Отново за брака, младите и Църквата
Дълго време мислих как да започна този текст, защото темата е винаги актуална, но и конфликтна, провокираща спорове, сблъскваща различни светогледи. За едни бракът е мечтана приказка, за други – интригуващо приключение, а за трети е напълно погрешен ход, стъпка накриво в живота. Немалка част от българите свързват сватбата единствено със скъпите пищни тоалети, с подаръците и добрата възможност за обилно преяждане и препиване.
Бърз поглед към статистическите данни на фондация „Бащи за отговорно родителство“ показва, че всеки втори брак в България завършва с развод. Всяка година, поне за последните 5, има около 20 000 брака и 10 000 развода, а причината за намаляването на цифрата на разводите е в това, че се сключват по-малко бракове. Друга статистика показва, че България е на втора позиция по новородени извънбрачни деца в страните членки на ЕС, показват данни от анализ на Евростат за брачните и извънбрачни раждания в Евросъюза през 2016 г. Делът на родените извън брак деца у нас е 59 на 100, докато на първа позиция е Франция с 60 на 100 извънбрачни деца, показва европейската статистика, съответно една трета от всички деца в България са на разведени родители.
От гледна точка на християнската вяра, още в началото на Библията, във втора глава на Битие откриваме стихове за брака: „И рече човекът: ето, това е кост от костите ми и плът от плътта ми; тя ще се нарича жена, защото е взета от мъжа (си). Затова ще остави човек баща си и майка си и ще се прилепи към жена си; и ще бъдат (двамата) една плът“ (Бит. 2:23-24).
Бракът е и едно от Тайнствата на Църквата. Но може би малцина от гостите в сватбения ден осъзнават, че църковният брак е не просто щрих, придаващ допълнителна празничност във фееричната картина на сватбения ден. Той е центърът, най-важният момент – този, в който двамата влюбени застават пред Бога и дават своето обручение за единение и саможертвеност в отношенията помежду си. Това благодатно Тайнство се нарича още и Венчание именно заради венците, които свещеникът поставя на главите на брачната двойка, символизиращи готовността за саможертва, за подвиг заради любимия.
През тази година имах удоволствието да присъствам на четири сватби, като на всяка една от тях двойките прекрачиха прага на храма, за да се врекат във вярност пред Бога. В разговорите ми с младоженците след църковния обред обаче установих, че макар и сами – без чуждо влияние – да са поискали да се венчаят, никой от тях не помни нито какво се чете в храма, нито какво им е казал свещенослужителят. Обобщението на участниците в Тайнството (а и на присъстващите гости) е следното – пообиколихме масата, размениха ни короните, пийнахме вино и накрая се снимахме в двора на църквата. След това на бегом към ресторанта за толкова очакваната веселба, в което, разбира се, не виждам нищо лошо, а напротив – подкрепям с две ръце.
Но ето кое не разбирам и бих се радвал да се промени… Защо е необходимо всички сватбени традиции и обреди да се струпат в един ден, в рамките на по-малко от 24 часа? Защо, след като мнозинството от гостите на младоженците нямат разбиране за смисъла на църковния брак, Венчанието не се извършва в най-тесен кръг, дори в различен ден от датата на сватбената веселба?! Далеч от тълпата гости в храма, която се притеснява, че гримът й ще се развали, тъй като вътре е топло, или пък смята за най-подходящо да обсъжда точно по време на Тайнството роклята на кумата, или се изнервя, че трябва задължително в ръката си да държи запалена свещ, докато през това време от най-вътрешния джоб на чантата звънне неизключеният мобилен телефон…
Ако младоженците имат възможност да разговарят със свещеника не само за няколко минути (формално, по време на записването), а на няколко предварителни срещи, в които да си поговорят за смисъла на брачната връзка според християнското учение, те може би ще осъзнаят отговорността, която поемат пред Бога, ще се вслушат в словото в храма по време на венчавката и ще се замислят по-дълбоко за духовната цел на избора им за съвместен живот. Именно това е и пътят, по който посочената по-горе статистика може би има шанса да бъде променена.
