Бог е Любов
Чували сте тези думи, нали? Неведнъж… Опитвали сте се и неведнъж да ги осмислите в дълбочина… А е възможно, мисля си, и вие като мен да сте се чудили понякога дали са Истина? Имам предвид – цялата Истина за Бога.
Знаете, представят Го на хората и като огън, като наказващ грешните… В Стария Завет например. Навярно във всички монотеистични религии има зрънце от тази истина – че Той е Любов, но никъде другаде тя не е център на вярата, както в християнството и в Новия Завет. Христос е най-пълното Въплъщение на това, че нашият Творец е Любов и че човекът, като Негов образ и подобие, е призван да бъде сам любов – ако прояви божествената искра, ако развие всички добродетели в себе си, ако има чисто сърце и силна вяра…
Най-важната среща в живота на нашата душа е срещата й с Бога. Мисля, че преживях една такава среща, в момент на силна душевна болка, която едва можех да понеса – бе свръх силите ми, чувствах това. Натрупана болка, всъщност
много болки, мои и чужди, които някак приех като свои, събрани в едно и завързали се на възел, който сякаш не може да бъде никога вече разплетен и който тежеше като камък в сърцето ми
И тогава, слушайки една много красива песен („Саможертва” се наричаше, в превод от английски) и плачейки за пореден път с горчиви сълзи, пропити с безнадеждност и лутане в мрак – тогава почувствах в душата си Неговата любов към мен и към всички нас… Точно като бащина Любов. Бог наистина е нашият Отец, и независимо че понякога се чувстваме забравени, изоставени или дори наказани – Той не забравя никоя душа! Подобно на родител. Може ли един истински родител да забрави завинаги детето си? Или да го изостави нарочно? И дори да се ядоса на някоя постъпка на своята рожба и да я прогони надалеч или накаже – нима това не е само капка в морето на Любовта, която изпитва към детето? Само един миг, в сравнение с Вечността на любовта… Щом един родител може да обича безусловно, макар по принцип тази най-висша любов да е трудна за нас, хората, то какво остава за Създателя ни?
Искам да вярвам, че Бог е Любов. Сърцето ми има нужда от това. И съзнанието ми също. Душата ми… Помага ми да вярвам в това примерът на Христос. Той е едно цяло с Отца и Животът Му е изпълнен с топлота и благост, с любов към хората, с лекуване на болните и грешните… и с прошка – една от най-великите прояви на Любовта. „Прости им, Господи, понеже не знаят какво правят!”, моли се Той от кръста.
Християнството ми дава тази възможност и аз избирам да вярвам, че Бог е Любов.
„Бог богат с милост, поради голямата Си любов, с която ни обикна, макар да бяхме мъртви поради престъпленията, оживотвори с Христа (по благодат сте спасени)” (Еф. 2:4, 5)
„Ако спазите Моите заповеди, ще пребъдете в любовта Ми, както и Аз спазих заповедите на Отца Си, и пребъдвам в любовта Му.” (Йоан 15:10)
„Тази е Моята заповед: да любите един другиго, както Аз ви възлюбих.” (Йоан 15:12)
„Разтвориш ли ръцете за прегръдка – ти вече си удобен за разпятие.” Тези думи принадлежат на поета Добромир Тонев.
Намираме се в Светлата седмица!
Нека положим усилие да чуем зова на Доброто в душите си и да превърнем разпятието в прегръдка. С любов.
