Има ли зависимост между календара и благодатта?
Въпрос от Ясен: Здравейте! Аз съм дете и не разбирам баш от религии и затова ми трябва водач. Директно зададен въпросът би бил така: Има ли благодат сегашната ни Църква? Става въпрос, че Църквата кара по новия стил. А преди много години на някой от съборите били сметнали и определили датите на празниците за много години напред. И ето сега възниква новият стил и Църквата ни го приема, с което се отрича това, което е било установено на събор. А това, което се решава на съборите, е канон и противоречието му е ерес. И следователно Църквата ни, като празнува празниците не когато трябва, няма благодат. Или поне такава е логиката. По този въпрос говорих със свещеник, но той не ми отговори директно, а доста объркващо. В крайна сметка ми каза да слушам гласа в мен (съвестта), но този глас спи. Моля Ви много да ми отворите очите, като ми отговорите на този въпрос. Защото сега се чудя, като ходя на служба в неделя, дали получавам благодат или не. Благодаря Ви предварително.
Макар да си дете, не си представяй благодатта съвсем като водата, която тече от чешмата: врътнеш – тръгва, врътнеш – спира. Ние получаваме Божията благодат чрез богообщение. Какво означава всъщност благодат? Като разтворим речника, там срещу думата χάρις пише: радост, удоволствие, разположение, благосклонност, любезност, милост, благоволение, услуга, угода, добро дело, дар и още доста значения. “Дар” е може би най-близко до същността на понятието, каквото го намираме в Новия Завет. Във всеки случай благодат е милост, която Бог ни дава даром, а не вследствие на някакви наши заслуги, подвизи и пр. В момента, в който си помислим, че сме “заслужили” благодатта, като сме изпълнили някакво правило, ние я отричаме. В Стария Завет понятието е използвано много малко и то в месианска перспектива: “…ще излея дух на благодат и умиление, и те ще погледнат на Него, Когото те прободоха…” (Зах. 12:10). Божията благодат се даде на човеците, когато “Словото стана плът и живя между нас, пълно с благодат и истина” (Иоан 1:14). “И от Неговата пълнота всички ние приехме и благодат въз благодат; защото Законът бе даден чрез Моисея, а благодатта и истината произлезе чрез Иисуса Христа” (ст. 16-17). От последното изречение е ясно, че Законът и благодатта са свързани и в същото време са противоположни. Те са двата края на едно и също действие – Законът е неговото начало, а благодатта е завършекът. Законът е подготовката, а благодатта – реализацията. Законът е педагог, “възпитател в Христа, за да се оправдаем чрез вяра” (Гал. 3:24), т. е. по благодат. Следователно Божията благодат е само там, където е Христос. А Христос е само в Църквата, създадена от Самия Него (вж. Мат. 16:18). Тя е Негово тяло. Затова най-голям грях е разделянето на Църквата, разкъсването на Христовото тяло. А точно това правят тези, които заради календара се отделят от едната, света, съборна и апостолска Църква. Поставяйки календара над Църквата, те обезсмислят Църквата. Поставяйки календара над единството, те разкъсват Тялото Христово. И как тогава можем да допуснем, че този, който спазва “правилния” календар, единствен има благодат? По-скоро точно обратното.
И как да се ориентираме, коя от многобройните старостилни църкви държи “монопола” на благодатта? Те са толкова много, постоянно се делят и отцепват, постоянно взаимно се обвиняват в отстъпление и взаимно се отричат.
Освещаващата Божия благодат е в едната, света, съборна и апостолска Църква. И ние я придобиваме не по някакъв механичен начин, не чрез някакъв ритуал, не чрез някакви готови рецепти и низ от правила (всичко това беше в Закона), а чрез жива вяра в Живия Бог и в нашия Спасител Иисус Христос. И след като приемем Христовата вяра като начин на живот, чиято същност е редовното участие в Светата Евхаристия.
Затова, не само ходи́ в неделя на Литургия, но по-важното – участвай в нея. И неусетно ще се събуди в тебе този глас, който казваш, че спи. Силата на Божията благодат е толкова голяма, че св. апостол Павел казва: “С благодатта на Бога съм това, което съм” (І Кор.15:10).
“И тъй, чедо мое, усилвай се в благодатта, която ти е дадена от Христа Иисуса” (ІІ Тим. 2:1)
презвитер Стефан
