Смирението на св. Йоан Златоуст

Днес честваме св. Йоан Златоуст, патриарх Константинополски – светеца, който е оставил в наследство на нас и на нашата Църква светата Литургия. Той се родил през 347 г. в Антиохия, и е починал на път към заточението си през 407 г.

Трябва да знаете, че този велик светец на Църквата, поради това, че е бил много добър оратор, е събирал хиляди около себе си, които слушали и аплодирали проповедите му. Затова и останал в християнската история с прозвището „Златоуст“.

Когато говорим за него, ни се иска да споменем една подробност от житието му – че избягал от ръкоположението си. Въпреки че е бил много желан от вярващите да служи в светия олтар, преди да бъде ръкоположен, той отишъл в пустинята и там прекарал шест години в усамотение, но се разболял и трябвало да се върне в града. Вече не можел да избяга от волята на хората и поел свещеническото служение.

Днес имаме много богословски училища, които подготвят младите хора за Божии служители. Много редки обаче са случаите, когато поради смирение младият човек се колебае дали да приеме свещенически сан. А един, който е избягал от свещенството, споменаваме днес и това е св. Йоан Златоуст! Но тъй като Божият промисъл е велик, а свещенството е и небесно призвание, св. Йоан Златоуст не само че станал свещеник, а и патриарх, който ни е оставил в наследство светата Литургия, която се извършва почти през цялата църковна година, както и много свети писания.

Не бива да забравяме за удивителното смирение на св. Йоан, смирение, което го е накарало да напише най-хубавата книга за свещенството, която ви приканвам да прочетете, за да разберете какъв трябва да бъде свещеникът!

По онова време свещенослужителите били избирани от народа. Това, което вие чувате днес при ръкоположението, е възгласът на епископа „Достоен”, тогава е било въпрос, отправен към народа, защото именно народът препоръчвал на епископа кандидата за свещенство и именно народът отговарял с „Достоен!”. А това значи, че в онези времена свещенослужителите са били избирани от общността, която искала да има за духовен пастир човек с необходимите качества, който да я води към бреговете на спасението. В днешно време този избор се прави от църковните архиереи, но мисля, че по-значим и по-успешен е бил онзи избор от страна на общността. Затова църковният календар е пълен с имената на светии, които са служили на светия олтар, защото те действително са били Божии избраници и същевременно избраници на общността, която познавала техния свят живот!

Нека Господ да ни помага да имаме добри духовници, които да припознаваме в примера на св. Йоан Златоуст, не непременно като бягат от свещенството, а най-вече с чистия си живот, с богатата си култура и ерудиция, със смелостта да изповядват вярата си в Господа въпреки изпитанията на света и с готовността си да поемат кръста си на свещенослужители, защото техните страдания не са малко. Всички знаем какво е претърпял през живота си св. Йоан Златоуст, знаем, че е бил изпратен на заточение от самата императрица и умира в изгнание. Да не дава Господ! Амин! I parinteledumitrucobzaru.blogspot.bg

Превод: Сандра Керелезова