Ако съм ангел
Ели Петрова е на онази възраст, която Оноре дьо Балзак определя като най-красивата за жената. Желае да участва в олимпийската категория, в предвид традициите на древните олимпийски игри, където наред със спортните състезания са провеждали и своеобразни фестивали на изкуствата.
За нея е важно участието, не победата. Тя има бакалавърска степен по история. Основно занимание й е да преподава история в основно училище. Обича книгите.Ценител е на писаното слово. Обича думите и всичко, което се крие в тях. Интересува се от история на религиите. Опитва се да живея по Божиите закони. Стреми се да бъда достоен гражданин. Вълнува се от политиката, но не и от политиците. Цени чувството за хумор в себе си и в другите, защото вярва, че то е израз на жизненост и чисто сърце. Участва в този симпатичен конкурс единствено заради насладата, която изпитва когато пиша есета върху теми, които я докосват. Както беше казал мъдрият Съмърсет Моъм: "Пишещите хора просто не могат да удържат мислите си, изливат бушуващата страст , настроение, мисли, без да ги възпират, защото е разрушително…" Тя приема мислите му като обяснение за личните си словоизлияния, и по-точно за невъзможността да не напише текста "Ако бях ангел".
Категория: Над 18 години.
***
Затварям очи и вече съм ангел.
Първото ми усещане е за лекота, лекотата, с която летя. Наистина не усещам земното притегляне, откъсната съм от тежестта на тялото си, забравям усилието да крачиш… Вдишваш… нагоре, вдишваш… все по-нагоре… Като човек бих се уплашила и стъписала от безкрая на пространството около мен. Сигурно този страх от необятното пространство затваря човека в малки граници, които единствено въображението, полетът на въображението разчупва…
Сега съм ангел.
Преминава първото опиянение, оглеждам се: „А сега накъде?”. С присъщото ми любопитство си знам, че ме чака много работа. Знам, дяволът няма почивен ден. Дали да не се опитам да го изкуша? Да изкуша с нещо дяволите и неочаквано? Е-е-е… осъзнавам се навреме – това беше в другия живот! Сега съм ангел!
Искам да бъда навсякъде, тук и там, ако може дори навсякъде, при много хора, при различни хора, при тези, които не ме очакват, при тези, които ме зоват в молитвите си…
Човек се ражда добър. Кой ще оспори, че децата ни са ангели?
Много хора, понякога с нечисти помисли и намерения, пишат в душите им, объркват ги с безверието си. Децата израстват, наблюдавайки лудата надпревара за имането. В тази надпревара се вихрят низки страсти – завист и алчност, сребролюбие, горделивост… Колко много от човеците се отрекоха себе си, от вярата в Бога заради имането. Тук и сега. Ограничихме децата си в малката рамка на „тук и сега”. А после искаме да ги научим да летят, нали са ангели.
На път, на работа!!!
Ще надникна в този дом, с приглушената светлина.
Под юрганчето се е скрила малката душица. Прихлупила се е в постелята, няма с кого да сподели „как навън снегът вали, вали и всичко е бяло като в приказките”. Когато първата сълзичка са отрони, ще го накарам да погледне към звездите. И утре, през деня, когато не вали, пак ще търси гонещи се „образи” в небето. През лятото ще гледа към дъгата, ще тича с другите деца да я премине.
Ще спра сълзата на детето, което стаява болката от грубата обида: „Ти си беден! Ти си различен!”. Ще спра момчето, което стои на покрива в закана да полети към смъртта. Ще го докосна като топъл вятър, ще му припомня топлината на майчината ласка и ще го накарам да забрави за обидата, че е отхвърлен… Та нали съм ангел, ако трябва да полетя с него и ще го опазя от смъртта. Ще се изправи и ще осъзнае чудото и ще повярва, че не друг, а Бог го кара да живее и ще тръгне да го слави и ще вярва, ще обича, ще жадува да споделя чудото с другите…
Животът на Земята е надпревара за имане. Забързано искат хората, искат, искат, дори се пресищат, но пак искат… Светът след време ще знае само за Имането и нищо няма да научи за Истинското.
Виждам хора, загубили човешкото в себе си. При тях ще отида за малко. При най-неверния от всички злодеи ще се спра. Ще сторя нещо чудно! Ще спра ръката му в мига, когато удря; ще завъртя волана, когато към смъртта отива; ще спася детето му, обречено на тежка болест. Като ангел искам да му върна вярата в Бога и в себе си; да смири си страстта към имане и да погледне в Пътя.
Замислям се… не съм престанала да бъда себе си, това „себе си“, останало от земното. Неспокоен ангел, вечно недоволен. Възможно ли е да си недоволен ангел??? Сигурно и те имат своите несполуки… И в този ред на мисли, защо да не предложа „Синдикат на ангелите”, регламентирано работно време, договорени почивки?! По Рождeство Христово и Великден хората стават по-добри, стараят се поне да бъдат. Удържат страстите греховни, доколкото е възможно това, разбира се. Хората са по-човеци в тези дни. Защо тогава за почивка да не си помисля? Ангелска почивка?!
Аз ангел ли съм вече?!
a
