Бог Освободител
За нас Пасха е денят на Възкресението на нашия Господ, но когато Той се събрал със Своите ученици на Тайната вечеря, тази дума имала друго значение. Празникът бил посветен на друго събитие – Изхода на евреите от Египет. Защо Господ установява главното тайнство на Църквата – светата Евхаристия – именно във времето на празнуване на Пасха? Защо Неговата смърт и Възкресение се случват именно в тези дни? Защото събитията от Изхода се явяват старозаветен предобраз на онова, което Той извършва сега.
В първата от десетте заповеди Бог казва за Себе Си: „Аз съм Господ, Бог твой, Който те изведох от египетската земя, от дома на робството…” (Изх. 20:2). Той е Бог Освободител. Изходът е описан подробно в библейската книга със същото наименование и в тези пасхални дни си струва да я прочетем отново.
Потомците на Авраам живеели благополучно в Египет, докато не бил сменен фараонът. Новият управител започнал да ги потиска жестоко и да се отнася към тях като към роби. Както казва Писанието: „… египтяни с жестокост караха Израилевите синове да работят и правеха живота им горчив с тежката работа над глина и тухли и с всяка полска работа, с всяка работа, на която ги караха с жестокост” (Изх. 1:13-14). Накрая фараонът заповядал да бъдат убивани всички новородени еврейски момчета. По удивителен Божи промисъл Моисей – бъдещият пророк – се спасил от смърт, и когато пораснал, бил призован да изведе народа на свобода. Отначало фараонът отхвърлял с презрение молбите на Моисей да пусне синовете Израилеви и започнал още повече да ги измъчва и притеснява.
Но после, след няколко страшни знамения, които сполетели Египет, египтяните се уплашили и пуснали Божия народ. Бог превел Своите люде през отдръпналото се море – така, че тръгналата след тях египетска армия се издавила, когато водите се върнали, – и ги повел през пустинята, хранейки ги с мана и извършвайки много чудеса.
Изходът е удивителна история за придобиването на новия живот. Хора презрени и потискани, смачкани до самото дъно, най-нисши сред нисшите, най-отхвърлени сред отхвърлените, придобиват достойнство и свобода. Бог се застъпва за тях и ги признава за Свой народ. Дългите години на робство свършват – хората се изправят и тръгват към бъдещето, което им е приготвил Бог, в земята, която е предназначил за тях. Те правят това „с бързина”, както съобщава Писанието, – не се колебаят, не отлагат, а стават бързо и тръгват.
Да, пътят към тази земя не е лек: хората изпадат в маловерие и ропот и даже скърбят, че в робството поне са знаели, че утре ще има с какво да се нахранят. Но хората излизат от Египет и отиват в Обетованата (тоест обещаната от Бога) земя. Те никога повече няма да се върнат в дома на робството.
Това велико събитие предвещава нещо неизмеримо по-голямо. Физическото освобождение, което се е случило някога в миналото, служи като образ на духовното освобождение, което се извършва и сега в живота на много, много хора.
На практика външно, физически човек може да бъде свободен – но в същото време да е вързан с тежките вериги на страсти и зависимости, на приети някога неправилни решения, провали и грехове. Човек може да бъде изведен от робството – но много по-трудно е робството да бъде изкоренено от човека. Нещо повече, може да крещим, да настояваме на това, че действително сме свободни, и при това да пребиваваме в най-горчиво заробване.
Както казва Господ: „… истина, истина ви казвам: всякой, който прави грях, роб е на греха. А робът не пребъдва вечно вкъщи; синът пребъдва вечно. И тъй, ако Синът ви освободи, ще бъдете наистина свободни” (Йоан 8:34-36).
Чрез Своята смърт и Възкресение Господ Иисус извежда народа Си от плена на греха и проклятието, вината и страха. Чрез вярата и кръщението ние умираме за предишния и възкръсваме за нов живот. Както пише свети апостол Павел: „И тъй, ние се погребахме с Него чрез кръщението и смъртта, та, както Христос възкръсна от мъртвите чрез славата на Отца, тъй и ние да ходим в обновен живот” (Римл. 6:4).
Ние станахме и излязохме от нашия Египет, от дома на робството – от света на алчността и жестокостта, ненавистта и злобата, лъжата и блудството, за да не се върнем там никога повече. Той ни повика – и ние станахме с бързина и Го последвахме. Присъединихме се към Неговия народ – светата Църква. Тръгнахме след Господа към Новото Небе и Новата Земя, които Той ни е обещал. |www.pravoslavie.ru
Превод: Радостина Ангелова
