Честито Рождество Христово!

Въплъщението на Бог Слово или раждането на Богочовека Иисус Христос е решаващото събитие, което променя човешката история. Синът Божий прие човешка плът, прие човешко естество и всички християни ставаме причастни на това човешко естество, Христос ни има в себе си. Той е глава на новото изкупено човечество. Словото приема човешка плът и я преобразява, изцелява я в Себе Си.

Човешката природа е излекувана с приемането й от безпределния и вечен Син Божий. Изпълнява се пророчеството на архангел Гавриил на Благовещение и на св. пророк Исаия, който предрича, че девица ще зачене и ще роди Син и ще Му дадат име Емануил, което ще рече с нас е Бог. Бог наистина дойде, слезе при хората и живя с нас. С раждането на Христос Бог винаги е с нас. Настъпи съдбоносна и историческа промяна: Бог, Който е извънвремеви, безпределен, вечен и безкраен, се въплъти и прие нашето човешко тяло във времето, преди повече от две хиляди години. Безплътният се въплъщава и неосезаемият се осезава, Безначалният се начева, Синът Божий става Син Човешки.

Бог влезе във времето и му даде ново начало, затова започва новото летоброене. Светът се разделя на епохата, когато е живял без Христос – преди Христа, и след Христа, когато Божието Слово се е въплътило. Бог влезе във времето, както става всеки път при служенето на светата Евхаристия, отново и отново „с нас е Бог“, Нетварното се съединява с тварното, както при въчовечването на Сина Божий преди повече от две хиляди години. Тогава Бог Син прие човешка плът, днес – на божествената Литургия, човекът приема тялото и кръвта на Богочовека Христос. С раждането на Господ Иисус Христос, с Неговите живот и учение, с „дума и дело“ се разпръсва светлина по целия свят. Става ясно защо Църквата го нарича „слънце на правдата“. Той е светлината на света, която прогонва мрака на княза на този век.

С раждането на Христос, с Неговия живот и последвалите смърт, възкресение и възнесение, бе спасен човекът. Затова Рождественият празник е толкова важен за нас. Рождественият пост, който започва четиридесет дни преди Рождество Христово, се появява, за да може християните да се подготвят да посрещнат раждането на Спасителя на света. Празникът не е само в устройването на хубава семейна вечеря, подаръци и украсено коледно дърво, а преди всичко е участие в посрещането на рождеството на Богомладенеца. Участие литургично, богослужебно, евхаристийно, с което изразяваме своята пълна Рождествена християнска радост от раждането на Богочовека Иисус Христос. Защото ако Христос не бе се родил, не бе живял, умрял и възкръснал, то „празна е нашата проповед, по думите на великия Павел, празна е и вашата вяра“.

С раждането на Слънцето на правдата всички се просветиха. Просветени сме от вярата. Вярата в Христос е, която ни спасява и ни просвещава. Затова Христос се роди, затова и ние се кръщаваме в кръщелния купел в името на Светата Троица, за да се обновим и запечатаме с даровете на Светия Дух, един от които е вярата в Троицата. Вярата в Троичния Бог просвещава целия свят. Животът на Христос и Неговото учение са били същото просвещение за човека. Неговото учение, което всеки един християнин приема и засажда в сърцето си по време на божествената Литургия, дава плодовете на Духа, които се изразяват в израстването в християнските добродетели, които вярващите проявяват в живота си в света и в обществото. В този смисъл се разбира защо в древността празникът Рождество Христово се е празнувал на един и същ ден с Просвещение или Богоявление. Бог се явява и просвещава света.

Из книгата на отец доц. Стоян Чиликов „Православната вяра и живот“, ИК „Омофор“ 2012