За образа от мечтите
На редакционната ни поща получихме писмо от наша читателка, отправено към рубриката „Въпроси към свещеника“, в което тя отправя следното питане:
“На 18 години съм и се занимавам с музика (изпълнявам и композирам). През 2015 г. ми се случи нещо, меко казано, необяснимо за средностатистическия човек. Една вечер в края на декември същата година (тогава бях само на 16 години) реших да си пожелая какъв бих искала да бъде моят другар в живота. И седнах на бюрото си. Размечтах се. Описах много точно как искам да изглежда, колко да е висок, да има двама братя, от коя част на света да е и какво да работи. Видях този човек във въображението си. След два дни разбирам за съществуването на съвсем реален човек, точно според моето описание. Със същите характеристики, в допълнение, че той има много сериозни прилики с нашия род – има гласа на баща ми, неговите ръце, лицеви мускули, моя характер и начин на мислене. Същите образи, които видях във въображението си, аз видях наяве. Неговите родители имат същите професии като моите. Съвпаденията са потресаващи за мен и до ден днешен.
Влюбих се дълбоко в този човек. Той не знае нищо, не съм се запознавала с него лично, но и двамата сме в развлекателната индустрия. Вдъхнови музиката ми, поезията ми и ме накара да искам да се развивам още повече, да бъда най-добрата версия на себе си, да обичам живота повече.
Оказа се женен (въпреки че не църковно) и с деца. Въпросът ми е – това дали е от Бога или тъкмо обратното? Дали е ясен отговор на молитвата ми или е някаква клопка на лукавия? Какви изводи да си направя от всичко това, какво бихте ме посъветвали?“
Здравейте!
Отец Стефан Стефанов
Трудно може да се даде еднозначен отговор на въпроса Ви. А и не съм сигурен дали това е въпрос. Аз ще ви кажа едно, ако се обърнете към друг свещеник, той ще ви отговори друго. За ситуации от подобен личен характер никой не би могъл да отговори вместо другиго. Нито пък еднозначно. А и не мисля, че еднозначните отговори са полезни. Когато са се обръщали към Христос с подобни въпроси, Той е отказвал да отговори и да се намесва в личния живот (вж. Лук. 12:14, Мат. 20:22). Църквата има канони, правила и принципи, които касаят принципни и общовалидни ситуации и проблеми. Когато човек си прави експерименти със себе си, това не се регулира от никакви канони.
Ситуацията, която описвате, прилича на сюжет за роман или филм. В същото време си давам сметка, че за момиче на вашата възраст е обичайно да мечтае и да си фантазира по подобен начин. Единствен по-конкретен съвет, който бих могъл да Ви дам, е да не избързвате с тази „връзка“. За да бъде реална любовта, тя трябва да е с реален, а не виртуален човек. Другото е литература и то не от най-добрите.
Щом се обръщате към свещеник, сигурно имате вяра. Но от някои изрази в писмото разбирам, че не познавате добре християнството. Търсете добра християнска литература и сама ще намерите верния отговор на този и на всички въпроси, които възникват в живота.
С най-добри пожелания,
презвитер Стефан
