Писмо до себе си

Как си? Какво става? Всичко ОК ли е? А всъщност ти кой си? Аз не знам. Май даже не ме интересуваш. Нито те познавам, нито искам. Пуснах плика с идеята да не го получи никой. Дано и така да е станало.

Но си представям, че някой държи този лист в ръце и чете. Сигурно изобщо не разбираш за какво ти говоря, нали? Просто не четеш внимателно. Върни се в началото: "НЕ МЕ ИНТЕРЕСУВАШ".

Прочети го пак и пак.

Усещам как ръцете ти треперят, нещо в теб се гневи и искаш да ме махнеш. Да скъсаш писмото ми. Даже онемя. Не си предполагал, че разбирам за теб по този начин.

Даже е забавно.

Хайде да те попитам пак: "Здравей. Как си? Какво става? Как я караш? Всичко ОК ли е?". Май вече се замисли. Но това няма да помогне – сега ти не знаеш как се чувстваш. Нито какво става. Нито си здрав.

Какво е това мачкане? Така няма да се избавиш. Най-интересното е, че ти харесва да се ядосваш и да се занимаваш с мен. Усещането на нервните импулси, преминаването на кръвта… Кога си се чувствал така?

Искаш това да продължи, нали? Тогава защо тръгна да ми отговаряш?

Не, не искам, не го прави. Магията ще спре, всичко ще се прекъсне. Остави го на рафта и напиши отзад: "написах това, защото просто имах нужда да те попитам".