. Направих раменете й достатачно здрави и силни, за да могат да носят тежестта на света, но достатъчно нежни и меки, за да дават комфорт. Дадох й вътрешна сила, с която да понесе раждането на дете и отхвърлянето, което много пъти идва от децата й. Дадох й твърдост, която й позволява да продължава, дори когато всички останали се отказват, да се грижи за семейството си без да се оплаква, дори болна и изтощена. Дадох й чувствителност, за да обича децата си, независимо от обстоятелствата и дори когато те я нараняват. Дадох й сила да се грижи за съпруга си, независимо от грешките му и я оформих от реброто му, за да пази сърцето му. Дадох й мъдрост, за да знае, че добрият съпруг никога не наранява жена си, но понякога изпитва силата и решението й да стои твърдо зад него. И накрая, дадох й сълзи, които да пролива. Те са само нейни, за да ги използва, когато й е нужно.

– Виждаш ли, синко – казал Господ – красотата на жената не е в дрехите, които тя носи, фигурата, която има, или прическата, която си прави. Красотата на жената трябва да се види в очите й, защото това е вратата към сърцето й – мястото, където живее любовта.

Разтърсиха ме истината и мъдростта в тази история. Колко умно казано и колко тъжно! Защо майките винаги се жертват за децата си? Това, разбира се, няма да се промени, защото от майчината обич по-силна няма. Аз обаче искам да ти кажа, мила мамо, идната събота и неделя да не хвърчиш из апартамента като последен модел турбо-дизелов автомобил. Вместо да търсиш прашинки по мебелите и да приготвяш различни гозби за всеки ден от седмицата, просто прочети книгата, която ти подарих през август и която все не ти остава време да довършиш. Тя ще ти покаже, че въпреки несправедливостта си, животът е хубав! А моят живот е най-хубавият, защото имам теб!

Не на последно място искам да ти кажа „Честит Рожден Ден”! Нищо, че го празнувахме преди месец и половина. Днес е същинският ти рожден ден и ти започваш другата половина от живота си – красивата, за която вече дори нямаш сили и смелост да мечтаеш. Тя е без проблеми и сълзи, без унижения и страхове, без всичко онова, което те подтискаше цели 26 години. Знам, че ще е трудно да залича болката и несправедливостта, знам, че в този момент ти не ми вярваш, но ето пред всички хора, които четат писмото ми, аз заявявам, че днес е твоето рождество. От днес ти ще ходиш на козметик и фризьор, ще пиеш кафе с приятелки, ще се разхождаш по „Витошка” и ще си избираш шикозни тоалети. Забрави за неизмитите чинии и мръсните чаршафи, забрави и всички кухненски майсторлъци, защото имаме резервация в онова уютно ресторантче на ъгъла. Резервацията ни е за днес, за утре, вдругиден, а когато ти омръзне, аз с радост ще се развихря – мога да правя таратор, спагети, салати „ала каквото има в хладилника”. Най-важното е, че вече ще си спокойна и много обичана…