От любов
.jpg)
Някога много отдавна, толкова отдавна, че чак извън времето, станало това. На Предвечния съвет седели Тримата – Отец, Син и Дух Свети.
„И Отец казал на Сина:
– Да сътворим човека по Наш образ и подобие.
– Да го сътворим, Отче – отговорил Синът, – но той ще съгреши.
– Да – казал Отец – и в грижата си за творението ти ще трябва да приемеш смъртната плът човешка , да страдаш и да изпълниш всичко…
И Синът отговорил:
– Отче, да бъде волята Ти.“
Така в прости думи предава историята на Сътворението един християнски автор от ХVІІ век. И историята на Христовата жертва, която започва преди историята на света. Започва във вечността, където съвсем безпричинно, просто от любов, човекът е замислен в Божието сърце. Заедно с болката от предузнатото негово непокорство, неверие и безлюбовие; от избора му да се откърши от корена на живота, да живее сам в себе си и чрез себе си. Което значи – да умре.
Също толкова отдавна, извън времето, в Божията вечност свети една витлеемска нощ. Нощта, в която „девицата ще роди Син“ (Мат. 1:23). Нощта, в която Иисус Христос, Синът Божи и Синът Човешки, Второто лице на Светата Троица, „роден, несътворен, единосъщен с Отца“ влиза във времето. Влиза в човешката съдба, за да срещне там човека отново на неговата територия и да го изведе от мрака, от самотата, от нощта… да го изведе от смъртта.
Вече имаме тази нощ като част от човешката история. Но и всяка година на празника Рождество Христово можем да я преживеем отново. Да я направим начало на личното си летоброене, на духовното си бъдеще. В тази нощ имаме шанса да посрещнем Спасителя на нашите души, Който идва в света, за да бъде с всеки човек. С всеки от нас.
Честито Рождество Христово!
-520x245.jpg)
