Богоявление: божествена екология
Една от големите теми на православното богословие е онова, което наричаме „преобразяване на вселената“. Тема, уточняваща смисъла на всяка истинска християнска екология. Първо, екологията не се отнася нито до науката, нито до политиката. Тя илюстрира призванието, дадено на всеки от нас, тъй като ни е възложено да бъдем пазители на Божието творение.
Тази тема още от края на първи век е присъствала като постоянен елемент в живота и вярата на християните. Най-пълен и най-красив израз тя намира в празника на светото Богоявление, при отбелязването на който в източното християнство тържествено се почита Иисусовото кръщение във водите на река Йордан.
Някъде в периода 107 – 117 г. св. Игнатий, епископ Антиохийски е бил окован и отведен в Рим, където в Колизеума приел мъченическа смърт. На път за Рим св. Игнатий написва няколко послания до поместните църкви в средиземноморския свят. В едно от посланията си, до ефесяни, той посочва: „Той бе роден и кръстен, за да я освети и очисти с водната баня на страстите“ (18:2). Отдавна се разисква какво реално е вложено като смисъл в това твърдение.
Недвусмислено ясен е фактът, че св. Игнатий свидетелства, и то пръв в историята, че Христовото кръщение има силата да обновява естеството на творението, дори и творението в неговата цялост.
Православието поема тази тема и я доразвива най-вече при отбелязването на предпразненство на св. Богоявление.
В западната църква аналогът на този празник се нарича „Кръщение Господне“ и също се празнува на 6 януари. Акцентът в него е върху явяването на влъхвите или „тримата мъдреци“ пред Младенеца Иисус Христос. И двете понятия – „богоявление“ и „кръщение“ – обозначават по своя смисъл идеята за „изява“ и „откровение“. И двете форми на почитане на този празник, западната и източната, са свързани с Божието откровение, дадено на света, според което „Бог стана Човек“,„Словото стана плът“ (Йоан 1:14).
В православното предание празнуваме Богоявление, проявата, откровението за Иисус Христос като Божи Син не в деня на раждането Му, а в деня на кръщението Му в река Йордан от ръцете на Неговия братовчед, св. Йоан Кръстител. Предпразненството на Богоявление е израз на това богооткровение в затрогващо песнопение за празника:
Днес Йоан кръщава Владиката в струите Йордански.
Днес Владиката погребва във водите греха човешки.
(Песен 9)
Тук основните мотиви от празничното богослужение изразяват първостепенни моменти от православната вяра.
Иисус Назорей, идващ да се кръсти, е не друг, а „Христос нашият Бог“, Месия на Израил и вечният Син на Отец. Неговото потапяне във водите на река Йордан предизобразява последващо събитие – слизането Му в ада, което се е случило непосредствено след кръстната Му смърт. Там Той ще освободи човешкия род чрез силата на Своето възкресение, чрез победата Си над низшите сили на смъртта и тлението.
Тук, във водите на Йордан, Неговото служение – самата същина на Неговото земно присъствие – е да унищожи властта на сатаната и да ни освободи от робството на злото.
В по-широк смисъл този мотив е изразен във вечернята преди празника:
Днес Творецът на небето и земята идва в плът на Йордан,
просейки кръщение, за да очисти света от вражеската изма-
ма, и от раба се кръщава безгрешният Владика на всичко и
чрез водата дава очистване на човешкия род. (Стихира, гл. 2)
Мнозинство от народа се е отзовало на призива на св. Йоан да дойде да се кръсти с „покайно кръщение“. За Иисус Христос обаче не е потребно подобно кръщение. И въпреки това Той доброволно се потапя във водите на Йордан, постъпвайки така поради две причини. Първо, за да покаже Своето изпълнено с любов единомислие с всички, които търсят Бога и жадуват чрез това очистване да посрещнат Месия Спасител.
Не по-маловажна е и втората причина. Както става ясно от св. Игнатий и от празничните песнопения за Богоявление, Иисус Христос влиза във водите, за да обнови цялото творение. Силата на Неговата божествена природа унищожава влиянието на дявола и водите биват очистени. Това очистване обаче е предварително предусещане на очакваното преобразяване и пълно обновяване на Божието творение.
Ако изобщо може да става дума за реална „православна екология“, тя действително трябва да има в основата си същото това виждане на св. Игнатий и на църковната литургия: виждането за новото творение, Новия Йерусалим, възвръщането на първичната красота и чистота у всички съществуващи неща.
Светът, в който живеем, е трагично отдалечен от това виждане. Но независимо от това – чрез празника Богоявление – препотвърждаваме една основна надежда: че стъпка по стъпка ще можем да възвърнем служението си на Божието дело и в израз на възхвала да въздигнем към Твореца света, да Му позволим нищо по-малко от това – преобразяването на цялото творение:
Нека да се облече в бяло всяко земно естество, въздигано
сега от падението към небето, защото чрез Словото, Което
всичко държи, очистено във водните струи то избегна пре-
дишните прегрешения и пресветло се уми
(Утреня за Богоявление, Песен 8)
Превод: Анжела Петрова
Из книгата “С нас е Бог. Въпроси на християнския живот и вяра” на о. Джон Брек, ИК “Омофор” 2017
