За смъртта и греха. Защо ще има Второ пришествие?…
Според православното учение при смъртта човекът отива в рай или ад, в зависимост от това какъв живот е водил… Питам ви, след като човек се е избавил от мъките на земята, защо ще има второ идване на Иисус в слава и сила, когато – според Откровение – Той ще възкреси мъртвите и ще има съд? Май няма логика? Помогнете ми да направя логичен библейски отговор. Благодаря ви!
Разбирането за смъртта и възкресението е свързано с разбирането какво е грях. Православното предание разглежда греха не толкова като морална категория, а като отделяне на човека от Бога, а всичко, което не е в общение с Бога, с Единствено Безсмъртния, подлежи на разпад и смърт. Заради това целият човешки живот е борба със смъртта и копнеж по безсмъртието.
Поради великото си човеколюбие Нашият Господ Иисус Христос се е въплътил, станал е човек, приел е и е съединил Божествената Си природа с нашата човешка, страдал е, умрял е за нас, и е възкръснал от мъртвите. С това Свое Възкресение е направил възможна победата над смъртта в обезсмъртяването на тялото и душата. Казвам и душата, защото ние не вярваме като елините в безсмъртието на душата, макар че много християни днес имат подобни убеждения. Трябва да поясним още, че под душа древните са разбирали целия човек (Бит 2:8).Трагедията на смъртта е, че тя нарушава единството на човека, разделя душата му от тялото и тялото се разпада.
“Тялото без душа е труп, а душата без тяло привидение”, казва св. Григорий Богослов. Заради това ще има възкресение от мъртвите, душите ни ще бъдат съединени с телата, т.е. ще възкръсне целият човек.
Ако някой умре и той не е се е съединил с Бога, и не се е удостоил с безсмъртие – “усещането на Бога” (св. Исак Сирин) – той се е потопил в цялата тази самота на ада, която е тотална липса на Бога и другите; а онзи, който е грешил през целия си живот, каел се е и се е борил със собствения си егоизъм (гордост), със злото в себе си и в света – той предвкусва вечния живот в Царството Божие.
Заради това днес Църквата се моли в своята Литургия за всички светци и праведници, те да възрастват все повече и повече в необятната Благодат и Любов Божия; моли се дори за всяка душа, живяла някога, за която времето е заличило спомена, нещо повече – тя се моли и за тези, които са в ада (коленопреклонните молитви на празника Петдесетница): Господ да си спомни за тях и да ги погледне с милостивото Си око, защото окончателното им състояние ще се определи след Второто пришествие. То ще бъде и нашата истинска реалност – живот или смърт във вечността.
Лекарството против смъртта е пред нас – светото Тяло Христово и драгоценната Му Кръв. Съединявайки се с Него, ние Го усещаме като Живот на нашия живот и предвкусване на Възкресението и Царството Божие.
А що се отнася до търсенето на логически отговори при делата Божии, трябва да знаем, че нашата логика е толкова несъвършена: ”Моите мисли не са ваши мисли, нито вашите пътища са Мои пътища”, казва Господ (Ис. 55:8).
