Страдащият Христос

Кеносис и Възкресение

Господ Иисус Христос при Своето въплъщение опразни Себе Си, като прие форма на раб. Самоопразването на Бог Слово се нарича „кеносис“.

Той смири Себе Си, бе послушен дори до смърт, смърт на кръст, за да ни изкупи и спаси от робството на греха, проклятието на смъртта.

Защо Господ смири и понизи Себе Си? За да ни научи на смирение. Бидейки Бог, Той прие образ на раб и стана човек, за да обожи рабите на греха.

Разбойникът, разпънат от дясната Му страна, повярва, че Той е Господ и тази вяра очисти сърцето му от всички престъпления. Той смирено изповяда своята греховност и защити Христа пред другия разбойник. С покаяние се обърна към Христос: „Спомни си за мене, (Господи), кога дойдеш в царството Си“ (Лк. 23:42). „И [Спасителят] му каза: Истина ти казвам: днес ще бъдеш с Мене в рая“ (43 ст.).

Господ Иисус възкреси мъртвата от греховете душа на разбойника и му дари вяра, покаяние, смирение и любов. Той възкресява всеки, който повярва в Него като разбойника и му дава смирение и любов. Само чрез покайно смирение Господ ще възкреси и нашите души за любов към Него и към всички хора.

Само ако се съ-разпънем с Него, ще царуваме заедно с Него.

Боже, бъди милостив към мене, грешника!

Иисусе! Спомни си за мене, кога дойдеш в царството Си!

Страданията Христови – литургичен аспект

Боже Мой, Боже Мой, защо Ме изостави? (Марк 15:34).
Иисус каза: Свършено е! И като наведе главата (Си), предаде духа (Си) (Йоан 19:30).

Християнството е точна религия. Бог Слово извърши изкуплението на всички хора от всички техни грехове, проливайки Своята кръв на кръста в петък, 14 Нисан, 30 или 33 г. сл. Р. Хр.

Това стана по времето на еврейския празник Пасха. Когато Той издъхна като човек и предаде Духа Си на Отца, в Иерусалимския храм започнаха да колят пасхалните агнета – предобраз на Агнеца Божи, пожертван, за да ни умие с кръвта Си от всеки грях.

По време на пасхалната обредна трапеза се роди и християнската литургия. Апостолът на езичниците благовести: „Аз получих от Господа онова, което ви и предадох: че Господ Иисус в нощта, в която бе предаден, взе хляб и след като благодари, разчупи (го) и каза: Това е Моето Тяло, което е за вас; това правете за Мой спомен. А също тъй и потира след вечерята, като каза: Този потир е Новият Завет с Моята кръв; това правете всеки път, когато пиете, за Мое възпоменание. Защото колчем ядете този Хляб и пиете от Потира, възвестявате смъртта на Господа, докле Той дойде“ (1 Кор. 11:23-25).

Смисълът на божествената Литургия е в приемането на Тялото и Кръвта Христови, пожертвани на кръста, за възпоменаване и възвестяване на страданията и смъртта на Господа Иисуса за нашето изкупление и спасение. Тя има кенотичен характер. Христовият кеносис (самоопразване, което започва с въплъщението на Бога Слово и завършва с Неговите спасителни страдания и кръстна смърт) се възвестява всеки път от всеки християнин, който вярва, че приема Тялото и Кръвта Христови, за да бъде омит чрез тях от всеки грях и да получи живот вечен.

Мнозина се самолишават от вечен живот, след като не пристъпват към Храната на вечния живот – Христос, който предаде Себе Си за всички. Протестантите приемат само символа на Тялото и Кръвта Му, но не и самите Тяло и Кръв. Как тогава Кръвта Христова ще ги омие от греховете им, извършени след кръщението?

Колцина християни мисионерстват, като приемат Тялото и Кръвта Христови и така възвестяват смъртта на Господа пред всички хора?

Сектантите мисионерстват само на думи и се гордеят, че са спасени, но на дело никога не приемат Тялото и Кръвта, чрез които Господ Иисус дава вечния живот – Самия Себе Си. Гордостта лишава хората от възможността да общуват със Смирилия Се Бог, единствен извор на живот вечен.

Нека всички се смирим и обикнем Христа от все сърце, както Той ни обикна и предаде Себе си за нас, за да ни възкреси чрез Тялото и Кръвта Си. Той е пътят, истината, животът и възкресението, и само чрез Неговите спасителни страдания, смърт и възкресение Бог възкресява човеците за спасение и вечен живот.

Коментари

коментара

Близки теми:

1 Response

  1. ЛюбимеЦ каза:

    Лека забележчица ако позволиш!
    Пишеш :“30 или 33 г. сл. Р. Хр.“,по точно Павка би било ако напишеш 27-28 г.
    Както знаем Христос е роден 4-6 г. преди Христа.
    Монаха Дионисий малко е сбъркал изчисленията си,и затова се получава тази конфузия.
    Поздрави

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

sixteen + 14 =

*