Обучението по религия срещу самоликвидацията

В западните страни въпросът за преподаване на религия в училище се решава различно. Във Франция, страна с традиции в лаицизма и антиклерикализма, водещи началото си от епохата на Френската революция, преподаването на религия в държавните училища се приема за недопустимо. Религия се преподава в католическите училища, а и в много частни училища, където родителите с желание предоставят своите деца за обучение и възпитание.

В някои райони на Франция близо четиридесет процента от децата учат в училища, в които се преподава религия.

В Австрия религиозното образование в държавните училища не е забранено, доколкото децата имат право да получават религиозно образование в съответствие със своето вероизповедание. Така например, ако в училището има православен свещеник или мирянин, който да преподава основи на православната вяра, той ще получава заплата от държавата, така, както и останалите учители. Броят на учениците, изучаващи католическо вероизповедание, както и учителите, които го преподават, естествено са в пъти повече.

Свободата на вероизповеданията, декларирана в конституциите на всички европейски държави предполага и правата на децата и юношите да получават религиозно образование в училище. В този смисъл може да се каже, че понятието “свобода на вероизповеданията” встъпва в непреодолимо противоречие с идеята за отделянето на църквата от училището – и в частност, в този си вид, в който го провъзгласяваха болшевиките в Съветска Русия. В онова време религиозното образование беше забранено с мотива, че децата и младежите са длъжни сами да избират – да вярват ли в Бог или не, а това те могат да решат едва при навършване на пълнолетие. В тези съвременни страни, в които религиозното образование е забранено под предлог, че на детето не бива да се налага един или друг мироглед, се използва точно тази аргументация.

Заблудата на посочените аргументи се заключава в това, че на децата в училище така или иначе се налага един или друг мироглед, бил той религиозен или атеистически. Ако не се допуска преподаване на религия, ако в час се забранява споменаването на Бог, ако в училище се забраняват религиозните символи, това по същество означава имплицитно налагане на атеистичен мироглед. В много случаи обаче, атеистичния мироглед се въвежда и експлицитно – например чрез уроците по биология, построени върху изучаване на теорията на Дарвин.

Нерядко недопустимостта на изучаването на религия в училище се мотивира със съществуването на различни религии и за да не се допускат междурелигиозни конфликти или различия на религиозна основа, по-добре било въобще да се изключи религиозния компонент от образованието. Тази аргументация също трябва да се приеме за заблуждаваща и опасна. Атеизмът не може да служи като общ знаменател за всички религии. Още повече, че традиционните световни религии – християнство, ислям, юдаизъм – сами по себе си не представляват източник на конфликти. Те могат да станат такива, ако религиозните идеи се използват от терористи, екстремисти и радикали.

Повече от важно е да се привикват децата от различни вероизповедания на уважение един към друг. А на това не е възможно да се привиква, ако просто се забранява споменаването на Бог и използването на религиозни символи. Всяко дете има право да знае за своята религия, за религията на бащите и дедите си. След достигане на пълнолетието, детето може да се откаже от религията – това в крайна сметка е право на негов личен избор. Но явното лишаване от правото да се изучава религия противоречи въобще на идеята за правото на вероизповедание.

Противниците на преподаването на религия в училище виждат в това преподаване различни заплахи и привеждат всевъзможни аргументи в своя полза. Но нека си зададем въпросите:

С какво вреди религиозното образование? Какво лошо може да даде религията на детето?

В условията на нравствен разпад, когато наркоманията вече е болест сред младежите, когато безразборните полови връзки се превръщат в житейска норма на поведение, когато създаването на семейство и възпитаване на деца престава да бъде приоритет за младите хора, положителната роля на религиозното възпитание става особено очевидна. Всички традиционни религии възпитават у човека чувство на отговорност и дълг, настояват на важността от създаването на пълноценно и здраво семейство, на раждане и възпитаване на деца. Именно религията в продължение на векове е давала на човечеството сили за възпроизводство и умножаване. И днес отказът от религията се превръща в основна причина за това цели нации да се окажат под заплаха за постепенно изчезване.

Все по-засилващата се тежка демографска криза, обхващаща страните от Западна и Източна Европа има духовни корени. В тяхната основа са отказът от традиционното разбиране за семейството като основа на човешкото битие. Традиционното християнство в частност учи и възпитава за греховността на абортите, за недопустимостта или нежелателността на контрацептивите, за непозволеността на доброволното отказване от раждане и възпитаване на деца. И в Русия, и на Запад многодетните семейства вече са рядкост; често в семейството има едно, максимум две, и рядко – три деца, като в много семейства няма нито едно. Скалата на нравствените ценности у съвременния човек е преобърната, и това преобръщане идва от т. нар. сексуална революция, в основата на която лежи идеята за отказ от традиционното разбиране на семейството.

Днес в много европейски училища сексуалното възпитание е общообразователен предмет. На учениците се обяснява как правилно трябва да се осъществи полов акт, как да се предпазват от венерически болести, как се използват презервативи и контрацептиви. По същество, това е поощрение на учениците към безразборни полови връзки, внушаващи отвращение от целомъдрието, насаждащи антирелигиозно отношение към семейството и брака. Подобен род уроци не са нищо друго, освен школа за развращаване, която осакатява и погубва децата, разкрепостявайки в тях низки и животински инстинкти, лишавайки ги от целомъдрено отношение към всичко, отнасящо се до сферата на половия живот.

В някои училища на Западна Европа, в частност Великобритания, на децата от ранна възраст (едва десетгодишни) се предоставя право на избор на тази сексуална ориентация, в съответствие с която те ще получават знания по сексуално възпитание в училище. По същество, става дума за съзнателна пропаганда на хомосексуализма посредством училищното образование и налагане на хомосексуализма като норма на поведение. Всичко това се вписва в нравствените стандарти на страните, в които в законодателно е скрепено правото на еднополови партньори да осиновяват деца, където даже на Римокатолическата църква това е вменено като задължение. Но нито Римокатолическата, нито Православната църкви не могат да се съгласят с такива противохристиянски норми, които се основават на изкривени нравствени стандарти.

Ако искаме нашето общество да бъде здраво, а не общество на духовни уроди и извращенци, неспособни на възпроизводство, сме длъжни да научим децата си на правилно отношение към семейството и раждането. В създаването на положителен образ на семейството могат да бъдат полезни уроците по религиозно възпитание, в това число и в светските училища. И не трябва да се страхуваме, че тези занятия нарушават нечия свобода. Трябва да се страхуваме единствено от това, че лишавайки децата си от религиозно възпитание, ние ги лишаваме от бъдеще, а страните и народите си обричаме на бавно загиване.

Днес в средите на секуларизираните политици битува разбирането, че последиците от демографската криза могат да се окажат необратими за народите и страните от така наречените развити страни. Правителствата им приемат нови имиграционни закони, повишават стимулите за многодетните семейства, опитват създаването на благоприятен икономически климат за увеличаване на раждаемостта.

Но тези мерки се оказват недостатъчни, въпреки че всячески се приветстват. И държавата не е в състояние сама да се справи с възникналите проблеми, да преодолее тенденциите към продължаващо намаляване на раждаемостта. На държавата е необходим мощен съюзник в лицето на църквата, в арсенала на която има многобройни средства за духовно-нравствено възпитание на децата и младежите, за правилно разбиране за раждането и семейството.

Необходимо е да се възстанови онова разбиране за семейството, което по природа е присъщо на всеки духовно здрав човек. Либерализмът, релативизмът и атеизмът в онези страни, в които се даде възможност те да станат господстващи идеологии, разрушиха традиционната представа за семейството и обърнаха естествената тенденция на човечеството към възпроизводство. Ако не искаме процесът на самоликвидация да продължава, длъжни сме да дадем на децата си здраво духовно възпитание. И тук църквата може да окаже на държавата голяма и разнообразна помощ. | www.pravoslavie.ru