Даваш 65 лева, ядеш слънце

Още неотзвучали 333-те Гинесови гайди, съпровождащи лекцията на гуруто Шри Шри Не-знам Кой Си, който онзи ден сподели вижданията си за „Изкуството да живееш“ пред очевидно слабите в това изкуство българи, получавам в пощата си покана със следния текст:

„Имаме огромното удоволствие да ви поканим на първото гостуване на австралийката Jasmuheen – жената, която не се храни с физическа храна от 1993 г.

През тези почти 20 години тя получава енергията за физически живот от Слънцето, Земята и Вселената. Начинът за хранене с прана е описан подробно в книгите й. В днешно време определена за феномен, тя обикаля света, за да предаде умението си на хората с главната идея, че всеки човек е способен да го постигне, стига да поиска“.

Не мога да не призная очевидно добрата маркетингова стратегия на слънцеядството за България – при положение, че болшинството българи харчат основната част от доходите си за храна, усвояването на изкуството да живееш без да ядеш със сигурност ще се хареса на мнозина. „Намаляване на зависимостта ни от природните ресурси, чрез увеличаване зависимостта ни от Божествения ресурс“, пише в поканата от Джасмухин, като под Божествен ресурс дамата разбира праната, наричана от нея „Космическа плазма“. Преглъщайки горчиво варварската употреба на думата „плазма“, позната ми от учебниците по физика, се замислям: трябва ли да отминем с пренебрежително мълчание събитието в Парк-хотел Москва в София, за което сигурно доста хора ще платят едни 65 лева с усещането, че правят добра инвестиция (даваш 65 лв, ама след това не харчиш пари за храна… ами, цял живот)?

Това с целия живот има нужда от малко (и за съжаление, мрачно) уточнение. Оказва се, че сред последователите на светлоядната австралийка (истинското й име е Елън Грийв) има немалко смъртни случаи като пряко следствие на съветите, получени на въпросните семинари. 49-годишната шотландка Верити Лин, 31-годишният учител от Мюнхен Тимо Деген, австралийката Лани Морис са само част от смъртните случаи, пряко свързани със слънцеядството и конкретно с проповедите на Джасмухин. Последният нашумял случай е от Швейцария в края на април тази година – там жена почина, след като се опита да следва примера на гуру-слънцеядец, за когото гледала документален филм. И ако тези случаи ви се виждат далечни, само преди дни в Сливен почина 32-годишната Катя Симеонова, практикуваща въпросните, да си го кажем направо, налудни идеи.

Апелирането към здравия разум обикновено не помага спрямо фанатизираните и хипнотизираните от гуруто си индивиди; един бегъл поглед към устройството на човешката анатомия, чиято храносмилателна система определено не е построена на принципа на фотоклетките – също. В такива драстични случаи на организирано склоняване към самоубийство по смисъла на нашия Наказателен кодекс (макар и осъществявано в залите на скъпи хотели срещу заплащане) е редно може би да се помисли за известна (мека и уважителна, но решителна) намеса на държавния репресивен апарат в лицето на прокуратурата.

Ню Ейдж идеите могат да бъдат понякога упойващо красиви, понякога налудничави, оказва се обаче – и смъртоносни. Но не за гурутата, които ги проповядват, не. Опитите на различни медии и организации да предотвратят доброволната гладна смърт на последователите на Джасмухин обикновено са се разполагали все в тази сфера – здрав разум и научен експеримент. И независимо от еднозначните си резултати и изводи, и досега се намират хора, готови да застанат срещу слънцето с отворена уста – буквално.

През 1999 г. австралийската телевизионна програма „60 минути“ кани Джасмухин да демонстрира способностите си пред камера. Само след 48 часа наблюдаващия тв-експеримента лекар констатира, че слънцеядката развива остра дехидратация, стрес и високо кръвно налягане. Според Джасмухин, симптомите били резултат от замърсения въздух в стаята, където се провеждал експериментът. На третия ден шоуто се преместило в планината, където австралийката заявила, че се чувства чудесно и можела да живее щастливо завинаги. След 4 дни обаче отслабнала с 6 кг, речта й се забавила и зениците й се разширили. Лекарят констатирал 10-11% дехидратация и удвоен пулс и предупредил за опасност от бъбречна недостатъчност. Въпреки твърденията на Джасмухин, че се чувствала добре, общото й физическо състояние бързо се влошавало и лекарят д-р Берис Уинк предупредил за възможен летален изход. Филмовият екип се видял принуден да прекрати експеримента, до голяма степен заради опасения от евентуален съдебен процес срещу телевизията, ако Джасмухин умре в ефир. В края на експеримента наблюдаващият лекар, който е и председател на клона на Австралийската медицинска асоциация в Куинсланд, заявява: „За съжаление, някои хора й вярват. Сигурен съм, че са съвсем малко, но все пак смятам, че е твърде безотговорно да се опитваш да окуражаваш другите да правят неща, които са толкова опасни за здравето“.

Австралийката твърди, че има хиляди последователи (движението се нарича breatharianism, от „to breathe“, дишам), основно в Германия, но никъде не е бил регистриран реален случай някой от тях да е преживял дълго време без храна.

През 2000 г. Джасмухин получава за една от книгите си т. нар. Иг Нобелова награда (пародия на Нобеловата награда, връчвана „за открития, които не могат или не бива да бъдат възпроизвеждани“ и „на авторите на най-нелепите паранормални и псевдонаучни безсмислици“). С подобна „стойност“ е и наградата „Огъната лъжица“, връчена на Джасмухин от организацията „Австралийски скептици“.

През 2005 г. фондацията Джеймс Ранди обявява награда от 1 милион щатски долара за Джасмухин, ако последната докаже претенциите си, че живее без храна. До този момент Джасмухин не е отговорила на предизвикателството.

Тя твърди, че получава знанията си от Свети Жермен, полу-митична фигура от пантеона на теософите. Според нея, собствената й ДНК била еволюирала и от 2 вече имала 12 вериги, „за да абсорбира повече водород“. Когато й предлагат 30 000 долара за да докаже твърдението си с кръвна проба, тя отказва с аргумента, че „не разбирала връзката“.

Тази именно светла във всяко едно отношение личност ще ни посети на 29 май. Безсребърничеството на слънцеядката е впечатляващо (отказва много пари накуп, предлагани й само срещу елементарна кръвна проба), но очевидно това безсребърничество остава на заден план, когато трябва да се организират платени семинари. В мрачната, необхваната от ценностите на слънцеядството България.

Първата вечер на събирането е посветено на следната цел (от поканата): „да се осигури нужната енергия за целодневния семинар на следващия ден“. Не знам каква слънчева енергия ще събират вечерта родните слънцеяди и светловкусници, но им пожелавам поне да не вали.

И едно напомняне във вид на древна окултна българска поговорка, достигнала до нас от дълбините на езотеричните ни предци: „Таман научих магарето да не яде и то взе, че умря“.

***

Използвани материали:

http://en.wikipedia.org/wiki/Inedia
http://en.wikipedia.org/wiki/Jasmuheen

http://www.nydailynews.com/life-style/health/swiss-women-dies-giving-water-food-thought-live-sunlight-article-1.1067359

http://plovdivweek.com/Balgariya/pochina-jena–yala-slance-4-godini_09052012

Коментари

коментара