Наклонената вяра


alt„Много накланят нещата към задължително обучение по религия“, заяви преди дни министър-председателят Б. Борисов в Перник. От тази лаконична и леко тайнствена фраза (някъде някакви неща (се) накланят, неясно по силата на какви причини) човек би могъл да остане с впечатлението, че в дебрите на държавната машина група добре осведомени и отговорни личности водят дебат, в рамките на който аргументите на част от групата са надделели.

При всички положения, има процес („нещата“ не стоят на едно място, движат се, накланят се в определена посока, дебатът кипи, или поне къкри); има и отговорен фактор, който ще отчете един ден това накланяне и ще вземе държавническото си решение. Картината с мъдрите държавници, следящи внимателно динамиката на „нещата“, е красива – с красотата на онзи стил в изкуството, известен като „наивизъм“.

Нещата у нас винаги са се накланяли. И сякаш винаги е имало един мъдър фактор (султан, Държавен съвет, „ЦК и лично др. Т. Ж.“ и т.н.), който в сюблимния момент ги е въздигал от наклоненото в изправено положение. Или ги е донакланял до пълната им съсипия.

Но докато при взаимодействието с тайнствените накланящи се неща държавата у нас би могла да се позове на присъщата си роля на регулатор на определени обществени процеси, напоследък някои нейни представители открито играят ролята на Първоизточник, Всеподател и легитимиращ фактор на едни други „неща“ – например, личната и колективната вяра.

През април т. г. министърът без портфейл Божидар Димитров заяви в Бургас: „Ще намеря свети мощи на всеки, който построи църква“. Мощите, тленните останки на християнските светци, се превръщат вече в част (вярно, немонетарна, но осезаема) от държавния бюджет, средство на държавната политика в областта на храмовото строителство и на вероизповеданията. Очевидно някъде съществува таен държавен склад за християнски реликви, откъдето съответното ресорно ведомство поетапно (именно поетапно, другари) ще снабдява със светини, ще доставя святост, на практика – ще освещава новите храмове. Пред очите ни държавата се превръща в сакрален ресурс – и то буквален, физически-осезаем. Благоуханен. Светите реликви ще влизат в храмовете ни чрез десницата на държавните мъже – благочестиво и властно. И отново – красота. И отново – асоциации за стил в изкуството, този път – сюрреализъм. Тук вече „нещата“ дори не се накланят. „Нещата“ просто са сринати – в бездната на колективната ни глупост.

Коренът на допустимостта на подобно държавническо поведение в България е впит в основите на нашите възпрятия за природата на държавата. И на политическото изобщо – защото, докато в повечето страни политиката се възприема понякога като наука, понякога като изкуство, у нас тя е преди всичко тъмен ритуал, в центъра на който стои властно Богинята-Държава-Майка. Мачизмът на нашите политици е „естествен“ и закономерен – защото е необходима допълваща сакрална функция спрямо това женско божество. Женско, защото ражда, кърми и храни. Политическата кариера в българските условия е придвижване (разбирай – стремглаво и агресивно пробиване на път) към центъра на онова, което народът нарича „държавна софра“ – вездесъщата гръд, уютната пазва, осигуряваща неконтролирана пряка консумация и комфорт. Политическият герой на деня е едновременно сукалче-младенец и обладаващ любовник, мускулесто дете; първично-прям до наивност и безапелационно фертилен, невинен и целеустремен „мъж в разцвета на силите си“.

Тази житейска и политическа философия, този обществено-държавен модел и поведенчески стереотип, задаващ параметрите и на личностите, и на обществените им институции, навярно може да бъде класифициран научно с методите на антропологията, социологията и културологията. За непретенциозен текст като този обаче предпочитам да употребя само една чепата, проста и достъпна думичка, за да предам усещането си за сърцевината на съвременната българска държавност. Думичката онагледява справедливо фундамента на онова, което наричаме „политическо представителство“ – реалити-шоуто, наречено „парламент“ (в който дори това – депутатите да присъстват и гласуват лично се оказа непосилна задача за възможностите на българската демокрация). За институции като Президент, правителство, съдебна система дори не се налага да говорим – телевизиите изпълняват чудесно ролята на панаирджийски будки, предлагащи ни ежедневната порция безплатно freak show.

Думичката, която се изкушавам да използвам, е „чалга“.

Едно символно събитие от м. юни тази година запечата края на българския преход. Чалга-концертът пред храм-паметника „Св. Александър Невски“ маркира ясно и недвусмислено резултата от „демократичните промени“. В духовния център на България, в пространството, откъдето прозвучаха първите чисти и детски думички на прохождащата демокрация; пред Храма, фокусирал надеждите и копнежите на едно цяло поколение за истина и свобода, полуголи вакханки най-после поставиха нещата на истинските им места в символния център на страната. Тийнейджърите се напиха и уринираха зад паметника на незнайния воин. Неистовите крясъци на певачките очертаха ясно въжделенията на хората, призвани да бъдат строителите на утрешна България – коли, леки жени и неистова консумация на всичко, което този живот има да предложи.

Видяхме как „народното сърце“ тупти в ритъма на чалгата. Ако посредствеността е липса на вертикала, чалгата е вертикала, обърната надолу. Към анатомичната област под кръста. Смисловият център на народната душа се оказа силиконов имплантант.

Според една крайна конспиративна теория, чалгата е замислена в тайните кабинети на илюминатите-масони като неразделна част от стратегията за изкуствено опростачване на българското население. Идеята е младото поколение да бъде облъчвано с продуктите на силиконовата и пластичната хирургия, в съчетание със затъпяващи звуци и възбуждащи сексуалното желание простички посланийца за сцепени дънки. Едно-две десетилетия подобно облъчване би осигурило психологическа атмосфера в страната, подходяща за безбурно функциониране на лесно управляема политическа и пазарна система, в която жителите ще бъдат освободени от необходимостта да разсъждават за нещо друго, освен за осигуряване на нови дънки за цепене и да сведат хоризонтите на мечтите си до пазаруване в мола и купуване на кола като в поредния чалга-клип.

Според друга също така крайна, но не конспиративна теория, чалгата е естествено порождение на природния талант на българина, еманация на най-съкровеното в неговата колективна душа. Изкуствено приспиван 50 години от т. нар. естрада, след промените българският гений закономерно ражда чалга, както розовият храст ражда рози, а мушмуловото дърво – мушмули.

Навярно истината е някъде по средата; навярно има масони-илюминати, които просто си падат по чалгата, макар да ми се струва по-логично такива хора да си падат по Мусоргски, Вагнер и Бела Барток, каквото и да означава това последното.

Чалгата клонира своите идоли, клонира и феновете си. Чалгаджийките са еднакви въшно и вътрешно; излезли от един калъп, чиято единствена функция е да осигури привидно разнообразие на едно и също съдържание.

Но проблемът на „музиката“ чалга е извън самата музика. Чалгата е гордият връх на един миризлив айсберг, разпрострял основите си сред битаци, женски пазари и мизерни панелки – мизерни повече с вътрешната си, отколкото с външната си материална нищета. Духовната основа на чалгата е подмяната на християнското понятие за Рая с ориенталския Кеф. „Чалгарът гледа телевизия и си мисли, че Раят е някъде там“, пише един потребител във Фейсбук. И тази подмяна има последици, пронизващи нива далеч отвъд музикалния вкус и стила на обличане и поведение.

Ето едно друго мнение от Фейсбук групата „Аз не искам да живея в Чалгария“:

„Чалгата е състояние на духа. Чалга е, когато искаш да забогатееш много с минимум усилия. Когато искаш да прецакаш всички… включително и Бог. И държавата… И смятаме, че тя ни е длъжна за всичко – за бедността, за мързела ни и за простотията. Чалга е, когато крадем и викаме „Дръжте по-големите от нас крадци“. И не от чувство за правда, а от завист – че не можем и ние да крадем по много. И че нямаме равни условия за кражби и далавери. Когато искаме да свалим корумпираните властници, за да седнем на техните места и да чакаме някой да ни корумпира. Говорим разпалено срещу чалгата и щом ударим няколко ракийки или бири хич не ни пука оркестърът какво свири. Скокваме и врътваме гюбека и пригласяме на Азис и Софито“ (Слава Георгиева, коментар във Facebook).

И наистина – представата за мястото ни в световния порядък, за природата на душата ни, за смисъла на живота ни и за целите на обществата, които градим и държавността, която пораждаме – именно в сферата на тази обществена и личностна космогония националната ни душа днес е забравила дори да срича, камо ли да мисли и говори.

Наскоро случайно се заслушах в едно интервю по „Дарик“ с Азис. Водещата на предаването „Челюсти“ се опита да му говори лично – и в голяма степен успя. Получи се тъжно и мрачно интервю. Васил-Азис каза много неща, сред които запомних ето тези: в личното си време и пространство той не слуша чалга, включително собственото си „творчество“. Всичко около него – от грима, роклите и името, през „музиката“ му, та до сексуалната му ориентация – всичко е старателно измислен и продаван имидж, образ, лъжа. Той е принуден да живее тази лъжа, защото от нея си вади хляба – своя и на мнозина около него. Всъщност, той презира хората, заради които се прави на чучело. Изпитва и някаква смътна вина – защото съзнава, че съблазнява „ония малките“, като им продава пошлата изкуствена версия на самия себе си; тревожи се дали изобщо някога ще може да прави музиката, която самият той, а не продуцентите му, би искал да прави. Звучеше безнадеждно и отчаяно. Заяви, че влезеш ли веднъж в този бизнес, нямаш избор. Запомнете това.

А сега заменете Азис с който и да е политик, чалгата – с политическото словоблудство – и ще получите същата зловеща и зловонна картина. Живеем в лъжа, за която честно си плащаме – в брой или в години от живота си, под формата на данъци, под формата на изборно гласуване; като стоим пред телевизора, или просто като решаваме да се махнем оттук. И всичко това е чалга – крах на вертикалното измерение в живота ни, маргинализация на центъра и централизация на маргината, загуба на хоризонт и перспектива, колапс на всичко свято, красиво и смислено в душите ни и замяната му с всичко пошло, грозно и бесновато. „Става въпрос за хора без дух, а само с чалга-самочувствие. Когато един човек изгуби духа в себе си, става чалгар“ (коментар във Facebook). Чалга-самочувствието у нас ражда чалга-политика, чалга-закони, чалга-правосъдие, чалга-здравеопазване, чалга-образование.

За съжаление, ражда и чалга-религиозност.

Вярата като панаир на суетата, вярата като политическо шоу със своите партии, комплоти, тежки софри и държавнически жестове; църквата като придатък и функция на държавността, клишираното празно говорене на заучени елейни словца, трепетът пред силните на деня и усилното душене на политическите веяния – всичко това също е чалга. Чалга е да забравиш и загърбиш „единственото потребно“ – Христос и да Го замениш с олекотената и орязаната Му версия, която да ти гарантира безбурен живот и спокойна църковна кариера. Чалга е с едната ръка да се заканваш на масоните, а с другата да ги благославяш.

Чалга е да клечиш пред държавата и да очакваш да ти осигури законово място и легитимна роля там, където си неспособен да пристъпиш на собствени основания – и затова според мен каузата за задължително обучение по религия е мрачният резултат от един провал – провалът на християните да благовестват на младежта. Желанието държавата да ни осигури гарантиран достъп до децата отразява страха ни да им предложим свободно да изберат нашата компания. И признание, че оставени на себе си, децата и младежите просто няма да поискат да имат нищо общо с нас. Разбирам ги. От тяхна гледна точка, някой се опитва да им пробута поредната чалга, поредните фалш и лицемерие, поредния клип за смисъла на живота. Този филм са го гледали вече – и ако имаме грам самокритичност, би следвало да потърсим причините за тяхното недоверие първо в собствените си църковни дворове. И седем пъти да премислим, преди да развеем байраците на нашите искания пред държавата и обществото – дали байрактарите наистина живеят онова и Оногова, към което и към Когото призовават гръмко и патетично останалите? Музиката на собствения ни живот; музиката, която искаме да споделим с децата – дали няма да се окаже религиозният вариант на „Тигре, тигре“? Корените на нашето дръзновение по този въпрос ми се струват плитки и несъответни на мащабите на дървото на амбицията ни.

Чалгата в сферата на религиозното е вид консумативизъм; отношение към църквата като към доставчик на религиозни услуги. Свобода от лична отговорност, ритуал заради самия ритуал, а не заради отвъдния му смисъл. За очалгавеното съзнание извън църквата, тя, църквата, е виновна – за разврата, престъпността и недостига на социални услуги – с вариации на същата вина, с която натоварваме Държавата-Майка. За хората с подобно мислене, които са в църквата, носители на световната вина са Държавата, Западът, световният заговор и еретиците-масони. Виновен е, най-общо казано, Другият. Вината за чалга-съзнанието винаги е екстериоризирана; отговорността за собствения живот винаги е „някъде там“, навсякъде другаде, само не в мен самия.

„Чалга-съзнанието няма нужда от онази духовност, която възкресява България през Възраждането и я въздига интелектуално след Освобождението. Чалга-обществото не се интересува от историята или от съдбата на големите водачи на нацията. То търси най-лесно смилаемата храна от ефира. То е безразлично към въпроса кой го управлява, стига да бъдат задоволени елементарните му нужди и да не му се налага много да работи или, не дай, Боже, да мисли. Чалга-обществото е най-добрата среда за разпространението на идеите и за управлението на социалистите, защото именно социалистическата държава осигурява безгрижното съществуване на духовните амеби и еуглени. В крайна сметка чалга-съзнанието е съвременната еманация на простащината, а онези, които го формират и поддържат, са в буквалния смисъл на думата простофили, независимо дали го приемат или не“ (Иван Ибришимов, статия в pro-anti.net).

Религиозната чалга се подчинява на същите закони на продуцирането, както и музикалната. Имиджът е всичко, съдържанието е нищо. Аксесоарите и визията изчерпват посланието. Властта в църквата за така устроени хора е просто достъп до материален и социален ресурс, който следва да бъде овладян и използван за запазване на статуквото. Властта като служение – единственият възможен християнски модус на властта – е понятие от отдавна забравени непотребни книги. Църковният живот е превърнат в поредица от спектакли – освещавания на фирми и институции, мили тържества и речи пред отрупани трапези. Дори отслужването на литургия от страна на някой висш църковен служител се превръща в новина, отразявана от църковните медии – сякаш богослужебният живот на църквата не е естественият жизнен цикъл на живото Тяло, а поредица от непредсказуеми, сензационни, заслужаващи особено медийно внимание, гърчове. Има новина в Църквата и тя е една-единствена от самото й начало – вестта за Въплътилия Се, Разпнатия и Възкръсналия. Отново подменяме истинската Новина с неказваща нищо на външния човек „църковна информация“. Честният призив от препълнено сърце „Елате и вкусете колко благ е Господ“ сме подменили с институционални искания за привилегии, измрънкани към светската държава. Нерадението си (или да го кажем по-грубичко, мързела) прикриваме с обидени пози, задето не са осигурени „подходящи условия“ на нашето присъствие в държавните институции. Задето не ни изплащат навреме държавната субсидия. Изобщо, усвоили сме до съвършенство изкуството да не носим отговорност за християнското си призвание, което казва съвсем простички неща – „Идете и научете“, „Бъдете съвършени“, „…да блесне светлината ви сред човеците“… Ще идем и ще научим, отговаряме ние, но ако ни гарантирате със закон място в учебната програма. Ще бъдем съвършени, но само ако ни признаете по Конституция за такива. Ще блесне светлината ни, само ни дайте повечко прожектори и телевизионно време.

„Ние сме готини, ние сме уникални“, извиват трели фолк-дивите (между другото, дочувал съм точно такъв чалга-напев, буквално), а феновете и особено фенките им искрено вярват, че да се съблечеш гол до кръста и да се качиш да хвърляш гьобеци на масата те прави неповторим. Религиозният чалгаджия също е кораво убеден в своята уникалност – едната му формална принадлежност към хилядолетната християнска традиция му се представя като достатъчно основание да изисква – специален статут, всеобщо уважение и съобразяване с неговото мнение по всички въпроси на деня. И тук истината е смесена с порядъчни количества лъжа – защото християните наистина са солта на земята, „народ избран, царствено свещенство“ – но тяхната избраност се проваля в чалга в мига, в който я заявят пред останалите като основание за особено отношение. От синовство, през лукаво самочувствие – до възгордяване и себевъзвеличаване – това е тъжната траектория на очалгавената вяра, която не се живее, а се демонстрира – в слова и поведение, проповед и външен лайфстайл.

За този вид вяра болното национално съзнание, представящо се измамно за патриотизъм, е еквивалентът на силикона при фолк-певиците. Без него не може; то е запазена марка и бива развявано с повод и без повод пред всяка хоругва, във всяка проповед, по всеки повод. Призовават ни (със съответните цитати, услужливо пропускайки други, по-важни цитати) да пазим и да се гордеем. Не да разбираме или да знаем. Не да възлюбим Първоизточника. Не да живеем вярата си. Тези неща някак си биват отново услужливо пропуснати. Защото нямат потенциал за чалга. Няма го ключовото „ние сме готини, ние сме уникални“, без което гордата пищна чалга се превръща в банално етно. За чалга-религиозността е по-важно да призовава да пазим нещо, което не разбираме и което по природа е дълбоко съкровено, без да бъде ничия собственост и да се гордеем с нещо, за което нямаме никаква заслуга. И което в масовия случай чисто и просто нямаме и никога не сме имали.

Чалгарят не може да бъде истински патриот, защото не може да бъде истински и докрай човек. При него дори националното, дори „религиозното“ е част от спектакъла, захранващ самочувствието му със симулакри; той не се интересува от истината за себе си и за своя народ; вълнуват го единствено клишираните митологеми, лозунгите и онова „ние сме готини, ние сме уникални“, безсвестните еднотипни първосигнални импулси, залъгващи го с някакво карикатурно подобие на смисъл – защото чалгарят първом и най-вече се е отрекъл от търсене на истински смисъл и мисия в живота си (това последното предполага уязвимост, риск и необходимост от поемане на отговорност за думите и делата). Религиозната чалга непрестанно продуцира именно такова псевдо-патриотично съзнание и поведение, а очалгавеното общество доволно разпознава в този стил разновидност на „класиката“ в жанра. Като резултат срещата между църквата и обществото се осъществява на езика и в територията на чалгата – пищна външност, нулево керигматично послание, отрицателни нива на личния пример, а обществото се разделя по класически чалга-принцип – на фенове и погнусени.

Тази сбъркана религиозност мнозина днес имат интерес да ни пробутат за автентична вяра, „завещана от предците ни“. Устойчивостта на чалга-религиозността е забележителна – тя е вяра, застинала в своето падение, вечно накланяща се – като кулата в Пиза, като всяко неустойчиво човешко творение и като накланящите се неща от поетичното до профетичност изказване на министър-председателя.

Нещата у нас наистина се накланят. Слягат се от тежестта на хора с парчета метал вместо сърца. Пропукват се под натиска на агресивност и омраза от страна на християни, помазани при кръщението си сякаш не с миро, а с оръжейна смазка. Покланят се угоднически пред олтара на Всеподателката-Държава. Любовно се скланят към всичко, което излъчва вездесъщите феромони на властта и парите.

Свободата? Тя ни е гарантирана – но не от държавата, а от една доста по-висша Инстанция. И се състои в това – въпреки всичко, да коленичим пред Кръста. Той поне няма да се наклони. | www.center-religiousfreedom.com

Щом сте вече тук…

Разчитаме на вашите дарения, за да поддържаме този сайт. За високото качество на материалите, които публикуваме тук, нашите сътрудници – преводачи, автори, редактори – заслужават справедливо заплащане за труда си. Можете да проследите актуалното състояние на даренията към всички програми и кампании на фондация „Покров Богородичен“ за текущата година от този линк >>>

Ако желаете да бъдете част от усилията на екипа да развиваме и поддържаме сайта, можете да станете редовен дарител на Православие.БГ в платформата Patreon >>>

Подкрепете сайта

лв.
Select Payment Method
Personal Info

Credit Card Info
This is a secure SSL encrypted payment.

Donation Total: 10,00 лв.

Следвайте ни
  
  
   

Може да харесате още...

37 Отговори

  1. Чалгаристанджия каза:

    Много интересно изложение. По-подходящо от Чалгария ми се струва обаче определението Чалгаристан.
    Османската çalgı, са византийски кючеци, взаимствани от персийски танци сега избуява там, където е от столетия. В БЮРМ: Чалгија, в Сърбия: Турбофолк, в Румъния: Manele, в Гърция: Laïkó. Огледалото на изтока -ориент. Чалгаджиите са хора музикално неграмотни, без никакво музикално или др. образование.
    Чалгаджията не е способен да чете музикални ноти, той може да свири по памет.
    Къде е връзката на всичко това с религията ли? Докато в ориента се развива чалгата и не влиза, слава Богу, в църквата, в оксидента църквата стимулира музикантите, които създават впечатляваща класическа музика, предназначена за църквата. Приликата между политиците и чалгаджиите е ниската грамотност. Те не проявяват интерес към четене и образование, те се съпротивляват и на Християнството, като религия на писанието, на четенето.

  2. Авторът изглежда си има основания за да напише тази статия и да изложи мнението си. Той има това право, а освен това фондацията му върши много за християнството. Но има някои неща, които ме притесняват, според моите възгледи. На първо място рокендролът, който е завладял света е много по-гнусен, ниско грамотен и нихилиращ човека от чалгата. Съгласен съм с тезата на автора, че чалгата е разработка на овластени среди в определена цел – според мен национален противник на западната музика и траен фактор на балканско сътрудничество и българска идентичност. Но рокът е по-ужасен и в определени моменти открито сатанински с „посланията си“. Проблемът на българите е че от 1878 година насетне в страната след революция с външна намеса на власт в обществото и държавата идват неграмотници – първо национал-революционерите, после комунистите, после демократите. Те са народни хора в противовес на ненародните – Църква, елит, чорбаджийство. Те са герои на силата и на въоръжената борба и са модерни.

  3. Тази неграмотност е овластена и по мистични конспиративни съображения първо в името на Велика България, после в името на победата на световния пролетариат, после в името на пазарната икономика и на демокрацията, схващани като власт на народа, чийто представител е читалищния деятел от село с техникум, който е прогресивен и модерен, т.е. цялото послание на нацията и Църквата до 1878 година е заменено от модернизация и нови прогресивни идеи със социално-икономическа насоченост. Тази модернизация е кодът на съществуване на Държавата, като всичко остаряло се унищожава безмилостно в името на Велика България и светлото бъдеще на комунистите. Този неграмотен типаж, който управлява България в течение на 130 години е човек на подражанието – националистите на гръцкия национализъм, комунистите на съветските другари, демократите на европейския Запад, те. не са автентични. Затова тук има „национална“ простотия, напомпана с грандомания и разбира се една „Църква“, която е народна и прогресивна.

  4. И разбира се в страната има двоен стандарт в идеологията на обществото. От една страна се настоява че сме старинен народ с традиционна култура и ценности, от друга страна се въвеждат непрестанно нови измерения на битието ни, като техните представители са целево лансирани и щедро платени както и преди и след 1944 г., така и след 1989 г. Този двоен стандарт, който легитимира държавността на принципите на историческото право, традицията и фактите от историята, а въвежда небългарски и нови моди в живота на населението е характерен и за БПЦ. В много отношения БПЦ прилича на БКП, с оглед нашия опит от новото време. БПЦ както БКП твърди, че е народна, а се ръководи от външни фактори. БПЦ както и БКП твръди, че най-важното за нея са идеята и идеалът, а всъщност прави търговски, материални и рацоинални комбинации , като висшето ръководство на двете основни феноменални формации в модерността живее луксозно за сметка на обикновения човек. И БПЦ и БКП смучат Държавата без да си плащат и т.н.

  5. архим. доц. д-р Павел Стефанов Георгиев каза:

    Уникално – видеоклип на проповед на мъченика о. Александър Мен – http://www.logosinstitute.org/LogosReviewEight/IntroAlexMen.html

  6. Лъчо каза:

    Още и още плодове ще берем от посятото след 09.09.1945г.! Няма какво толкова да се чудите, духът от бутилката е изпуснат! Българите са нещастен народ и всичките им опити да намерят загубеното щастие извън Бога и православието ще им носят нови и нови падения и страдания!

  7. Михаил ...... каза:

    Благодаря на автора за шамара, аз лично се нуждаех от него. Искрено благодаря! Наклонената вяра е без съмнение най-добрата статия-очерк, която съм чел на страниците на православие.бг. Дълбоко съм впечатлен и отново благодаря!

  8. Невероятен текст! Дълбочина на анализа, изпипана „словесност“, автентично изживяване. Най-доброто, което съм чел за чалгата, най-силната критика за хала на църквата . Струва си да ровиш всеки ден в нет-а, дори и само за да намираш веднъж на няколко месеца нещо подобно.

    Искрени възхищения и поздрави за Пламен! Благодаря!

  9. Иванка Стефанова каза:

    😡 😡 😡 Поклонници на чалгата ни управляват – от президент до чистачката в президентството…затова и държавата ни е чалгаджийска…Рибата се вмирисва от главата, е казал мъдрият НЯКОГА народ, който сега е избезумял от чалга…Тя му й пийнала соса и акъла! Поздравления за прекрасната стаития, дано повече хора я прочетат, и дори такива, с промити мозъци от чалгата, да се вразумят

  10. петър илиев каза:

    Браво,отдавна не бях чел нещо толкова смислено…

  11. Червената каза:

    Аз не се чувствам така запленена от текста, даже напратив изпитах пълна досада. Пълно е с клишета и високопарни „размисли“.

  12. ivan simeonov каза:

    Г-н Сивов,
    във Вашите статии много харесвам тънкия хумор и иронията също. Често се смея на глас.
    Любезни поздрави,
    Иван Симеонов

  13. ivan ivanov ivanov каза:

    Чалгата не възникна след комунизма,тя пъплеше години по-рано по бит пазарите.Основен източник на разпространение беше битака в димитровград.Като добавка към закупени авточасти и модни дрешка , в рамките на седмица стваше хит на селските сбирки, безкрайните карета белот, кварталните и ученически запои , рожденни дни , изпращания и сватби. В някои райони до сръбската граница тя беше всеки ден на гости от малкия екран, а в дефилето направо у дома си. Основната и функция на тази войнстваща пошлост и нихилизъм бе да смаже всяко чувство за съвест и ценности.Всеки нормален човек би изпитвал не само духовно , но и чисто физическо отвращение от мутрата и другите цинични герои на новото време.За да ви накарат да се възхищавате на тези нови герои, за да добият парите им признание,бе нужно тотално размазване на всякакви ценностни ориентири и точно това им осигури чалгата. Вместо нормалното обществено презрение, тя ги дари с преклонение,овации и така желаното от всеки комплексар признание.

  14. Иван Георгиев каза:

    Поздравления г-н Сивов!
    Моите искрени почитания. Това не е първата Ваша публикация от която съм възхитен.

    Благодаря Ви!

  15. Ivan Nikolov каза:

    Забележителна статия!! В началото точна и конкретна-Борисов в Перник каза това,Димитров в Бургас онова,цитат от фейсбук -Георгиева, от про и анти -Ибришимов и така до.. чалга-религиозноста ,където имената изведнъж изчезват.Кои са тези които“клиширано празно говорят елейни словца“? Кой е този дето“с едната ръка се заканва на масоните,а с другата ги благославя? Кои са тези „байрактари“които „не живеят Оногова“ но „призовават останалите“.Кои превръщат“църковния живот в „спектакли“ Няма дори и едно име от тези „мнозина“дето „ни пробутват сбърканата православност“ ! И вълка сит-и агнето цяло,
    гласи поговорката! И глада на читателите за правда заситен -и клирът цял! Не знае ли автора поне едно име или услужливо ги пропуска?! Сам отговаря в текста:“Тези неща някак си биват услужливо отново пропуснати.Защото нямат потенциал за..чалга.“С конкретни имена статията е наистина много сериозна, но така написана е това, за което сам той я определя.Благодаря му за откровеността!

  16. иподякон Алексий каза:

    [quote name=“Siluan“]В началото точна и конкретна-Борисов в Перник каза това,Димитров в Бургас … Няма дори и едно име от тези „мнозина“дето „ни пробутват сбърканата православност“ ! [/quote]
    Бате Бойко и Божидар Димитров са медийни звезди от поне 10 години. А относно Църковните първенци самият свети цар Константин съветва да не се правят народно достояние греховете им за да не се развращава народа… Но по-голям разврат от това едва ли е възможен?! В това число в България се правят толкова аборти, колкото и деца се раждат, т.е. няколко десетки хиляди убийства на година!? Няколко десетки хиляди пълноценни мъже и жени лишени от живот преди да са го вдишали! Грях е също и инвитро оплождането. За сурогатството не съм сигурен, но то не е проява на смирение и търпение!? За щастие всички убити преждевремменно деца са под закрилата на Божията майка, а техните майки ги чака много сериозен изпит пред Бога, за който трябва да се подготвят сериозно. Но няма кой да им го каже?!

  17. Dariya Zaharieva каза:

    Статията е много хубава. Но не мога да се съглася с всичко в нея. Може и да прозвучи скандално, обаче, предпочитам управляващите, независимо дали са чалгаджии или не да имат някакво добро отношение към вярата. Поне да не пречат съзнателно. Представи си какво щеше да излезе, ако с големия си шумен ентусиазъм пречаха…

  18. Немутра каза:

    DODO, ако „мутрата“ се окаже, че не е мутра иНИКОГА НЕ Е БИЛ, а душеведите си търсят някой по-объркан и побъркан, за да го изкарат злото от фантазиите си, ако топ-поп спасителите са играчи фантазьори, тогава какво, кой е зле? Хитър съм, себе си не изобличавам. Разбира се, че съм искал да се възползвам от другите, но не и да ги използвам! На кого да имам доверие? Какво очаквате от мен, аз съм зле, а вие, ако сте добре помогнeте ми, или какво? Откъде да почерпя личен пример? За мен, това беше задължителното обучение по живот, а за вас?

  19. Немутра каза:

    Когато си очи в очи с конспирацията на превъзпитанието, поради липса на опит и спокойствие може от сърце да наговориш глупости с цел да провокираш, или просто си откачил и не осъзнаваш какво вършиш или и двете, тогава мога само да кажа за последно, простете ми! Ще се оправдая, и не желая да съм част от аналитико мистичната ви игра. Докато си играете игричките на телефонни номера и разни брамбъзъци възпитателни и използвателни!

  20. Немутра каза:

    Нека Душеведите да отговорят, дали е възможно да обичаш, без да уважаваш? Хубав въпрос за всеки, де се зове православаен. Едно е „чувството“ да изобличаваш другите, съвсем друго е да изобличиш себе си. Добре, че изкуфях навреме, бих казал за себе си.

  21. Немутра каза:

    Да обичаш, но без да уважаваш е немислимо и означава, че удовлетворяваш собствената си глупост, неудовлетвореност и нереализираност. И никога не ми е харесвало да осъждам или да си играя играта, кой колко е зле. Занапред ще внимавам какво говоря, правя, как се изразявам, за да не подвежам другите, и за да бъда поне малко християнин с истински цели, реално изразени, без бягства и глупости.

  22. Немутра каза:

    Душеведите пазят ли приятелството? Щом е за превъзпитание, тогава всичко е позволено, нали така? Всеки, който не пее в позьорския хор на спасението е много зле! Нали така? Позирайте как си спасявате душата, така предлагате бягство от действителността и гуру спасение на цяла енория, това е моето мнение за вас и игричките ви! Опитах се да ви уважавам, нали така? Отречете го. Обаче ми омръзнаха игрите ви. И когато бях зле, кой от вас ми подаде ръка? Кажете? Научете ме на смирение, на любов, научете ме да бъда истински, вие имате претенции за съвършенство. Говоря с факти, не с аналитико мистична фантазия. Извинете ме, че не ме харесахте и не намерихте в мен нищо достойно за възхищение, не мога да очаквам помощ и вече го разбрах. Изобщо не недоволствам, бъдете истински поне веднъж и спрете с игричките, бих ви казал, аз не знаех какво е да си истински! Кажете ми как да бъда спокоен, когато се видим? Като вас и аз ви изобличавам в гръб, харесва ви нали?

  23. Теология ШУ каза:

    Другарю с ник „немутра“,

    Кажи кой си, какъв си, какъв ти е проблемът, може би ще можем да ти помогнем особено ако ние вече сме го преодоляли. Тези вопли без адрес само озадачават.

  24. Немутра каза:

    Наричате ме другарю. Наричайте ме както искате, това е ваша воля. Не забравяйте, че и аз съм човек като вас и може би съм търсил малко помощ, малко приятелство, и може би съм досаждал, за което наистина много съжалявам.Такъв е Божият промисъл за мен, което място е слабо, да бъде заздравено Душеведите биха ли признали какви глупости вършат, ако осъзнават какво правят. Аз върша глупости и не се бия в гърдите колко съм човек, и колко съм спасител шоумен с голяма фантазия. Чудно е как човек може да обича, без да уважава. Възможно ли е това? Съвременна интерпретация на съвършено прахославие ли ми предлагате, защо трябва да се съгласявам или да мълча? Не съм цвете и никога не съм бил, обаче не ми харесва да бъда злото от фантазиите на мойте „приятели“ Ако наистина са ми приятели или сме приятели само формално, без да си говорим истината защото съм зле?

  25. Траянка Георгиева каза:

    Господине Немутра, Вие очаквате от някакви душеведи, доколкото разбрах – възхищение и уважение, което не е възможно, след като не знаем кой сте. Абстрактно уважение би ли Ви свършило работа?
    ОТГОВАРЯМ ПО ПРИНЦИП НА ВЪПРОСА ВИ, МОЖЕ ЛИ ЧОВЕК ДА ОБИЧА, БЕЗ ДА УВАЖАВА.
    Може. Господ ни обича такива, каквито сме, защото кой от нас заслужава уважение? Майката си обича детето, такова каквото е, и и е мило, каквото и да и е направило. Дори да я е предало и забравило.
    И ние като християни сме длъжни да обичаме ближния си нали?
    Друго не мога да Ви кажа, защото нищо не разбирам. Твърде многозначително пишете, без адресат и освен това анонимно.
    Ние не сме ясновидци.
    Надявам се да откриете човека, към когото имате въпроси и да го питате лично. Той може би ще е щастлив да Ви отговори. Може пък и да Ви уважава и да Ви се възхищава, въпреки, че аз лично не бих искала да ми се възхищават. Твърде задължаващо е и коства много усилия. Такава каквато съм, ако ме търпят – стига ми.

  26. до Траянка каза:

    Икуменизъм в действие –
    http://www.bogoslov.ru/text/1366365/index.html

  27. Траянка Георгиева каза:

    Много уважителен човек. Благ като мед и мек като памук. Не съм във възторг от чак пък такова „възпитание“. Така и не разбрах, защо вселенския патриарх толкова си пада по икуменизма? Ако може някой да обясни.

  28. естет каза:

    Много хубаво интервю за православното изкуство и не само за него – http://www.portal-credo.ru/site/?act=news&id=81724

  29. Немутра каза:

    Никога не съм очаквал възхищение, не ми е и необходимо. Това, между мен и душеведите е стара работа, само дето не си говорим очи в очи. Ако душеведите признаят каква грешка са допуснали в превъзпитанието ми, ще им се понижи реномето. Не взимайте отношение за неща, който не знаете. Не е християнски да пиша глупости, но не издържах. Омръзна ми.

  30. Немутра каза:

    Когато трябваше Душеведите много ми помогнаха и съм благодарен за тази помощ. Спирам с глупостите, защото е свръх глупаво. Имате молитвите ми, макар и да са незначителни.

  31. Немутра каза:

    Станах душевад, май и преди съм бил такъв, без да го разбирам. Не ми беше леко и приятно, обаче толкова мога. Откачен съм и благодаря, че не ми обръщате внимание!

  32. Траянка Георгиева каза:

    Когато ни сеят като пшеница, трябва да търпим и МЪЛЧИМ.
    Каквото и да кажем си вредим, колкото повече ритаме – повече се заплитаме. Господ може да ни помогне, към него да викаме, от хората надежда няма, само резил и предателства. Така ли е наистина, или само си го мислим – ефекта е един и същ.
    С годините се убедих, че най-голямото мъжество е търпението. Преди много години, изпаднала в екзистенциална криза попитах една сляпа жена /от бомбардировките 44година/ кое е по добре – да го има човек, или изобщо да не се е раждал.
    – Щом се е родил, ще търпи, почти злобно отговори иначе благата и кротка жена.

  33. Немутра каза:

    Не желая да ви занимавам със себеси, но понеже вече го направих, ще направя последен коментар. Хората, които наричам душеведи, винаги са ми помагали, че не са ме харесали като неадекватен свръх разсеян…. е нормално и нямам право да търся вина в тях. И моята фантазия е голяма, та стана манджа убаво, удобно голема, и в голямата си част не съм прав в обвиненията, и прекаленията си. Обаче, не бях споделял с никого мислите и чувствата, и накрая мислие ме обърнаха. Сега, когато изкарах егойстичната си злоба и хитрост, видях колко е безсмислено да обвиняваш другите, за собствените си грешки. Най-лесно е да се оправдаеш! Както и правя. Като че ли, това беше единственият начин да видя колко съм сбъркан и изкуфял.

  34. Траянка Георгиева каза:

    „Като добиче станах пред Тебе Господи“, така е казвал св. Иван Рилски. Само който го е изпитал, знае какво е това.
    Толкова да си тормозен и безсилен, че единственото на което се надяваш е да не те пребият. Че някой нямало да те уважава, че никой не те има за човек, че усещаш колко страшно те мразят, хора които нито ти познаваш, нито те теб – това са дребни кахъри.
    Веднъж се карах с едни цигани. Люта кавга беше. Аз сама, а те цяла сюрия. И изведнъж една млада циганка ме стъписа, казвайки в изстъпление: – Аз, тебе съм те мразела, преди още да те познавам, преди да съм те видяла…
    При което, умирайки от смях, аз се оттеглих победена.
    Та мисълта ми е, че ако не стигнем състоянието, за което говори светеца доброволно – Бог си има начини да ни го достави. Болести, страшни мъки, падения…
    Научихме се на лъжи и гледаме на истината като на страшно посегателство върху достойнството си. Не трябва да убиваме вестоносеца на лошата вест. Той не е виновен.

  35. Немутра каза:

    Човек е това, което е. Изразено в променливо съотношение между добро и зло, знания, и характер. Обаче, ако съм прекерал живота си в бягство от действителността, когато потърся помощ ми бъде отговорено с подигравки и аналитико мистични характеристики по фантазия, прикрепени с интриги, игрички, и една две сериозни лъжи, тогава мога да забъркам такава каша, че просто да не знам какво правя. Още повече, ако имам някое мое си неосъществено желание. Истински и реални поздрави на всички християни в съвършенство!

  36. Немутра каза:

    С коментарите си , давам пример на провален живот и не истинска любов, и духовност. Никой не е застрахован, да не први грешки, не деля желанията си на осъществени и неосъществени! Това, което изживях беше някакъв шок и ужас за мен, докато „приятелите“ пируваха с мойте слабости, и повтаряха колко ме обичат.

  37. Траянка Георгиева каза:

    Почти всички в тази страна сме с провален живот. Много трудно се живее тук и когато човек е извън действителността, а още по-трудно, ако е в нея. Ако знае каква е тя и не може нищо да направи, защото е слаб и немощен. И защото никой не му вярва и не иска да го чуе.
    Остава ни само надеждата, че след страданието винаги идва нещо добро – знание, утешение, духовна мощ. Страданието е цената, която плащаме за да вървим напред.