Когато свещениците говорят…
Когато свещениците говорят, трябва да бъдат слушани. Не защото са много интелигентни или особено оригинални, а защото чрез тях говори Христос. Този принцип разбират много малко хора и за съжаление само след задълбочени лични впечатления и опит в драматични житейски ситуации. Изреченото от духовника има особен релеф и прониква дълбоко в душите на околните, до такава степен, че оставя печат до края на техния жизнен път. Посланието на отците е различно от гласовете от света. То е отвъдно, вечно и боговдъхновено. Глас Господен!
Преди доста време имах една особена среща, която доказа това. По повод на отслужването на водосвет в едно заведение, след завършването на целия ред от последованието от Требника, към мен се приближи един от присъстващите и започна разговор. Силно развълнуван, сподели: “Отче, от известно време ми прави впечатление нещо, което искам да Ви кажа… Аз съм прокурор от години и в почивните дни отивам до родното село на жена ми, за да си почивам в къщата на нейните роднини. Няколко пъти се срещам с един свещеник, който държи църквата там. Когато вървя по улиците, той се появява отнякъде и винаги намира начин да ми каже нещо, което не само ме кара да се замисля, но и изцяло ме разтърсва. Моята работа в града е тежка и изпълнена с много нерви и напрежение. Когато работната седмица приключи и отидем на село, като ме види, свещеникът винаги, дори отдалече, ми казва нещо, което не само е точно за мен, но и ми носи покой. По някакъв начин отецът усеща моето конкретно състояние и се обръща към мен така: “Не се притеснявай излишно, преуморяваш се и приемаш нещата много навътре!“ Или „Оставай повече със самия себе си и се разхождай, за да си прочистиш ума от тежките мисли.“ И това в ситуации, когато аз не съм му казал нищо и дори не съм започнал разговор с него. Имаше период, когато с жена ми бяхме в тежки отношения и когато се срещнахме, без да аз да му споделя каквото и да било, той ми каза: “Не се бори с жена си. Кротни се, прави компромиси и я приеми такава, каквото е. Ти също имаш своите недостатъци.“ Много се изненадах, отидох при нейните роднини и ги питах защо са говорили за това с него, без да ми кажат, а те ме увериха, че не са отваряли дума. Кажете ми, Вие, свещениците, с какво образование сте? Какво Ви учат по тези семинарии и университети, та по такъв начин да докосвате душите на хората? Сякаш ни виждате отвътре и казвате най-правилното за онова, което преживяваме в момента. И ми е направило впечатление, че говорите с един такъв равномерен и изчистен тон, който убеждава и успокоява човека. Големи психолози сте… Аз имам доста проблеми и се срещах с назначените при нас психиатри и психолози, те ми препоръчаха различни практики и леки медикаменти, но лекарствата не ми помагат така, както една дори съвсем кратка среща с този свещеник. А той е човек обикновен, неугледен и дори прекалява с алкохола. Държи се просто и естествено. Защо става така?“
Аз го изслушах с интерес, защото въпросите, които хората задават на свещениците са обикновено еднотипни и предсказуеми, но този не беше такъв. Говорих му за същността на пастирското служение. За това, че свещеникът не е обикновен, а Божи човек. Той носи едно особено благословение, което е привилегия, но и дълг за онези, които са удостоени да преживеят тайнството на свещенството. Всеки един от тях е посланик на Бога между хората, Христов офицер, съслужител Господен и е облечен със свята духовна власт. Достоен или недостоен в очите на околните, свещеникът носи даровете на Дароподателя Христос, които са отправени лично към него и преподадени чрез ръкоположението от каноничен епископ. Тези дарове са различни и съкровени, но особено изявени са три от тях: дарът на любовта, дарът на утешението и дарът на проницателността и прозорливостта. Всичко ценно в свещеника е от Бога, а останалото е просто несъвършената му човешка природа, зад която прозира съвсем обикновена и присъща на всеки лична немощ.
Светската интелигентност или високопарната ученост не са критерий за пастирско достойнство. Има свещеници, които са завършили по две или повече висши образования, професори, доценти и преподаватели, ерудирани мъже с огромен опит. Има и други – с обикновено богословско образование, бивши семинаристи и дори ръкоположени след изкарани паралелни курсове, но това не ги прави по-малко значими в Божиите и в човешките очи. Защо? Защото чрез тях говори Христос от пълнотата и величието на Своята Първосвещеническа власт като Глава и Основател на Майката Църква. Един свещенослужител може да живее благочестив живот, дори такъв, с който да съблазнява събратята си и миряните, и дори да бъде неблагочестив. И обратно – един вярващ човек може да принася много по-често плодове на вяра и трудове, които достигат до подвизи в духовния живот, но няма духовна власт и не може да достигне до това стъпало, както служителят Божи. Защото той е офицер в армията Христова и има своите обети и задължения, които дори и най-благочестивият мирянин не може да изпълни, и не може да разбере в пълнота. Това са личности на различни нива. Духовникът си е духовник, а мирянинът си остава мирянин, така както във войската има офицери и редници.
Талантът и отдадеността са от огромно значение, но йерархията е нещо премъдро и богоустановено. Във всичко негово и особено при извършването на последованията на светите тайнства се разкрива мисията на свещеника. За духовника във висша степен се отнася обръщението на Спасителя Христос: “Не Вие мене избрахте, но Аз вас избрах и ви поставих да идете и да принасяте плод и плодът Ви да пребъдва, та каквото и да поискате от Отца в Мое име, да Ви даде“ (Йоан 15:16). Призвани и призовани са отците за свято служение, което на езика на света не може да бъде обяснено в цялото му величие и дълбочина.
Един от най-великите мъже на Светата църква, св. Йоан Златоуст, изрича следното за свещениците: “Хора, които живеят на земята и се движат по нея, и са поставени да се разпореждат с небесното и са получили власт, която Бог не е дал нито на ангели, нито на архангели, защото на свещениците е казано: “Каквото развържете на земята, ще бъде развързано на небето“ (Мат.18:18). Господ е дал на свещениците цялата небесна власт… Каква власт може да бъде по-голяма от тази? Отец прие целия съд на Сина (Йоан 5:22), а аз виждам че Синът е връчил тази власт на свещениците! Те са се издигнали на такава степен на властта. Свещениците са тези мъже, на които е връчено духовното раждане и възраждането чрез кръщението, чрез тях се обличаме в Христа и се погребваме с Божия Син, и ставаме членове на тази блажена глава!“ (“За свещенството“).
Цялото това знание от мъдростта на Светото Предание е в голяма степен неизвестно на съвременните хора, възпитани в прозрачните послания на света и потопени в неговите измамни и погубващи стихии. За тях е просто мистицизъм, остатък от далечното минало или архаичен дъх на източното Средновековие. Те проумяват истината едва когато повярват в Христа, приемат изпратената от Него бликаща благодат и постепенно започнат да се въцърковяват. Тогава пред тях се открива един друг, много по-различен свят, висш и вдъхновяващ, който е надземен, одухотворен и необикновено истински. Когато започнат да живеят живот по благодат! От този момент с дръзновението на своята лична вяра и просветения си ум, те се потопяват, приемат неговите невидими и необичайни за светското знание закони и продължават, продължават напред.
Нашият дълг е да благовестим и да превърнем краткия отрязък от нашия земен път в служение на Христос и светиите. С тяхната небесна подкрепа можем да насочим пътищата на непрогледналите и да събудим сърцата им, които да разгорят вярата и да следват едно истинско откровение, което да им разкрие другата истина, за която говори св. Паисий Светогорец: „познанието на Светото Православие е пречистено“ и е пълно с благодат и истина. Това е съкровище, което може да бъде видяно и оценено от тези, на които Христос е отворил духовните очи и ги е призвал да съпреживеят тази другата, невидима, но много по-истинска реалност, която просвещава и насочва по пътя към спасението!
