Как свети Николай се превърна в Дядо Коледа
Източник: Малките белгийчета ги глезят два пъти: през месец декември при тях идват и свети Николай, и Дядо Коледа. В повечето други страни обаче само последният минава, за да възнагради децата, които са слушали… Обяснение на тази загадка може да ни даде историята…
След протестантската Реформация през ХVІ век, празнуването на свети Николай е премахнато в някои от европейските страни. Все пак, холандците запазват този стар католически обичай. Холандските деца продължават да чакат Синтерклаас в нощта на 6 декември. Така е и днес, също както в Белгия и някои други европейски страни.
В началото на ХVІІ век емигрирали в Америка холандци основават колонията Нови Амстердам, станала през 1664 година Нови Йорк (Ню Йорк). За няколко десетилетия холандският обичай да се празнува свети Николай се разпространява в Съединените щати. За американците Синтерклаас става набързо Санта Клаус.
Приветливият раздавач на подаръци, представен като белобрад старец с дълга мантия и качулка, и дори понякога с епископски одежди, все пак си останал нравоучителен персонаж. Той възнаграждавал децата, които заслужавали, и наказвал неблагодарните и мързеливите.
След няколко десетилетия християнското общество намира за по-уместно да приближи този „празник на децата” към празника на детето Иисус. По този начин в християнските семейства свети Николай започва да прави обиколката си през нощта на 24 декември.
През 1809 година писателят Уошингтон Ървинг споменава за първи път за въздушните пътешествия на свети Николай при традиционното раздаване на подаръците. През 1821 година един американски пастор, Клемент Кларк Мур, написва коледна приказка за децата си, в която се появява симпатичният персонаж Дядо Коледа с шейната му, теглена от осем елена. Описва го като дундест, жизнерадостен, засмян старец, сменя митрата на свети Николай с шапка, владишкия му жезъл със захарна пръчка. Магарето е заменено с осем бързи елена.
През 1860 година Томас Наст, илюстратор и карикатурист в нюйоркския вестник „Харпърс илюстрейтед уикли”, облича Санта Клаус с червени дрехи и бял кожух отгоре, препасва го с широк кожен колан. В продължение на близо 30 години Наст изобразява в стотици рисунки всички аспекти на легендата за Санта Клаус, известен сред франкофоните като Пер Ноел, или Дядо Коледа.
През 1885 година Наст официално заселва Дядо Коледа на северния полюс чрез една рисунка, представляваща две деца, които разглеждат върху карта на света маршрута на пътуването му от северния полюс до Съединените щати.
Накрая, през 1931 година Дядо Коледа приема чисто нова външност в един рекламен образ, представен от компанията „Кока Кола”. Благодарение на художествения талант на Хедън Съндблом, Дядо Коледа има вече човешко лице (придавайки му по този начин още повече убедителност и достъпност), издут корем, симпатично лице, весел вид и добродушно излъчване. В продължение на близо 35 години „Кока Кола” разпространява този портрет в пресата и по-късно в телевизията по целия свят. Представата, която имат днес децата за Дядо Коледа, е силно повлияна от този образ.
Превод: Екатерина Крумова
