Второ издание на конкурса „Казвайте истината“ – среща с победителите и журито: ВИДЕО
Преди известно време приключи конкурсът за християнска журналистика “Казвайте истината”, организиран от Фондация „Покров Богородичен“ и интернет портала „Православие България“. Резултатите вече са обявени. Победителите са известни. Искахме обаче да ви направим съпричастни на работата на журито, както и да ви срещнем с отличените с първа награда автори и техните текстове. Затова се обърнахме към членовете на журито и към тримата автори, получили своите награди в трите категории на конкурса: интервю, есе и аналитична статия, с молба да запишат и да ни изпратят своите впечатления и послания.
В този видеоматериал ще ви срещнем с членовете на журито отец Стоян Чиликов, Габриела Николова, Андрей Захариев и Иван Стамболов – Сула, които ще споделят своите размисли за християнската журналистика и ще отправят своите препоръки към пишещите такава журналистика в България. Предаваме ви и посланията от наградените участници, а членове на журито и на екипа на „Православие България“ ще прочетат наградените текстове в предложения видеоматериал.
Поздравяваме наградените. Благодарим за съвестната и вдъхновена работа на журито.
Пламен Сивов,
изпълнителен директор на Фондация „Покров Богородичен“ и редактор в портала Православие БГ
Свещеник Стоян Чиликов – енорийски свещеник в столичния храм „Св. Георги Победоносец“ – Дървеница; доцент и преподавател по Патрология в катедрата по Теология на Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“:
На първо място искам да благодаря на Фондация „Покров Богородичен“ за цялостната организация и, разбира се, за поканата за участие. За мен е чест да участвам като член в това жури.
На второ място искам да споделя някои критерии, които бяха водещи за мен при класирането на текстовете. Искам да подчертая, че християнската публицистика е призвана да свидетелства за истината. В същността си всяка една журналистика трябва да бъде обективна и да не се влияе от силните на деня. Тя трябва да отразява вярно и безпристрастно важните събития от живота. Още повече това се отнася за християнската журналистика, която е, така да се каже, призвана да отразява именно живота на църквата. Църквата, която, ситуирана тук и сега, в нашето пространство, в това време, което е със своето множество съвременни проблеми, със своите болки, с кулисите, които разкъсват, и с въпросите, които се поставят.
Ако погледнем новозаветната проблематика, ако погледнем самите Евангелия, които са написани от евангелистите, посланията, които са писали апостолите, т.е. те са свидетелство в Новия завет, ще видим, че те са свидетелство за личността на Господ Исус Христос, за вярата на апостолите, за вярата на цялата църква – през I век и до днес.
Мога да кажа, че християнската журналистика, подобно на Евангелията, подобно на посланията, свидетелства за Христос, за живота на християните днес, за вярата на християните днес, за вярата, за търсенията, за борбите, за страданията, за паданията, за изправянията. И в този смисъл, християнската публицистика има мисия да свидетелства за вярата, да отправя, подобно на апостолите (вероятно не със същата форма, но по смисъл) послание към и за християните относно техния живот и вяра в Бога.
Разбира се, съществува вероятността от идеализиране на вярата и живота на християните днес. Или акцентиране върху лъскавата страна от т.нар. обреден живот на църквата. На нейния богослужебен живот, който представя само външната форма на богослужението. Или от друга страна, представянето пристрастно на определени теми от църковния живот. Или търсенето на скандалното, с което се характеризира, за съжаление, голяма част от журналистиката днес.
Християнската журналистика е не просто отразяване на новините. Тя е водене към Бога. Тя е не просто диалог с читателя, а духовно общуване, споделяне на опит, споделяне на духовния опит на базата на християнския мироглед.
Наред с каноничните евангелия, наред с каноничните новозаветни текстове, съществували т.нар. неканонични текстове, които въпреки грешките, които се съдържат в тях по отношение на вярата, все пак съдържали и зърно истина, и по свой начин спомагат за обогатяването на църквата. Tака че дори текстовете на християнската журналистика, които не са в този смисъл канонични, така да се изразя, или имат своите слаби страни – дори те имат това зърно истина, което спомага за спасението на човека в църквата.
Текстовете, които като жури оценявахме, са много различни и съдържат у себе си всичко, което преди малко споменах. Тези които наградихме, тези, които отличихме от останалите, според мен са именно послание за Христос. Те са водени към Бога, те предават опита на автора върху всеки един от читателите на текста. Докосваме се до вътрешния свят на авторите, общуваме с тях и по този начин се осъществява една много интимна връзка с текста, автора и с Бога.
Така че мога да кажа, че всеки един от текстовете въздейства по един определен начин, по един специфичен начин. По един свой начин, според темата на писаното, според личността на автора, но те са текстове, които свидетелстват за вярата и живота ни в Бога. Те са текстове, които свидетелстват за грешките и изправянията ни. И същевременно – за Божията помощ и Божието всемогъщество.
Приветствам това начинание на Фондация „Покров Богородичен“. Радвам се, че се акцентира върху християнската журналистика в България. Искам да подчертая това: на християнската журналистика в България, като не се ползват преводни тестове, защото мисля, че имаме нужда именно от такива текстове, написани от християни в България за обстановката, която е в България. Да се казва това, което тук нас ни вълнува, за проблемите и по някакъв начин се посочват пътища за разрешаването на тази проблематика.
Като заключение, бих искал да пожелая на всички, които се занимават с църковна публицистика, с християнска журналистика, наистина да бъдат свидетели на вярата, да свидетелстват за истината и да водят с живота си, на първо място, и след това и с написаното от тях, към Бога. Благодаря!
Габриела Николова – журналист, редактор, преводач:
Лично за мен журналистиката е преди всичко търсене на истината. С какво тогава се отличава християнската журналистика? Има една много малка разлика и тя е, че за християнската журналистика истината не е просто постулат или факт. Тя е Личност – Исус Христос. Пътят, Истината и Животът.
Ето защо християнският журналистически текст, под каквато и да е форма, трябва да търси и отразява именно тази истина. В Евангелието от св. Апостол Йоан Самият Господ казва: „Думите, които ви говоря, дух и живот са!“ За мен това е най-краткото и най-ясно определение за християнска журналистика. Думи, които носят Христовия дух и живот. Думи, които имат силата да събуждат у читателя глад и жажда за среща именно с тази Истина в личността на Христос.
И за да бъда съвсем ясна, ще кажа и какво за мен не е християнска журналистика. Това не е просто събиране, разпространение и писане на информация, на анализи, на факти на християнска тематика. Ако я сведем само до това, я превръщаме в идеологическа журналистика, която просто обслужва определена религиозна общност.
Не бих могла да кажа, че имам достатъчно наблюдение върху журналистическите текстове на християнски теми през последните години. Но това, което ми прави впечатление е, че твърде малко от тях наистина съдържат тези думи на дух и живот. Повечето представляват публикации, които разглеждат различни християнски теми. Казвам това не толкова като критика, защото този вид журналистика съществува и има своето място. Читателите имат нужда да бъдат информирани на християнска тематика. Но и с известно съжаление, защото другото просто се среща по-рядко. Разбира се, това поставя едно изискване към пишещия – да има не само журналистически умения, но и да има лично откровение за истината, която отразява.
Препоръките ми към номинираните автори? Естествено всяка една препоръка трябва да бъде конкретна и лична. В случая, общо, бих ги насърчила да не спират да пишат; да търсят все по-голяма близост с истината, която отразяват; и непрекъснато да усъвършенстват формата, тъй като тя е важно средство за представяне на християнското послание.
И накрая искам да благодаря на организаторите на този конкурс. Първо, за поетата инициатива, защото авторите на християнски журналистически текстове имат нужда от поощрение. Имат нужда да сверят часовника си със свои съмишленици, съработници. Второ, искам да благодаря за прекрасната организация, за вниманието и търпението към нас като жури. За мен беше чест да бъда участник във всичко това. Да работя с останалите членове на журито, които дълбоко уважавам. Благодаря и на вас, колеги.
Андрей Захариев – журналист, преподавател по антична философия, писател и публицист:
За мен основният критерий, който позволява един журналистически текст да бъде определен като християнски, е наистина съдържанието му да е проповедно. И в журирането на този конкурс аз заложих именно на този принцип – да търсим омилетичния принцип, беседно-проповедния. Да имаме докосването до един текст, в който наистина на нас ни се говори по християнски. Нещата са много прости всъщност.
Естествено, тук идва обаче голямата трудност, защото денят, днешният ден, нашата епоха, нашето време са различни от всяко друго време. Както ние, християните, много добре знаем. И за това, текстът, който в наши дни би могъл да бъде един журналистически, простете, това означава проповеден, без аз по никакъв начин да подценявам благодатта на свещенството, което има правото да проповядва в храма. Но когато става дума за журналистиката и за проповед през журналистиката, ние днес имаме огромните възможности в това. Аз очаквам това да бъдат едни силно проповедни, омилетични текстове.
Като казваме „журналистически публикации на християнски теми“, ние веднага трябва да направим едно малко разграничение. Казах малко, но то всъщност е съществено. А именно, дали става дума за публикации, които действително търсят християнско съдържание или репортерни ескизи, репортерни дописки, които ни описват „какво днес празнуваме, ние православните“, без често авторите да знаят какво говорят. Оттам, разбира се, всички се досещате, че ще се започне с това, какви са народните обичаи, свързани и произтичащи от този християнски празник и ние ще се загубим в една фолклористика. В една етнография.
Ако вече говорим за осъзнати християнски текстове, бих казал, че Слава Богу, в България, през много издания (станаха вече добре на брой), се появяват вече съвсем осмислени, съвсем осъзнати християнски текстове; не репортажите за това (всички знаем), дали на днешния ден се пие вино, или се пие ракия… и се въртим на 1800, за да ни се получат нещата в живота. Нали разбрахте, говорим за суеверия.
Появиха се, има ги изданията, разбира се, не бих си позволил да назовавам в момента имена, защото ще излезе като реклама. И затова именно и този конкурс си заслужава. Защото вече има критичната маса на християнски текстове в България, които позволяват да се направи един такъв конкурс.
Трудно е да имаш препоръки към хора, които чувстваш като братя и сестри в Христа и си разбрал, че и посланието им е именно такова, каквото ще докосне и теб като православен християнин, и въобще като християнин. Но аз все пак бих се обърнал към авторите и бих казал следното: Малко ме притесни това, че в повечето от текстовете, които изчетохме, преобладаваше духът на есхатологизма. Аз винаги много внимавам с есхатологията. Очакването за изхода от този свят, естествено, е смислозадаващо за нас, християните. Но малко се притеснявам, когато усещам една припряност, едно прибързано очакване на изхода. Защото можем да изпаднем в онзи порочен цикъл, който се разиграва особено много около хилядната година и около всяко кръгло число – ние да чакаме, че идва краят на света. Ще ви кажа защо за мен това е така важно. Защо бих искал този есхатологизъм да бъде укротен. Ако мога да си разреша да препоръчам да бъде укротен. Защото този есхатологизъм изнервя нехристиянски. Той ни изнервя нехристиянски. За мен, простете, това е моето чувство. И това е моята мисъл. Той ни прави едни очакващи непременно и отново, сякаш за да отмъстим на света, от който сме обидени. Понякога прозира, за мен, това чувство, този усет, тази болка, този патос. Но патосът с мотива може да бъде и патологичен патос. За мен есхатологизмът може лесно да се превърне в патология. И затова бих препоръчал на авторите, ако изобщо това е възможно – да съветваш нечия душа в това отношение – да не бързат с есхатологизма.
И тук ще кажа, въпреки че аз самият съм гласувал за текстове в този конкурс, с тезите, с които аз не бях съгласен. Въобще, с критиката спрямо този, заклеймен от православните неолиберализъм, бих бил по-кротък, по-смирен и по-мислещ.
Иван Стамболов – Сула – писател и публицист:
Определението за християнска журналистика не е сложно. Това е такава комуникация с публиката на медиите, в която журналистът е човек с християнски мироглед.
Можем да наречем християнска журналистика и такава журналистика, която е на християнски теми. Но по християнски теми могат да пишат и хора, които не са с християнски мироглед. Така че за мен е по-важна първата дефиниция, по-вярна е, по-близка до истината. А християнски мироглед е да знаем кое е доброто и злото в света, откъде произтичат. Да знаем каква е историята на света, откъде тръгва тази история, къде свършва. Какво е времето, има ли начало и край и т.н.
Така че християнска журналистика е журналистика, в която авторът, творецът, журналистът е човек с християнски мироглед, вярващ, богобоязлив човек и същевременно грамотен в догматичните и каноничните измерения на нашата православна вяра.
Общото ми впечатление от качеството на журналистическите публикации в конкурса е, че са много интелигентно и талантливо написани. Някои от тях са много силни произведения.
Ако има нещо, към което бих могъл да отправя забележка, макар че кой съм аз, че да отправям забележки, това е че сякаш (във връзка с това, което казах преди) не се търси християнският мироглед във всяка една обществена тема, а се търсят християнските теми.
Християнската публикация е да говориш за вота на недоверие в парламента, за френското предложение на Македония, да говориш за протестите и шествията по улиците, но да го правиш от християнска гледна точка. Да казваш кое защо се случва. Защо и от какви мотиви са движени хората в един или друг момент. Иначе, да, безспорно, християнските догматични теми са много важни, но аз винаги съм се притеснявал, че по богословски и догматични теми светите отци са казали вече каквото е могло да се каже. Ние просто трябва като журналисти или да търсим някаква форма, по която то да стигне до хора, до които иначе не би стигнало, защото не всеки ще седне да чете томовете на Йоан Златоуст, на Василий Велики и Григорий Богослов. Или да търсим начин със съвременен език да стигнат тези неща до хората, или пък, поучени от словата на светите отци, да вършим своята журналистическа работа, като я гледаме от гледна точка на християнската догматика.
Дали имам препоръки към номинираните автори? Кой съм аз, че да имам препоръки – много от тях са хабилитирани хора – пишещи журналисти, писатели и т.н. Аз съм един прост филолог, разбирач от текстове. Но ако мога да дам някаква препоръка, това е – пишете повече! Техниката е много важно нещо. У някои хора си личи, че техниката не е на такова перфектно ниво, каквото би трябвало да се очаква. Това се получава с писане. Пишете стотици, хиляди страници, пишете, пишете! А за да пишете, трябва да се чете. Но наистина няма какво да кажа на хората – те знаят да пишат, умеят да пишат, знаят какво искат да кажат, умеят да го кажат. Така че са постигнали това, което са искали. Както и конкурсът е получил това, за което се е помолил.
Дали имам препоръки, свързани с организацията на конкурса? Не – всичко беше великолепно. Благодаря на организаторите. Чудесна атмосфера между членовете на журито, чудесна атмосфера с организаторите. Обменът на информация беше на ниво. Текстовете бяха организирани в категории. Друг е въпросът доколко авторите отговориха жанрово във всяка една от категориите. Но така или иначе, към конкурса няма какво повече да се добави. Единственото е, че е малко камерен. Тази инициатива заслужава да бъде по-масова и да достигне до много повече хора. Сега остана малко затворена в кръга на тези, за които се казва „чукаш на отворена врата“. А това трябва да бъде събитие, интересно за хора, които поглъщат всякаква друга информация и даже покрай това да я оценят като интересна, важна и значима за тях.
Юлия Младенова – журналист в www.zakazanlak.bg и в. „Трибуна Арсенал“
Първа награда в категория „интервю“ – „Отец Константин: Възкресението е тайната на нашия живот“:
Уважаеми членове на Фондация „Покров Богородичен“, уважаеми колеги от „Православие БГ“, уважаемо жури! Благодаря на всички вас за признанието, което получих за своята работа. Благодаря ви, че отличихте интервюто с отец Константин от храм „Св. Йоан Предтеча“ в Казанлък, което той даде за нашите читатели в навечерието на Възкресение Христово. Благодаря ви, че подкрепяте журналистиката, която не се ограничава само със злободневните теми на материалното ни ежедневие, а търси духовните мостове между хората, между човека и Бога. Според мен истината е там – в нашето духовно рождение и в духовния ни път занапред.
Наскоро правих репортаж за един човек на изкуството, майстор на цигулки, който 21 г. строи параклис в родното си село. Този малък Божи дом бе открит и осветен навръх Петровден, събитието се превърна не само в празник на неговото семейство, на близки и приятели, но и на цялото село. Обяснявам си, че срещите ми с хора като отец Константин, като Петър Иванов, построил параклиса със собствени сили и средства, не са случайни. Те са предопределени, за да мога да разкажа на огромната ни аудитория за другите измерения в нашия живот. За вярата, за упованието, което имаме в Бога, за невидимите сили вътре в нас, които ни държат изправени въпреки трудностите. Убедена съм, че не само Църквата, но и инициативи като тази на Фондация „Покров Богородичен“, ще помогнат на съвременния човек да открие пътя, по който да върви. И този път е към собствената му душа. Пожелавам на всички успех в благородните начинания.
Отец Ясен Шинев – енорийски свещеник в храм “Успение Богородично“, храм “Св. Атанасий“ и параклис в УМБАЛ „Св. Марина“ във Варна
Първа награда в категория „есе“ – „Време изповедническо“:
Бъдете благословени. Аз съм отец Ясен. Благодаря за тази чест, която ми беше оказана, с наградата, която, честно казано, не съм очаквал. Казвам го не от възпитание или етикет, целта ми не беше да получавам награди, просто бях решил да пусна няколко свои материала на редакционния екип. Благодаря на Бога, че ми е дал този дар, за който аз наистина съм изненадан. Бог понякога дава даровете си на хората, без те да ги очакват или да бъдат подготвени. Това е част от чудото на живота, защото целият ни живот е едно чудо. Нямам методика на писане и никога не съм се подготвял за това. Преди години реших да пробвам в едно от енорийските списания и ето че се получи. Така започнах, така продължих и дай Боже така да бъде. Вдъхновението в моя живот е преди всичко това, което виждам, преди – като мирянин и сега – като духовник. Благодаря на моята закрилница Св. Богородица, която има очевидна намеса във всичко мое – в личния ми живот и в творчеството. Нямам изчистена методика на писане. Сядам и се моля на Светата Дева. Имам няколко теми, които съм „нахвърлял“ в себе си, избирам една от тях и след като я редактирам, я изпращам на съответната редакция.
Вие виждате, че нашият живот става все по-луд и все по-лош. И нашият дълг като християни наистина е да благовестим. Да търсим православните решения, да се опитаме да бъдем светлина, да пръскаме Неговата светлина. Всичко ценно, което имаме, е от Христос, Подателя на всички дарове. Когато влезем в това свято призоваване, тогава ни е много по-лесно. Дай Боже да се запазим от гордостта и всякакви форми на несмирение, защото сме хора. Но с повече благодарност и упование тези дарове наистина се умножават. Пожелавам на всеки православен да защитава светото и чисто Православие от всякакви примеси, да се бори за него и в мисълта си да остане верен на майката Църква, защото веянията, които идват отстрани, са предизвикателство към всеки. И ние сме длъжни да останем, въпреки противодействието, което ни връхлита. Св. Йосиф Исихаст казва, че изкушенията никога не са по-силни от благодатта. Така че не трябва да ни е страх от нищо. Защото Христос е победил силите на ада. Добре е ние наистина да живеем в тази победа, да бъдем по-радостни, по-творчески настроени, по-широко устремени към другите. Да преумножаваме онова, което Христос е вложил дълбоко в нас, и да продължаваме напред като благодарим. Защото благодарността умножава Неговите дарове, искрената и чиста молитва дава изключителни плодове. Човек може да открие в себе си неща, които не е подозирал, но Бог е заложил в Него, и той е длъжен да ги изрази и да ги сподели не само със своите вярващи събратя, но и с невярващите хора. Нека бъдем достойни в призванието, в което сме призовани. Да бъдем наистина Христови в тези нелеки дни. Щом сме призовани в тези времена, ние трябва да останем в дълга си и да дадем най-доброто от себе си в това време на предизвикателства. Време изповедническо, време разделно, време, в което Бог отсява своите. Благодаря ви, нека Бог да ви благослови и Света Богородица да ви закриля с покрова си. Всеки от нас наистина да бъде християнин и да разчита на помощта на светиите и на молитвата.
Свилен Д. Спасов – доктор по богословие
Първа награда в категория „аналитична статия“ – „Последствията от Covid-19 епидемията за постиндустриалните общества“:
Правя това видеообръщение от замъка Егенберг в град Грац, който се намира в Южна Австрия. Първо искам да благодаря на уважаемото жури, че номинира и награди моята статия, която засягаше проблема за пандемията от Covid-19, която разтърси целия свят. Много се радвам, че журито е оценило по достойнство моята статия, защото принципът ми като учен и изследовател е, че науката винаги трябва да помага на хората – било то богословието или философията, защото все пак, ако науката няма практично приложение, тя сякаш губи своя смисъл. Затова се радвам, че със статията за последствията от епидемията, които ще останат в нашия модерен свят, аз хвърлих светлина върху това какво всъщност ни се случи и направих научна хипотеза, за да дам на хората по-ясно виждане за това какво всъщност бе пандемията и какво ни предстои.
Също така искам да благодаря на екипа на Православие БГ в лицето на Пламен Сивов, Илиана Александрова и Ралица Кръстева, чрез които тази статия видя бял свят, за това, че те винаги откликват на моите творчески стремежи, а също така публикуваха и моята първа книга „От Вавилонската кула до Homo cyberneticus“, която също засяга темата за пандемията, както и за трансхуманизма.
Искам да пожелая на нашите зрители прекрасни и весели летни дни, да бъдат живи и здрави, и сърцата ни винаги да бъдат изпълнени с надежда.
