Катехизиране чрез богослужебния живот на Църквата

Откъс от предговора към книгата Въплътилият се Бог: Празничен катехизис на издателство Омофор.

Православните християни въвеждат децата си в богослужебния живот на Църквата още преди да започнат да ги катехизират и да им разкриват истините на вярата. Това е древна традиция, за която се говори и в настоящата книга. Децата в Православната църква се кръщават скоро след своето раждане и вземат участие в тайнствата. В един и същи ден те участват в тайнствата Кръщение, Миропомазване и Евхаристия. Още от най-ранна детска възраст те са пълноправни членове на Църквата. Малките деца и дори бебетата получават дара на благодатта чрез литургията, чрез Евхаристията. Те приемат даровете с радост и дори ги търсят, защото децата навлизат съвсем естествено в небесните тайни.

Трябва ли да ни изненадва всичко това? Самото Свещено Писание разкрива важната роля на децата. Свети Йоан Кръстител проиграва в утробата на майка си Елисавета и с тази своя радост Ј открива въплъщението (Лука 1:41-45). Иисус Христос не иска да се пречи на децата да идват при Него. За да влезем в Царството небесно, от нас се иска да заприличаме на тях (Мат. 19:13-15; Марк 10:13-16; Лука 18:15-17). При Своето тържествено влизане в Йерусалим Иисус Христос приема приветствията на децата със следните думи: „Из устата на младенци и кърмачета Ти си стъкмил похвала” (Пс. 8:2; Мат. 21:15-17).

Всичко, което децата получават свободно, може да избледнее и дори да се загуби вследствие на недостатъчна информация или възможност за по-нататъшен размисъл. Това важи за много области на живота: почти всички деца са художници и поети – техните дарби се появяват без предварителна подготовка, без влагане на усилия, сякаш им идва отвътре. И все пак Пикасо е бил принуден да мине през дълги периоди на чиракуване, преди отново да преоткрие този младежки дух в своите по-късни работи. Моцарт не се чувствал удовлетворен в ролята си на дете-чудо – той се трудил и борил, за да се превърне в зрял гений.

Вярата, също както живота, се предава чрез родителите. Също както живота, вярата е безвъзмезден дар. Всички родители осигуряват на новородените си рожби храна, грижи и любов. Вярващите родители им дават също и възможността да познават и обичат своя Създател. Още от първия ден след раждането детето пребивава в присъствието на Бога: чрез кръстния знак, съпроводен с призоваването на Светата Троица; чрез погледа, съсредоточен в иконата по време на молитва; чрез благодарствената молитва преди хранене. Ежедневната среща с всички тези слова и жестове води до среща с Бога, която се осъществява в пълнота в тайнствата, получавани в Църквата: кръщаването и причастяването.

Но вярата, предадена заедно с майчиното мляко, няма да устои, ако не бъде подхранвана. Тя може да укрепне само чрез наставления – силна храна, необходима за достигане на зрелост. Детето бързо достига времето на осмисляне и възприемане, тръгва на училище. Тъкмо тогава идва моментът, когато то трябва да се учи не само да чете и пише, но и да му се преподават сериозни знания за укрепване на вярата.

Иисус Христос поучавал навсякъде, където и да отидел – и в храма, и в синагогата, и по домовете, и по време на хранене, и на планината, и по бреговете на езерото… След възкресението Си Иисус Христос поставил на Своите ученици и апостоли задачата да научат всички народи. Това, което сме научили от апостолите чрез Църквата, ние трябва да предадем на своите деца. Такава е задачата на родители и катехизатори.

Да се върнем пак към нашите деца, които получават храната на тайнствата и богослужебния живот. Когато дойде времето за наставленията, ние съвсем естествено започваме с литургията. Християнчето наблюдава годишния богослужебен кръг и последователността на празниците, включени в него. То се покланя на иконата в средата на храма. Това му помага да забележи как тази икона се сменя през отделните седмици, различни са и празнуваните събития. Първоначалните наставления насочват вниманието именно към тези промени, поясняват смисъла на изнасяните икони и връзката на различните образи с четенията и песнопенията, включени в службата през съответния ден. Посредством образите и връзката им не само с думите, но дори и с музиката, се предлага многовековна система за звуково и зрително обучение. Система, която се предава от поколение на поколение, е неподвластна на обратите и капризите на светските увлечения.

Установената последователност от празници позволява да следваме живота на Иисус Христос още от самото Му раждане, или по-скоро – още от раждането на Неговата майка. Църквата дава възможност да споделяме живота на Иисус Христос чрез Свещеното Писание, чрез иконите и чрез литургията. Тук ще се спрем на тези три извора, които обогатяват душата на детето и разширяват познанията му за Бога, и за израстването му в Него.

Богослужебната година на Православната църква започва през септември. Забележително е, че това съвпада с началото на учебната година, което е от голяма полза за катехизатора. По такъв начин първата вероучителна година може да има за своя основа църковната година. И все пак ще се наложи да направим няколко хронологически изменения. Желателно е – от чисто педагогически съображения – да говорим за Благовещение не през март – време на великия пост и подготовка за Възкресение Христово, а между Въведение Богородично (21 ноември) и Рождество Христово (25 декември). По същия начин и обясненията ни за Богоявление (6 януари) – празникът, отбелязващ Кръщението на Иисус Христос, когато Той е бил на 30 години – не би трябвало да предхождат Сретение Господне, или въвеждането на Младенеца в храма, когато Той е бил само на четиридесет дни – подобна непоследователност би могла да обърка малките ни възпитаници.

Първият месец от първото тримесечие е посветен на раждането на Мария, Божията майка, а следващите месеци на Рождественските пости, които са подготовка за Иисусовото раждане. През второто тримесечие запознаваме детето с великия пост и с празника Възкресение Христово. През третото тримесечие, когато завършва учебната година, стигаме до Петдесетница. Преди детето да излезе във ваканция, може да му споменем за Успение Богородично. Така литургичната година, започнала с Рождество Богородично, ще се увенчае с нейното славно и животодаряващо успение.

Всеки изгрев и залез на слънцето, всяка поява на луната и звездите ни напомнят за съществуването на денонощния кръг. Последователната подредба на дните показва седмичният кръг със седемте дни, подредени според описанието за сътворението на света (Бит. 1:2-4). Богослужебната година е в съответствие със сезонния кръг, установен от законите на природата. Нашите празници се вписват в образа на сътворения свят и ни откриват целия смисъл, заложен в него. Това не е случайно, защото Бог е изпратил Своя Син в този свят и така телесно се свързва с вселената. Всеки празник е среща между небето и земята, между Твореца и творението. Бог е „раздрал небесата” (Ис. 64:1) и се е спуснал над нас, обитава в сътворената материя и я изпълва със Своята светлина. Очакването на Господа става през зимата, в мрака: раждането на Иисус Христос идва със зимното слънцестоене, като „Слънцето на правдата”: „Народът, който седеше в мрак, видя голяма светлина” (Ис. 9:2; Мат. 4:16).

Надеждата ни става още по-голяма, щом започнем да се подготвяме за Възкресение Христово през периода на великия пост: Възкресението Христово е в периода, когато се извършва и събуждането на природата за нов живот.

На Петдесетница Светият Дух озарява света и всичко се събужда за живот. Природата е в своята пълна слава. В разгара на лятото Иисус Христос, нашата истинска светлина, нетварният Син, се явява преобразен на планината.

След Успението е възнасянето на Божията майка в небесата, всичко започва отначало. Есента идва да ни приучи към смирение. Слънцето вече грее не чак толкова ярко, нито толкова силно, но пък с много по-голяма нежност. Дните се скъсяват, дърветата губят своята зеленина, земята се оголва, отпуска се за отмора, за да се подготви за следващия годишен кръг. В нашия духовен живот също трябва да преживеем всичко отново и да положим поредното ново начало. Как точно може да стане това? След като сме съзерцавали Възкресението и сме изпитали славата на Петдесетница, как можем пак да започнем всичко отначало и да очакваме Месия?

„Човешката природа е такава, че определено не може да се задържи в най-възвишено състояние. Нужно е отново и отново да изучаваме всички основни моменти, които смятаме, че знаем. Само и единствено чрез непрекъснато обновяване и съзерцаване живота на Спасителя… ще успеем най-накрая да достигнем до някакви разсъждения за тайната на Христа. Да не забравяме също нашите грехове и падения. Една осквернена душа е неспособна да се задържи в светлината на Божията слава. За човечеството е полезно и необходимо да преминава през периоди на покаяние и изкупление.”

Ние сме временни твари и не можем да отхвърляме реда в природата. Църквата, като свързва сезонния кръг с живота на Христа, освещава времето. Чрез Иисус Христос и Светия Дух всичко получава живот: сезоните, също както богослужебният кръг, никога не се повтарят. Всичко винаги е ново (Откр. 21:5).