Отново за поста, изповедта и причастието
Отец Стефан Стефанов, председател на храм „Св. Николай Чудотворец“, Русе
В рубриката ни “Въпроси към свещеника” наш читател отправя следното питане:
“Здравейте! Пиша ви от Благоевград, на 50 години съм. Имам следния въпрос: в момента е пост и аз постя, както е редно до 15 август. Планирам да се изповядам и след това, по Божия воля, да получа свето Причастие. Но тъй като Успение Богородично тази година е редовен работен ден, и аз съм на работа, може ли изповедта и получаването на Свето Причастие да стане следобед на 15 август или в някой следващ ден?“
„Здравейте!
На Вашия въпрос може да се отговори формално, като справка на гише, но от такъв отговор не би имало никаква полза. Въпросът Ви показва, че ако се отнасяме към църковния живот формално, той самият става формален, всичко се изпълнява много стриктно, но също толкова формално. Такъв църковен живот всъщност не е духовен, не носи духовна полза, не води към духовно осмисляне на света, не създава жива връзка с Живия Бог.
Църковният живот трябва да се живее с радост, всичко, което вършим трябва да ни носи радост. Един забележителен духовник казва, че всичко, което не се върши с трепет, е грях. Та как да отговоря конкретно на въпроса Ви? Изповедта може да стане по всяко време, всеки ден и час. За изповедта няма определено време – отивате при свещеника и, ако той има възможност, изповядвате се. Важното за изповедта е да бъде истинско покаяние. Няма смисъл от формална изповед – само защото трябва на следващия ден да се причастите. Изповедта не е средство за допускане до причастие. Изповедта е съкрушено покаяние за греховете ни. Ако отиваме на изповед само преди да се причастим, съществува опасност неусетно изповедта да се превърне в сухо правило, което не докосва сърцето ни. Моят съвет е да пристъпвате към изповед тогава, когато усетите болка от греха. така, както отиваме на лекар, когато усетим някаква болка. Изповедта не допуска формализъм. Именно изповедта предполага най-голяма откровеност, защото разкривате пред свещеника най-съкровеното от себе си. Следобед не може да се причастите. Литургия се отслужва само сутрин, а Причастието е в Литургията. Има „сухо причастие“, но то е за болни. Не е нужно да приемате от запасните Свети Дарове само и само да бъде на деня.
Щом не можете на самия празник, ще се причастите на някой следващ ден. Към причастие трябва да пристъпвате не само на празник и не само през пост. Такова причастяване също крие опасност да стане формално. В храма се отслужва Литургия всяка неделя и на всеки празник. На всяка Литургия Христос ни приканва да пристъпим „със страх Божий, с вяра и любов“ към Светите Дарове. Това са условията, които Църквата е поставила за пристъпване към причастие – страх Божий, вяра и любов. Не бива да пристъпваме без страх Божий, без вяра и без любов. Но не бива да поставяме и допълнителни условия и изисквания. Трябва със съжаление да кажа, че някои свещеници си позволяват да поставят такива изисквания и, ако християните не ги изпълнят, не ги допускат до Светите Дарове. Забравят, че това са именно Дарове и то Дарове на Христос, Самият Христос ни дава Себе Си, за да ни направи причастни със Себе Си. Не зная свещеникът в храма, който посещавате как се отнася към причастяването. Дано да е от тези, които не създават проблеми. Разговаряйте с него предварително и се уточнете. Ако бяхте в нашия храм, аз щях да Ви кажа да дойдете на изповед в удобно за Вас време и след това да идвате и да участвате в Литургията редовно, като се причастявате редовно. Редовно означава колкото се може по-често, според както позволява работата Ви, здравето, възрастта и пр. Важното е когато идвате в храма, да идвате винаги с желание, с нетърпение, с радост, с празнично очакване. Не да идвате на празник, а самото идване да бъде празник!“
