В постно време бесовете са по-зли
Дмитрий Грунюшкин, писател
От началото на Великия пост е минал вече почти месец. Най-трудни са първите три седмици. Знам го от личен опит. През тези три седмици човек се пренастройва – и морално, и физиологически. Не че ти пораства трети крак или започваш да виждаш в тъмното. Просто организмът престава да се бунтува срещу липсата на животински белтък и се примирява с растителната храна. А на “най-горно ниво” изчезва раздразнителността, душата се успокоява и настъпва време за размисъл.
Особено време е това – Великият пост. Един от най-важните периоди в живота на християнина. И, кой знае защо, време на най-горещите спорове на най-ожесточените сблъсъци между вярващи и невярващи, на най-очебийните прояви на верско лицемерие и фарисейство. Малцина биха си губили времето да се борят с “религиозната лудост” тъкмо на Коледа, когато и най-големите агностици и скептици поръчват, без да се замислят, за децата си дядо-коледовци и слагат подаръци под коледната елха. На задушниците дори през най-глухите съветски времена на гробищата не можеше да се разминеш от комунисти и партийни началници. А на Великден дори най-яростните атеисти боядисват яйца и се нахвърлят дружно върху козунаците. Има, разбира се, и съвсем откачени изключения, но за тях няма говорим – може да е заразно…
Тогава защо точно по време на Великия пост толкова се възбужда атеистичната общественост? Не мога да си припомня нищо такова нито през свещения месец Рамазан, нито на празниците Пурим или Песах. Ще кажете, че мюсюлманите, юдеите, будистите се държат скромно и не си пъхат носа в светския живот? Глупости! Поживейте в Грозни, Махачкала, Казан. Или посетете в Москва районите около Голямата джамия по време на Байряма. Заблудата ви веднага ще се разсее. Не, уважаеми, проблемът е в нещо друго.
Лесно би било да обясним всичко с класическото “в постно време бесовете се късат от злоба и налитат на бой”. Но това е прекалено просто обяснение.
Без да претендирам за категорична истина, ще предположа, че ако големите християнски празници отбелязва мало и голямо, куцо и сакато, то поста спазват главно онези, които наистина вярват. Точно това дразни борците с вярата.
Не ги бъркайте с атеистите. Атеизмът е дълбоко лично нещо. Атеистът не се бори с Бога. Той смята, че Бог не съществува. Тогава защо да се бори с нещо, което го няма? А войнстващите безбожници са съвсем друга порода.
Имам дори приятели от тази категория. Те редовно ме шокират с внезапните си изблици на “борба с религиозната лудост”. Човек би казал – какво толкова ги вълнува кой на какво се моли? Нали никой не ги кара да го правят. Но не, самото това, че някой го прави, ги оскърбява. А нали и те си имат нещо свято. Всеки си има нещо свято – негово си, но има. Родината, или принципите на демокрацията, или татко и мама, или децата. Рядко можеш да срещнеш човек, който си няма нищо свято. И ти е болно, когато някой се опитва да стъпче твоите светини. И ти също така знаеш, че твоите думи могат да ударят болезнено някого. Но нямаш сили да сдържиш омразата си към чуждата светиня. Защо? Не разбирам.
Да плюеш чуждата вяра е най-грозното нещо. Самият аз съм възпитан в уважение към всяка вяра. Към всяка, стига да не е сатанизъм някакъв. Една от прабабите ми се молеше пред потъмнели икони и палеше кандилце, което баща ми замени с мъничка електрическа крушка, вкарвайки с това горката жена в греха на прогреса. Другата правеше намаз и казваше “бисмилях” преди и след хранене, като ме караше и мен да върша същото. Ни най-малко не ме разсмива и не ме дразни нито еврейската емоционална молитва, нито петократния намаз на мюсюлманите, нито танците на кришнарите. Това не е моя работа. Това си е тяхна работа – в какво да вярват и как да се молят. Защо тогава някой се дразни от това, в което вярвам аз? В края на краищата никой не е длъжен да бъде раб Божи. Но да не става слуга на дребни бесове – това е по силите на всекиго. Дори ако не вярваш в тях. Можеш просто да си останеш човек.
Безбожниците най-често се хвалят с “научния” си подход. Демек, от научна гледна точка онова, чието съществуване не е доказано, не съществува. И, значи, няма Бог. Можете ли да докажете неговото съществуване? Не!
Само че има един нюанс. За да усетиш Бога, трябва първо да повярваш в Него. Повярваш ли – започваш да усещаш присъствието Му буквално във всичко. Това не е нонсенс. Циникът не може да обича. Проститутката не вярва в любов без заплащане. Продажният журналист не допуска, че някой може да пише по съвест, а не по поръчка. За да влезе нещо в живота на човека, там трябва да има поне малко вяра и светлина. И затова аргументът “Бог не съществува, защото аз не съм го виждал” звучи като “любовта не съществува, защото в моя живот е имало само секс за пари”.
И, знаете ли, и аз си имам мое “секретно оръжие”. Невъзможно е да докажеш на безбожника съществуването на Бога. Те са бронирани срещу това. Но ако им зададеш простия въпрос: “А ти душа имаш ли?” – често можеш да видиш странни неща. Безбожникът се обърква. Не знам защо, но да кажат “нямам аз никаква душа” повечето от тях не се решават. Да признаеш, че имаш душа, значи да потвърдиш съществуването на нейния Творец. Но – а сега де! – душата я има, а Бога го няма. Удивително.
Великият пост е наистина изпитание, проверка. Проверка на вярата ти. Възможност да разбереш какво е тя за теб. Проверка на устойчивостта ти към съблазните, изкушенията. Това не е диета. Това е време за молитва, покаяние и дейна любов.
Ето защо аз не вярвам във вярата на онези, които използват това време, за да “почистят” червата си и да отслабнат. А постните менюта на скъпите ресторанти и подборките от рецепти “как вкусно да си хапнем по време на поста” изобщо смятам за извращение, което вреди, а не помага. Чисто комсомолски формализъм.
Най-главното, което трябва да осъзнаем, е, че телесното постене без духовен труд не помага с нищо за спасението на душата. Напротив, дори е вредно, ако човекът, който се въздържа от храна, се изпълва със съзнание за собственото си превъзходство и праведност.
Дори и само трева да пасеш, но ако не помниш при това Бога и ближния – полза нямаш. По-добре да ядеш блажно, но да бъдеш добър човек и да имаш страх Божи. По този повод винаги си спомням онова, което свещеникът е казал на баба ми, когато тя му изповядала, че яде блажно по време на пост: “Абе какви пости, ти и така работиш като кон, а си само кожа и кости. На Господ му трябват вярващи, а не умрели, яж каквото искаш”.
Само не го приемайте това, градски чеда, като речено и за вас. Баба ми Енюшка тежеше 40 килограма, колкото кучето ми, а влачеше върху крехкия си гръб сама две деца, стопанство, крави, кокошки. И всичко това на Север, дето наоколо е тайга, мечки, снежни преспи до май. Тъй че суровият труд на дизайнера или мениджъра по продажби – това не е същото. Не се присламчвайте… 🙂
| vz.ru
Превод: Андрей Романов
