Смисълът на брака



Wedding-e1373354943839В живота на всеки млад човек има много горещи въпроси. На всеки от тях той се опитва да намери правилен отговор в рамките на времето, което Бог му е подарил. Защото времето, което всеки от нас има на тази земя, не е наше, а преди всичко Божие време. А това време ни е дадено, за да направим нещо в него и да оправдаем своето призвание, да оправдаем призива, който Бог ни е отправил, и да разпространяваме около себе си мир, любов и разбиране. Един от тези горещи въпроси е и въпросът за брака. Кога, с кого, по какъв начин, при какви условия – всичко това са въпроси, които непрестанно възникват от този централен, първостепенен въпрос: какво всъщност е бракът? И независимо, че много млади хора не се интересуват от многото определения на брака, аз все пак бих искал да обърна внимание на едно определение – такова, каквото няма да намерите в нито един учебник, нито ще чуете в лекциите по богословие, нито по социология или психология – и това е определението на един уважаван и мъдър руснак, който е намерил своето второ отечество в Сърбия. Това е професор Нил Малахов. В началото на всяка учебна година той винаги – тъй като преподавал етика – поставял един и същи въпрос на своите нови ученици: „Деца, как мислите, какво е бракът?”. И тогава богословите отговаряли въз основа на научените дотогава дефиниции, а той само махвал с ръка и казвал: „Седни си, не е това…”. И всички били учудени: как така нито една от валидните дефиниции, за които получавали иначе добри оценки, не може да мине при този преподавател? А той казал: „Деца, всичко, което казахте дотук, е точно така, но то не е важно, не е същественото. Защото бракът е преди всичко подвиг. Бракът е подвиг”.

А какво значи подвиг? Нека се вгледаме по-добре в красотата, и не само в красотата, но и в дълбочината на много сръбски думи. Думата „подвиг” е от старославянски произход и произлиза от „двиг”, и значи: да станеш и да тръгнеш към някого . И подвигът наистина е крачка към някого. В живота няма по-добър подвиг от подвига на брака. Това е живот, който вече не е затворен в собствения ми егоцентризъм и насочен изключително към това, което е необходимо на мен, а живот, който става жертва; живот, който става разбиране, живот, който става опрощаване – и всичко това е в името на любовта. И едва след това може да ни стане ясно, че бракът всъщност, както казва свети апостол Павел, е една велика, свята тайна . Не защото е в числото на светите Тайнства, а защото чрез благословения брачен живот – живот на непрестанно даване и жертва, виждаме образа на отношението между Христос и Църквата. Защото за това отношение свети апостол Павел е казал: Тази тайна е велика.

Впрочем, много други Тайни са свързани свързани със светото Тайнство брак. Това е преди всичко тайнствеността на онези великолепни, чудесни, понякога много заплетени отношения между мъжа и жената. Естествено, трябва да правим много ясна разлика между род и пол. Полът – мъжки пол, женски пол, и род – мъжки род и женски род – не са едно и също. Едното е наша обусловеност, а другото – социологично определение. Между другото, съществува нещо, което в Православието е много по-силно и много по-красиво и от едното, и от другото, а то е, че Божието призвание ни кара да превъзмогваме и едното, и другото. И затова апостол Павел е могъл да каже, че „всички сме нова твар в Христа и няма вече иудеин, ни елин; няма роб, ни свободник; няма мъжки пол, ни женски” .

За съжаление, се е стигнало дотам много неща, свързани с брака и брачните традиции, не само да бъдат изкривени, но и да се тълкуват много погрешно. Със сигурност едно от тези погрешни места е ролята на жената в брака. Бог е създал жената от реброто на Адам. Изобщо, когато говорим за историята на сътворяването на света или за историята на сътворяването на човека, би трябвало да се замислим малко по-дълбоко над това и да видим колко близко е описанието на сътворението на света и на човека до съвременното психологично състояние на този все по-разтревожен човек, особено младия човек. Обърнете внимание само на един факт: когато Господ ходеше низ рая по дневната хладина, ако четем първа глава на Битие, след като Адам и Ева вече са съгрешили, вкусвайки забранения плод – кой бил първият въпрос, отправен от Бога на Адам? Това не бил въпросът: „Адаме, какво си направил? Как си могъл да направиш това…?” Но въпросът звучал така: „Адаме, где си?” Защото Бог винаги търси човека. И кой знае какво би се случило и как, ако Адам не се беше опитал да се оправдава, ако не се беше опитал да прехвърли вината на друг, тоест на Ева, и беше казал: „Господи, прости ми…”. Ако човекът тогава, в тази ситуация, за пръв път беше изрекъл думата: „прости”, кой знае как биха тръгнали нещата по-нататък… Впрочем Адам започнал да прехвърля вината на Ева и, на практика, на Бога. Защото Ти, Боже, си ми сътворил жена…

Започнахме с това, че жената е сътворена от реброто на Адам. С това Бог е искал да покаже и да докаже, че между мъжа и жената съществува равноправие – равноправие, което е вродено. Защото наистина, в онова, което е най-важно за нас, християните, вече няма нито мъжки пол, нито женски. Защото във възкръсналия Христос всички ще бъдем отново заедно. Сега няма да навлизаме в подробности за онези теории, според които преди грехопадението човешкото същество всъщност е било андрогенно, и в един човек е имало и мъжки, и женски пол. Защото ситуацията преди грехопадението, преди падането в грях, е била качествено различна, съвсем различна от тази след грехопадението.

Сега някой ще се попита: каква връзка има всичко това с размислите на младия човек за брака? Има, защото човек трябва да знае кое е неговото място в тази общност, общност на любовта, която трябва да бъде общност на благословението; кое е мястото на този, който е поверен на моята любов. Мъжът е поверен на любовта на жената и жената е поверена на любовта на мъжа.

Но преди това би трябвало да видим: що е любов? Любовта, която е основен мотив за брак, защото всички казват, че встъпват в брак от любов. Но тогава как е възможно много бързо, недопустимо прибързано, бих казал, много бракове, много двойки да стигат до онази степен, когато само след две, три или пет години, а това е твърде малко за някакъв брачен опит, мнозина да казват: вече няма любов. Ако стигнат до това да кажат вече няма любов, тогава те никога не са имали мерило за истинска любов. Защото любовта не е еротично привличане. Любовта не е влюбеност; влюбеността е само онази първа, начална степен, която сама по себе си е добре дошла; без влюбеност няма и навлизане в любовта. Но любовта не е и романтика. Любовта е чувство за отговорност, за саможертва, за непрестанно даване и, което е най-важното, любовта е готовност за прощаване. И когато любовта се разгледа в тези определения, тогава ще видим колко голямо и отговорно нещо е любовта. Защото моята друга половина е някой, който е поверен на моята любов. И това, струва ми се, обяснява много неща.

Днес много думи са изгубили и своята значимост, изгубили са и своята стойност и са станали някак всекидневни. Една от тези думи, по-точно изрази, е и онова „обичам те”, което можем да чуем на всяка крачка. Особено младите хора във вихъра на своята младост, във вихъра на влюбеността, са готови често да казват един на друг „обичам те” и това е хубаво. Впрочем трябва да можем да кажем „обичам те” и след пет, и след десет, и след петнадесет, и след тридесет, и след петдесет години брак. И ако някой се запита, а би трябвало да се пита: какво всъщност значат за нас, православните християни, думите „обичам те”, тогава православното определение за тях би трябвало да бъде: „Да кажеш на някого „обичам те” всъщност значи да му кажеш: „ти никога няма да умреш”. И това е, което се основава на нашата вяра, на вярата във Възкресението, което е като основен камък на всичко, което ние в действителност сме.

И за да можем да стигнем до това думите „обичам те” наистина да означават: „ти никога няма да умреш”, аз обикновено казвам на младите двойки, или преди венчанието, по време на подготвителния период за съветване, когато в зависимост от ситуацията идват 5, 6, 7, 8 или 10 пъти на разговор при мен, или тогава, или при самото извършване на светото тайнство Брак, обикновено обръщам внимание или пожелавам три сили, а те са: винаги да имат сила да казват един на друг „обичам те”, да казват един на друг „благодаря ти” и да казват един на друг „прости”. Ако човек е в състояние да изгради своя брачен живот върху тези три опорни точки, а всъщност три изключително важни стълбове на брачния живот, върху три пътепоказателя, тогава той – християнският човек – наистина ще види и ще преживее какво означава това семейството да бъде малка църква, и затова толкова често се говори за тази Църква в малката, защото се акцентира на семейството като на първа и най-важна Църква. Защото в Църквата, в Тялото Христово, всичко, което правим, е отражение на това „обичам те”, „благодаря ти” и „прости”. Това е, което всекидневно казваме на Бога, по време на всички наши богослужения. Нашето славословие на Божието име всъщност е това наше: „Обичам Те, Боже!”, „Обичаме Те, Боже!”. Онази хвала, която отдаваме на Бога, е непрестанна хвалебна песен и непрестанно благодарение за всички дарове, които Бог така щедро е излял върху нас. И накрая, но не на последно място, е онази покайна нота, без която няма християнство, няма Православие, и това е непрестанното: „Прости ми”. И ако имаше повече сила за прощаване – да се даде прошка, но и да се моли за прошка, може би положението на нашия народ би било много, много по-различно, и може би много млади хора биха постъпвали съвсем различно, биха мислили съвсем различно за това свое бъдеще и, което е най-важно, съвсем различно биха гледали на онова същество от другия пол, възприемайки това същество не като някакъв бъдещ противник, като съперник, като партньор на житейския ринг, а наистина като някого, който ще бъде поверен на моята любов, като някого, който ми е даден от Господа, като някого, с когото ще продължа това велико тайнство на сътворението. Защото никога не бива да забравяме: не съществува свето тайнство семейство. Колкото и велико и свято да е семейството, съществува само светото тайнство Брак, а светостта на семейството е следствие от светостта на брака.

Само ако запомните православното определение на израза „обичам те”, ако запомните, че това значи: „Ти никога няма да умреш”, и ако се опитате още от първия ден, в срещите, във връзките, в които наистина чувствате любов, да кажете това, тогава, в прекия смисъл на думата, наистина сте съзрели за брак. I www.saborna-crkva.com

 

Превод: Татяна Филева

 

Щом сте вече тук…

Разчитаме на вашите дарения, за да поддържаме този сайт. За високото качество на материалите, които публикуваме тук, нашите сътрудници – преводачи, автори, редактори – заслужават справедливо заплащане за труда си. Можете да проследите актуалното състояние на даренията към всички програми и кампании на фондация „Покров Богородичен“ за текущата година от този линк >>>

Ако желаете да бъдете част от усилията на екипа да развиваме и поддържаме сайта, можете да станете редовен дарител на Православие.БГ в платформата Patreon >>>

лв.
Select Payment Method
Personal Info

Credit Card Info
This is a secure SSL encrypted payment.

Donation Total: 10,00 лв.

Следвайте ни
  
  
   

Може да харесате още...